Разпадащата се отбрана на Европа

Съединените щати, изглежда, са готови да изтеглят значителна част от военните си сили от Европа. Националната стратегия за сигурност на администрацията на Тръмп за 2025 г. — ключов стратегически документ — гласи, че е време континентът да "стъпи на собствените си крака" и да поеме "основната отговорност за собствената си конвенционална отбрана" — или казано по друг начин, да се подготви за момента, в който Вашингтон ще се оттегли. Това пишат Франклин С. Милър, Ерик Еделман и Уолтър Б. Слокомб за Foreign Affairs.

"На среща на министрите на отбраната на страните от НАТО през юни 2026 г. министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви, че Пентагонът "бързо и необратимо се движи към това Европа да поеме основната отговорност за отбраната на Европа". Два месеца по-късно - през август, заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби заяви, че НАТО ще премине към "по-силен, по-справедлив и устойчив Алианс" — тоест към съюз, в който Европа ще върши по-голямата част от работата по собствената си отбрана. След това администрацията изпрати въпросник до всички съюзници от НАТО, за да установи дали те са съгласни с политиките и приоритетите на президента Доналд Тръмп; неизказаната заплаха беше ясна — онези, които не са, ще се сблъскат с намалена американска подкрепа. Твърди се, че Пентагонът работи по проучване, което да определи оптималното ниво на американските сили в НАТО, но е очевидно, че задачата на проучването е просто да осигури прикритие за курса, който Тръмп, Хегсет и Колби вече са избрали.

За Тръмп и неговите представители изтеглянето от Европа категорично има смисъл. Според тях континентът е достатъчно богат и могъщ, за да се защитава сам. Междувременно Вашингтон трябва да насочи военните си ресурси към нарастващите предизвикателства в Азия и Близкия изток.

Логиката на администрацията обаче е погрешна. Оттеглянето от Европа няма да защити интересите на Вашингтон в която и да било част на света. Напротив — то ще отслаби не само НАТО, но и всички партньорства на Съединените щати. То дори може да застраши американската територия. Планираното от администрацията изтегляне не е продиктувано от реална оценка на управлението на съюзите, анализа на заплахите или историческия опит. Вместо това то е резултат от откровено предубеждение срещу Европа, което го прави едновременно осъдително и опасно.

Да направим света несигурен за демокрацията

Когато Тръмп се завърна в Белия дом, много европейски представители се надяваха, че както и през първия му мандат, президентът по-скоро ще говори, отколкото ще действа по-остро. Скоро обаче стана ясно, че Тръмп действително възнамерява да изпълни заканата си да се отдръпне от континента. През октомври 2025 г. администрацията обяви, че окончателно изтегля около 1000 военнослужещи от Румъния, като по този начин намалява американското присъствие по източния фланг на НАТО. През май 2026 г. екипът му отмени разполагането в Европа на армейска оперативна група, оборудвана с новата хиперзвукова оръжейна система Dark Eagle, която би могла да застрашава важни военни цели в Русия и по този начин да засили възпирането. Също през май администрацията на Тръмп отмени разполагането на Втората бронетанкова бойна бригадна група, която трябваше да замени съществуващо американско подразделение, оставяйки континента с около 5000 военнослужещи по-малко.

Според публикации на "Ню Йорк Таймс" от юни 2026 г. политическият отдел на Пентагона е уведомил американските съюзници, че предстоят още по-дълбоки съкращения. Вашингтон планира да намали с 1/3 броя на изтребителите F-15E и F-16 на американските ВВС, разположени в Европа, да изтегли всичките осем самолета-цистерни за дозареждане във въздуха, да пренасочи една от двете групи бомбардировачи, предназначени за Европа, да изтегли 15 от общо 26-те самолета за морско патрулиране, разположени на континента, както и подводница, способна да изстрелва крилати ракети, и бойна група с самолетоносач. Освен това Вашингтон обмисля изваждането на значителна част от американските въоръжени сили от командната структура на НАТО. През юли например Хегсет понижи званието на командващия Сухопътните сили на САЩ в Европа от четири на три звезди. В процеса той принуди уважавания боен командир генерал Крис Донаху да се пенсионира. Очевидно Хегсет планира също да замени много от американските офицери, които в момента заемат висши командни позиции, с европейски офицери. В бъдеще Белият дом дори обмисля върховният съюзен командващ на НАТО — най-високопоставеният военен офицер на Алианса — да бъде неамериканец. Назначаването на американец за върховен съюзен командващ е принцип на американското лидерство и ключова част от солидарността в НАТО още от създаването на организацията.

