Армения провежда природозащитния форум на ООН с куп пропуски в екологията си

Борислав САНДОВ

Армения приема конференция на Организацията на обединените нации (ООН) по биоразнообразие и обявява курс за влизане в Европейския съюз (ЕС). Опитът на страните от Централна и Източна Европа показва, колко силно практиката се разминава с обещанията, пише в статията си за румънското издание на американското сп. Newsweek - Newsweek România, бившият вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков (2021-2022) Борислав Сандов.

На 19 октомври в Ереван се открива седемнадесета Конференция на страните в рамките на Конвенцията о биоразнообразие (CBD COP17), на която държавите за пръв път ще провеждат глобален преглед на изпълнението обзор на Кунминско-Монреалска рамкова програма по биоразнообразие (KMGBF).

За Европейския съюз (ЕС) това не е безразлично: Армения влиза в “Източно партньорство”, създадено по инициатива на Полша и Швеция. Вече през 2025 г. парламентът на Армения прие закон за иницииране на процеса за присъединяване към Европейския съюз. Затова южнокавказката държава трябва да се сравнява със страните от Централна и Източна Европа, които през 1990-те г. наследяват същите проблеми: рудници, запушени канализaции, изсечени гори.

Въпроса дали Армения би могла да представлява не само място за провеждане на форума, но и да дава пример, се задаваше над една година.

Екологът Рубен Хачатрян писа през май 2025 г. в изданието The Revelator, че страната му е “далеч от образец” по отношение на полаганите грижи към природата. През есента на същата година Хачатрян в статията си за

EVN Report споменава политиката в качеството на основната заплаха за Армения, тъй като тя предполага, че миннодобивният сектор надделява над екологията.

В доклада на Фондацията “Хайнрих Бьол” се анализират “конкуририращите интереси на миннодобивния и енергийния сектори”. Същевременно арменската разследваща медия Hetq през юли 2026 г. писа, че в преддверието на COP17 Армения раздава “амбициозни обещания, на които е трудно да се вярва”. Седмица преди откриването на конференцията прогнозите са песимистични.

Преди само четвърт век в румънския град Бая-Маре се скъсаха дигите, а оттоците с цианид стигнаха по реките Тиса и Дунав до делтата му. След това Чехия, Германия и Унгария забраниха цианидното излугване. Румъния след това се отказва от разработването на находището за злато в Рошие-Монтана: мястото е включено в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО, а съдебният иск на инвеститорите за няколко милиарда долара е отхвърлен от арбитражния съд през 2024 г.

Армения обаче влиза в партньорство с добивни компании. Държавата има 12,5% в компанията “Лидиан Армения”, която подготвя проект за разработване на рудник в Амулсарско находище до курорта Джермук. В качеството на представител на държавата в конмпанията от септември 2025 г. работи бивш министър и член на ръководството на управляващата партия Гнел Саносян. Пускането в експлоатация, както спомена министърът на икономиката на Армения Геворг Папоян, трябваше да е насрочено за септември 2026 г. - точно преди екоконференцията. Като златото предстои да се извлича с използване на натриевия цианид.

При това, както пише в бележка на сайта на ООН в Армения, за 2024 г. отчетите за екологичния мониторинг са преодоставили едва 9 от 24 опериращи в страната миннодобивни компании. Съседните страни след подобни екологични инциденти са налагали забрани върху използването на цианид. Докато Армения става акционер в цианиден рудник - част от отрасъла, който като цяло в дейността си даже не се отчита относно въздействието върху околната среда.

Ситуацията с водата в Армения е зле даже в случай, че се абстрахираме от проблема с цианида. Унгария спря с евтрофикацията (цианидно извличане - б.р.) на езерото Балатон, съкращавайки фосфорното натоварване и възстановявайки по този начин водно-блатната система на природния резерват Киш-Балатон.

В ЕС по единния за всички стандарт се очистват над 90% градските оттоци. В Армения, според данните на EVN Report, през 2021 г. през механичното почистване е преминавало едва около 8% от градските оттоци, а през биологичното очистване - изобщо под един процент.

ЕС и Германия са предоставили около 6 млн. евро за програмата за опазването на езерото Севан в Армения (EU4Sevan). Като сред целите на програмата е очистването на оттоците, но в програмния документ от 2024 г. Брюксел отново писа за замърсяването на Севан с непочистените оттоци. Станциите край езерото са все още само механични, биологичното пречистване правителството обещава да стартира в програмата си за 2026–2031 г. Севан представлява най-нагледния провал на екологичната политика на Армения.

