Боян Рашев: Глобалните инвестиции в чисти технологии отчитат значим спад през първата половина на 2026 г.

Глобалните инвестиции в чисти технологии отчитат значим спад през първата половина на 2026 г.

В началото на септември Rhodium Group публикува периодичния си доклад Clean Investment Monitor: Global H1 2026 Update. За разлика от минали години медиите се направиха, че не го забелязват. За малко и аз да го пропусна.

Да, ама не. Ето резюме на основните факти.

През първата половина на 2026 г. глобалните инвестиции в чисти технологии са със 17% под равнището от същия период на 2025 г. и приблизително съответстват на отчетените през първото полугодие на 2024 г. Спадът е най-осезаем в Китай. Основните констатации са следните:

Общите инвестиции във внедряването на чисти технологии в електроенергетиката и транспорта намаляват през първото полугодие на 2026 г. както спрямо предходните шест месеца, така и спрямо същия период на 2025 г. Инвестициите в електроенергетиката спадат с 31% през първото тримесечие спрямо високите равнища от четвъртото тримесечие на 2025 г., след което нарастват с 5% през второто. Инвестициите в транспорта намаляват с 29% през първото тримесечие спрямо предходното, а след това се увеличават с 8% през второто. През второто тримесечие на 2026 г. разходите за чиста електроенергия и транспорт остават съответно с 39% и 6% под равнищата от второто тримесечие на 2025 г.

Китай допринася за лъвския пай от спада. Преходът на страната към пазарно ценообразуване за новите мощности за възобновяема енергия през 2025 г. предизвиква ускорено въвеждане на мощности преди крайния срок, последвано от неравномерно отстъпление. От януари 2026 г. Пекин започва също да премахва освобождаването на потребителите от данък при покупка на електромобили. В резултат инвестициите в чисти технологии в Китай намаляват със 133 млрд. долара, или 49%, между четвъртото тримесечие на 2025 г. и първото тримесечие на 2026 г. Това следва скока във въвеждането на слънчеви и вятърни мощности и покупките на електромобили през четвъртото тримесечие, преди промените в държавната подкрепа. Така Китай формира 88% от глобалния спад през първото тримесечие.

През второто тримесечие на 2026 г. инвестициите нарастват на няколко основни пазара. Спрямо първото тримесечие увеличението е 23% в Индия, 11% в САЩ, 9% в Китай и 4% в Европа. Инвестициите в Индия и Европа надхвърлят и равнищата от второто тримесечие на 2025 г., докато в Китай и САЩ остават по-ниски. Делът на Китай в глобалните инвестиции в чисти технологии се свива от 52% през четвъртото тримесечие на 2025 г. до 39% през второто тримесечие на 2026 г. Тези увеличения разширяват географския обхват на тримесечното възстановяване, но не са достатъчни, за да компенсират спада от първото тримесечие или да покажат фундаментална промяна в световното разпределение на инвестициите.

Инвестициите в производството на чисти технологии следват по-устойчива низходяща траектория. Спадът идва след няколко години на бързо разширяване на производствените мощности, в резултат на което съществуващият капацитет за производство на соларно оборудване и батерии значително надвишава текущото търсене и оказва натиск върху цените и маржовете на производителите.

Въпреки увеличението на общите инвестиции в чисти технологии през 2026 г., движено от внедряването на технологии за чиста електроенергия и транспорт, инвестициите в изграждането и разширяването на производствени и промишлени обекти за чисти технологии намаляват през две последователни тримесечия. Те спадат с 14% през първото и с още 7% през второто тримесечие до 27,9 млрд. долара. Това продължава низходящата тенденция при инвестициите в производството на чисти технологии, която започва в края на 2023 г.

За първи път делът на Китай в глобалните инвестиции в производството на чисти технологии и индустрията пада под една трета. Това забавяне следва години на мащабни вложения, които осигуряват на Китай доминираща позиция във всички основни вериги за доставки на чисти технологии. Същевременно то увеличава относителното значение на останалите региони като двигатели на бъдещите инвестиции.

Докато реалните капиталови разходи за производствени и промишлени обекти намаляват, обявените инвестиции показват различна картина. Стойността им нараства с 10%, или 4,2 млрд. долара, през първото тримесечие на 2026 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г., след което се задържа през второто. Това прекъсва поредица от четири последователни тримесечия на спад при обявените инвестиции и дава предварителен сигнал, че реалните вложения може да се увеличат през следващите тримесечия.

Производството на соларно оборудване формира голяма част от спада на производствените инвестиции, като вложенията в него намаляват с 39% през първото полугодие на 2026 г. спрямо последните шест месеца на 2025 г. Така продължава поредицата от тримесечни спадове след пика през четвъртото тримесечие на 2023 г. До второто тримесечие на 2026 г. инвестициите се свиват с 21,6 млрд. долара, или 83%, до 4,2 млрд. долара. Китай формира 94% от това понижение, докато делът на Индия в глобалните инвестиции нараства от 5% на 48%, превръщайки я в най-големия източник на вложения през последните четири тримесечия. Обявените инвестиции в соларно производство се увеличават над два пъти през първото полугодие на 2026 г. спрямо второто полугодие на 2025 г., но остават с 32% под равнището от същия период на 2025 г.

Инвестициите в производството на батерии също намаляват — с 13% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо предходното и с още 6% през второто. Междувременно обявените инвестиции в батерии се стабилизират на равнища, сходни с тези от втората половина на 2025 г. Проектите, обявени в Индия, Югоизточна Азия, Близкия изток и други развиващи се пазари, биха могли да разширят географския обхват на производството. Новообявените европейски предприятия за електроактивни материали за батерии пък биха могли да допринесат за диверсифицирането на глобалните доставки в началните етапи на производствената верига.

Новите инвестиции в критични минерални суровини отбелязват трето поредно тримесечие на растеж, увеличавайки се с 50% спрямо най-ниското си равнище от средата на 2025 г. Основните новообявени инвестиции през първото полугодие на 2026 г. са съсредоточени в лития и графита. Най-големите обявени литиеви проекти са в Аржентина, Франция, Китай и САЩ, а инвестициите в графит включват проекти в Канада, Китай, Малайзия и Малави. Тези планове показват продължаващи усилия за диверсифициране на веригите за доставки на минерални суровини, макар проектите да се намират на различни етапи на развитие.

Инвестициите в съоръжения за производство на устойчиви авиационни горива намаляват с около 5% на тримесечна база както през първото, така и през второто тримесечие на 2026 г. Към второто тримесечие те са под половината от върховото си равнище от началото на 2024 г. Въпреки това устойчивите авиационни горива имат най-голям принос към обявените инвестиции в производството и индустрията през първото полугодие на 2026 г. Новообявените проекти обхващат множество пазари и производствени технологии, което предполага разширяване и диверсифициране на световното предлагане на такива горива, ако проектите бъдат реализирани.

Тези процеси се развиват в момент, когато правителствата преоценяват подкрепата за чистите технологии, търговските си политики и стратегиите за веригите за доставки. Спадът на зелените инвестиции в Китай е особено показателен. Той съчетава корекция след инвестиционен бум, промяна на държавната подкрепа и влошена рентабилност.