Ако това се случи, Европа разполага с талантливи командири, които могат да заемат тези позиции. Реалността обаче е, че континентът не може да осигури това, което предоставят Съединените щати. Например нито един европейски командир няма същия опит в ръководенето на големи формирования по време на война или в координирането и обучението на въоръжените сили на множество държави, какъвто имат американските им колеги. Европейските държави не могат да компенсират загубата на американските самолети за морско патрулиране, което означава, че ще изпитват сериозни затруднения при наблюдението на руската подводна активност. Ситуацията се влошава още повече от факта, че в началото на септември ВМС на САЩ за първи път от десетилетия отказаха да участват в учение на НАТО за борба с подводници в Северния Атлантик — крайно безразсъдно и опасно решение, като се има предвид, че руските подводници, въоръжени с крилати ракети с ядрени бойни глави, използват именно тези води, за да се приближават към американското крайбрежие. По същия начин НАТО не може в момента да замени самолетите за дозареждане във въздуха, бойните групи на самолетоносачите или способностите за използване на далечни бомбардировачи, които Пентагонът планира да изтегли.

Отслабването на НАТО като цяло би било крайно спорно дори в нормални времена, но днешните времена са всичко друго, но не и нормални. Руският президент Владимир Путин продължава инвазията си в Украйна, като същевременно отправя директни заплахи към държавите от НАТО в невиждан досега мащаб. Повече от десетилетие Путин води - както експертите я наричат - "война в сивата зона" или "хибридна война" срещу НАТО, при която Русия извършва саботажи срещу държави членки, а след това отрича да е замесена. Москва, например, е убивала руски емигранти, противопоставящи се на Кремъл, поставяла е запалителни устройства в западни заводи и товарни самолети, изпращала е дронове с експлозиви за атаки срещу летища на територията на НАТО, прекъсвала е подводни кабели в Северния ледовит океан и Балтийско море, намесвала се е в избори и е извършвала кибератаки. През декември 2025 г. ръководителят на британската Служба за външно разузнаване Блез Метревели заяви, че Русия представлява "остра заплаха" за континента, като планира операции за палежи и саботаж, кибервойна и атаки с дронове в цяла Европа.

През последните 15 месеца Русия извършва подобни действия значително по-често и по-нагло. Само през август 2026 г. подозрителна активност, свързана с Русия, е регистрирана в България, Естония, Германия, Италия, Полша и Словакия. В началото на септември Лондон задържа британски гражданин, нает от руските разузнавателни служби, за да саботира завод за дронове във Великобритания. Путин също така е разположил повече военни сили в районите на Русия, граничещи с държави от НАТО. Това, от своя страна, накара няколко високопоставени военни и разузнавателни служители на Алианса да предупредят, че Путин планира да проведе ограничени сухопътни операции срещу НАТО през следващите няколко години.

Фактът, че Путин е станал по-агресивен точно по времето, когато Вашингтон се отдръпва, не е случайност. В свят с агресивни и реваншистки национални лидери — а Путин несъмнено е един от тях — възприеманата слабост и ненадеждност на Съединените щати насърчава подобно поведение. Обратно, убедителният американски ангажимент за защита на европейските цели е най-добрият начин за възпиране на атаките в сивата зона. Всъщност ненадеждността на Вашингтон в Европа създава сериозна несигурност относно ангажимента му към отбраната на други региони, включително Индо-Тихоокеанския. Китайският лидер Си Дзинпин и севернокорейският лидер Ким Чен-ун почти сигурно ще приемат решението на САЩ да се отдръпнат от защитата на съюзниците си от НАТО като знак, че Вашингтон няма да защити Тайван и Южна Корея. Ангажиментите на Съединените щати в областта на сигурността не могат да бъдат разглеждани поотделно: възприемането на оттегляне от ангажиментите в един регион неизбежно поражда съмнения сред съюзници и противници относно ангажиментите на САЩ на други места.

Всъщност оттеглянето на Вашингтон може дори да застраши американската територия. Разполагането на американски военновъздушни, военноморски и сухопътни сили в чужбина помага за поддържането на вражеските сили далеч от американските брегове. Предлаганото изтегляне на американските сили за борба с подводници, включително патрулните самолети и ударните подводници, е перфектен пример: то улеснява достъпа на руските сили до Съединените щати.

Ядрени заблуди

Администрацията на Тръмп твърди, че не изоставя Европа напълно. В отговор на опасенията и критиките към решенията си правителството посочи, че Европа все още ще разполага с последната гаранция на американското ядрено възпиране. Според "Файненшъл таймс" американски представители заявяват, че администрацията обмисля разполагането на американски ядрени оръжия в повече европейски държави по подобие на съществуващите договорености за разполагане на ядрени бомби и самолети в Европа.

Но този план пропуска някои от ядрените реформи, които най-вероятно биха засилили възпирането, като например ускоряването на програма за разработване на нови ядрени крилати ракети с морско базиране. И дори Тръмп да преследва подобни реформи, нереалистично е да се смята, че повече американски ядрени оръжия в европейски бази или каквато и да било друга промяна в ядрения арсенал ще укрепи възпирането. В крайна сметка, ако Съединените щати не са готови да разположат значителни конвенционални сили в помощ на отбраната на Европа, тогава няма особена причина Путин — или който и да било друг лидер — да заключи, че Вашингтон някога ще предприеме огромната стъпка да използва ядрено оръжие.