Що касае горите, то не е ясно и какви разчети биха могли да се вземат за основа. Полша увеличи залесяването от 21% към 1945 г. до над 29% сега. Армения обещава практически да удвои своите гори към средата на този век, но инвентаризирането на горския фонд последно се е провеждало през далечната 1993 г. Обещанието да се удвоят горите се базира върху числата, които липсват, и върху засаждането на дървета, които изостават от всякакви планове.

Под защита в Армения се намира едва 13% от территорията, като за цел е поставено към 2030 г. тя да достигне 20%. Същевременно глобалната програма си взе за ориентир по света защитените територии да са около 30%. В ЕС под защита като територии са над четвърт от сушата. Като страните-членки като Полша, Словакия, България и Хорватия вече опазват над 30% от территориите си.

Какви са ефектите от последователното опазване на защитени територии се вижда по такива примери като бизоните (зубрите): към 1927 г. в дивата природа са почти изчезнали. Но този вид е възстановен от двенадесет животни - основатели, и най-голямата свободна популация, около хиляда особи, живее днес в резервата Беловежка гора в Полша.

Същевременно в Армения, според данните на EVN Report, са останали едва между 8 и 13 леопарда. От постигането на собствените си показатели, които без това са по-скромни от приетите по света, Армения е далеч, а най-редките ѝ видове остават на ръба на изчезване.

Спазването на нормите зависи от надзора. В ЕС онзи, който създава очевидни заплахи за природата, е задължен да вземе предварителни предпазни мерки, с цел предотвратяване на настъпване на щети.

През юли ереванското издания Hetq писа, че при подготовката на експо центъра в Ереван за провеждане на COP17, купчините пръст се изиспват в пролома на р. Раздан. Така те засипват руслото и повреждат дърветата. Още през юли община Ерева е потвърдила, че обявяването на пролома за защитена зона е сред ангажиментите на Армения по COP17. Инспекция на място е констатирала изсипването на строителни отпадъци, но прекрати проверката с мотивите: дърветата не били засъхнали, руслото на реката не се е променило. А съответно нямало “измерими щети”. За цялата 2025 г. екоинспекцията на Армения е зафиксирала 3303 нарушения, което е с 30% повече от предишната година. Но дори очевадният казус с мястото на провеждането на предстоящата конференция е доникъде.

Финансирането също не стига. Институтите на ЕС са се разбрали да предоставят за целите на биоразнообразието около 10% от годишните разходи в бюджета на съюза през 2026 и 2027 г. Армения за своя план за действие до 2030 г., по предварительни оценки на Програмата за развитие на ООН (UNDP), се нуждае от около 960 млн. долара, като за 93% от тази сума са необходими допълнителни източници. Разходите за провеждането на самата конференция правителственото решение оценява на около 25 млн. долара. За конференцията пари се намериха, но за природата в страната такива почти липсват.

За изминалата година въпросите към домакина на водещата еко конференция в света само се увеличиха. Към такива се приспада цианиденият рудник навръх конференцията на ООН, непочистените оттоци около езерото Севан, неревизираният от 1993 г. горски фонд, природоопазващ план с 90% дефицит, както и закритата проверка на строителната площадка в експо центъра, който ще приема прословутия световен екологичен форум.

Работата не е в беднотията. Всеки път, когато природозащитните норми се сблъскват с интересите на сектора и с влиятелните миннодобивни олигарси, нормите отстъпват на заден план. Бреговете на езеро Севан от години се презастрояват, за корупционни схеми в миннодобива още през 2019 г. предупреждава бившият ръководител на арменската природозащитна инспекция Артур Григорян. Но днес властите в Ереван сами си осигуряват дял в мащабен цианиден проект.

Глобалният преглед няма да накаже Армения за всичко това: според записаните в конвенция правила такива ревизии се провеждат “по некарателен начин” .

Другоче ще се подхожда по време на евентуалните преговори по пътя за присъединяване на Армения към ЕС: там се проверява, дали са изградени пречистващи съоръжения, има ли мониторинг на горския фонд и провеждат ли редовно съответните инспекции. Държавата приема закон за сближаване с Евросъюза, но всеки път преотстъпва природата си в полза на частния интерес. Така Армения се запътва към ЕС по един лицемерен път. Докато на Източна Европа ѝ се наложи да мине този по този труден път от и до.

------------------------

Авторът е бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите