Може ли Украйна да парализира въздушния трафик над Русия?

Вече от месеци украинските атаки с дронове нарушават нормалното функциониране на московските летища. Независими руски медии съобщават, че през октомври почти ежедневно е била прекъсвана нормалната работа на аерогарите в Домодедово, Шереметиево, Жуковски и Внуково – в някои от дните летищата са били затворени по 9 часа на денонощие.

Още новини от Украйна

Още в началото на септември украинският президент Зеленски предупреди, че украинските контраудари с дронове на практика ще затворят руското въздушно пространство.

Може ли Украйна да блокира руските летища?

Т.нар. план "килим" на руската Служба за въздухоплаване „Росавиация" представлява специален план за спешни мерки за сигурност в случай на извънредна ситуация. Той предвижда незабавното затваряне на въздушното пространство над определен руски регион или летища. След активирането на плана влизат в сила драстични ограничения за целия въздушен трафик. Това се случва, ако въздухоплавателно средство наруши руското въздушно пространство, бъдат използвани оръжия или във въздуха се появят неидентифицирани обекти.

„При наличие на военна заплаха се затваря определен сегмент от въздушното пространство и влиза в действие планът „Килим". Експертът по въздухоплаване Олександър Ланецкий пояснява, че всеки дрон всъщност представлява военна заплаха и напомня, че на ислямистките хути в Йемен се беше удало да блокират въздухоплаването в Саудитска Арабия. „Мисля, че военните способности на Украйна далеч надхвърлят тези на хутите", твърди той и изказва предположението, че при по-нататъшно разрастване на войната украинците нямат да имат проблем масивно да нарушават руското въздушно пространство, а дори и да го блокират.

Независимият експерт Ян Матвеев споделя това виждане. „За да бъде блокирано въздушното пространство и да влезе в действие планът „Килим", са нужни само няколко обикновени дрона, които не е нужно нито да носят взрив, нито да имат голям обсег на действие", казва той и припомня, че украинската индустрия произвежда ежедневно десетки или дори стотици далекобойни дронове. Затова според него Украйна разполага с необходимите ресурси да парализира летищата в Русия.

На 15 октомври Саймън Шустър написа в американското списание „Атлантик", позовавайки се на информирани източници, че украинските операции по блокирането на руското въздушно пространство „едва започват".

Може ли Русия да отблъсне опасността?

Военният анализатор Матвеев смята, че руската противовъздушна отбрана (ПВО) не успява изцяло да спре набезите на украинските дронове в района на Москва. „Ако можеха да ги свалят, щяха вече да го правят, а руските въоръжени сили щяха отдавна да са вкарали в действие допълнителни резерви в защита на въздушното пространство", казва той.

Експертът Ланецкий на свой ред не изключва възможността Русия да снижи прага на опасност, при който влиза в действие планът „килим". Това обаче би докарало допълнителни опасности, освен това ще се повиши рискът от самолетна катастрофа, като тази от декември 2024 г. с азербайджанския самолет на компанията АZAL. Той беше улучен по погрешка от руска ракета за противовъздушна отбрана, изстреляна срещу дронове.

Какви са рисковете за въздухоплаването?

Ян Матвеев също посочва риска противовъздушната отбрана да вземе на прицел граждански самолет вместо военна цел. Той отбелязва, че по същество нищо не се е променило в руската ПВО система след свалянето на самолета на AZAL в края на 2024 г.

При действия срещу дрон, летящ на малка височина, целта се локализира визуално и се обстрелва с автоматично оръжие. При това опасността за самолетите е много малка, освен ако те случайно не прелитат в непосредствена близост.

Затова пък употребата на ракети за ПВО повишава риска за гражданското въздухоплаване, поради това, че ракетата може да даде дефекти, които са почти неизбежни в хора на масовото производство, и тя да се пренасочи към летящ наблизо пътнически самолет. Матвеев обръща внимание на световната практика в случай на опасности във въздушното пространство, каквито настъпват например при активирането на плана „Килим", да се вземат допълнителни мерки за сигурност, защото противовъздушната отбрана тогава не е в състояние да гарантира сигурността на пътническите самолети.

А за сериозен инцидент дори не е необходимо дронът да носи взрив. Достатъчна е колизията му със самолет, която би довела до тежки последствия, защото далекобойните дронове на Украйна, които стигат до Москва, са доста големи и могат да тежат по няколко десетки килограма.

През лятото на 2023 г. украинските сили атакуваха летище в руския град Псков, където са базирани както военни, така и граждански самолети. В средата на октомври тази година отломки от дрон паднаха на територията на летище Сочи, на брега на Черно море. Руските сили, от своя страна, също вземат на прицел украински летища; в началото на септември Зеленски потвърди за атаки срещу летищата „Киев“ и „Бориспол“ в близост до столицата.

Рискове за чужди авиокомпании?

Експертът Ланецкий казва, че има три фактора, от които зависи дали чуждестранните авиокомпании ще преустановят полетите си до Русия: наличието на реална военна опасност, търсенето на полети и разходите за застраховки.

При застраховките е възможно да възникнат проблеми. Според Ланецкий компаниите биха могли да оценят рисковете като толкова високи, че да повишат значително застрахователните си тарифи за полети до Русия. Това пък ще повиши рязко цените на билетите. Конкуренцията на руския пазар и бездруго е намаляла, тъй като много авиокомпании вече ги няма. Това увеличава търсенето на самолетни билети от останалите чуждестранни авиокомпании. „Дали ще останат или не, зависи от цената, която ще трябва да плащат за реалните опасности", казва експертът.

Източник: www.dw.com