Фундаменталният въпрос е свързан с достоверността на заплахите на САЩ за използване на военна сила — както конвенционална, така и ядрена — ако НАТО бъде открито застрашен или атакуван. Както отбелязва покойният британски специалист по ядрена политика и учен сър Майкъл Куинлан, неядрената война е "най-вероятният път към ядрена война — на практика единственият вероятен път... Рискът би бил най-висок, когато вече е избухнал ожесточен конфликт на по-ниско ниво. Следователно предотвратяването на войната трябва да действа на всички равнища на военния конфликт между държави, способни да използват ядрено оръжие". Всяко сериозно разглеждане на възможността за използване на ядрено оръжие почти неизбежно би дошло в условията на непосредствено предстояща или вече започнала конвенционална война. Конвенционалното и ядреното възпиране са неразривно свързани. Присъствието на американски ядрени сили на европейска територия по време на противопоставянето със Съветския съюз винаги е имало за цел да свърже в широк смисъл отбраната на Съединените щати с тази на Европа. Намаляването на американския принос към конвенционалната отбрана на континента в крайна сметка отслабва както конвенционалното, така и ядреното възпиране срещу нова руска агресия.

Следователно няма логична или военна причина Съединените щати да се оттеглят от Европа. Единственото правдоподобно обяснение е категорично нелогично: Тръмп мрази континента.

Прекрачване на границата

Тъй като тази администрация, оставена на произвола на собствените си погрешни предубеждения, застрашава националната сигурност на САЩ, Конгресът трябва да се намеси и да гарантира, че няма да бъдат нанесени допълнителни щети. Той трябва да приеме законодателство в съответствие с миналогодишния Закон за разрешаване на разходите за национална отбрана, който забранява използването на одобрени или отпуснати средства за намаляване или промяна на числеността на американските войски в Европа. Всъщност Конгресът трябва да забрани на всяка президентска администрация да намалява числеността на американските войски на континента без изрично одобрение от Конгреса. Освен това трябва да задължи Белия дом да представя ежегодни секретни и публични доклади за заплахите за НАТО и способността на Алианса да възпира и да се защитава срещу тях — заедно с предложения и препоръки как НАТО може да стане по-силен. В доклада трябва да се посочва как американските сили, разположени в Европа, помагат за защитата на американската територия и подобряват военните операции на Вашингтон извън Европа.

Конгресът също ще трябва да защити самата структура на НАТО от лошата преценка на Тръмп. Например в бъдещи закони за разрешаване на разходите за отбрана той трябва да изисква постът на върховния съюзен командващ в Европа да бъде заеман от американски военен офицер с четири звезди, така че нито Тръмп, нито бъдещ президент да могат да се откажат от тази позиция. Това не само ще гарантира максималната ефективност на Алианса, но и ще защити "веригата за разрешаване на използването на ядрено оръжие" — командните механизми, които гарантират и са гарантирали от 50-те години насам, че американските ядрени оръжия могат да бъдат използвани в бойни действия само с изричното разрешение на президента. Накрая, това ще помогне да се гарантира, че американското ядрено възпиране остава достоверно.

Забележително е, че предвид заплахите на Тръмп срещу Канада и Гренландия, Конгресът ще трябва изрично да забрани на Съединените щати да завземат със сила територия на която и да е държава от НАТО. За да подсили тази забрана, Конгресът трябва да забрани на администрацията да разполага американски сили в съюзническа държава в мирно време, освен ако приемащата държава не е поискала или не е дала съгласието си за това. Вашингтон трябва да обърне повече внимание и на планирането в мирно време като цяло. Ако Съединените щати ще защитават Европа и самите себе си, те не трябва само да разполагат с необходимите военни и други инструменти за успех във война. Те трябва също така да убедят както приятелите, така и потенциалните си противници, че на тях може да се разчита да се сражават рамо до рамо със съюзниците си, ако се наложи.

От 1949 г. Съединените щати поддържат ангажимента си към най-успешния военен съюз в съвременната история. Те са го правили въпреки дълбоките опасения, че Съветският съюз ще надделее над Алианса, както и въпреки многократните вътрешни дебати относно неговото предназначение. Съединените щати изградиха и поддържаха доверието на съюзниците към американските гаранции за сигурност. Благодарение на американското ръководство НАТО запази мира в Европа, помогна за прекратяването на 40-годишната Студена война и допринесе за създаването на единен и свободен континент. Да пропилееш този съюз и доверието на партньорите на САЩ в името на недоказани теории и дребнави оплаквания би било върховен акт на самонараняване — акт, който застрашава мира и просперитета на американския народ".