Парадоксът на Русия - още от Петър Велики копира Запада, за да го унищожи

В книгата си "Руският антисвят" руският философ емигрант Михаил Епщайн - професор в университета "Емори" в Атланта - анализира провалената историческа съдба на Русия; път, който е подтикнал страната да имитира Запада, като същевременно таи все по-агресивно желание за отмъщение спрямо него. Книгата на Епщайн черпи от културната и политическата история, както и от литературата и психологията, за да изследва дълбоко вкоренените, загадъчни механизми, подтикнали Путин да започне война в Украйна.

В интервю за вестник Le Figaro по повод излизането на книгата във Франция aвторът твърди, че парадоксът на Русия се състои в това, че тя исторически се определя като разрушителна сила - "антисвят", чийто нихилизъм и "идеология на края" днес заплашват човечеството с ядрен апокалипсис.

LE FIGARO: В книгата си "Руският антисвят" отбелязвате, че метафизичните причини за войната на Путин остават загадка. Вашата теза е, че историческият процес тласка Русия към самоунищожение - и може би повлича и нас към апокалипсиса. Моля, обяснете ни това.

МИХАИЛ ЕПЩАЙН: Понятието "антисвят" препраща към централната концепция на съвременната руска политика: "Руският свят" и неговото разширяване. Първоначално тази идея - възникнала през 90-те години в кръга на философа Георгий Шчедровицки - е била насочена към културна експанзия. Но Владислав Сурков я превръща в пропагандно оръжие, изразяващо стремежа на Русия отново да се разширява. Поразителното тук е пълната липса на съдържание в тази концепция. Идеята за "Третият Рим", панславянският проект с център Русия, а по-късно и комунизмът - всички те са притежавали определено съдържание. Във версията на Путин обаче се сблъскваме с тавтология: "Руският свят" трябва да се разширява просто защото е "Руски свят".

LE FIGARO: За Вас този "Руски свят" е опасен антисвят. И преди всичко - анти-Запад.

МИХАИЛ ЕПЩАЙН: Русия винаги е определяла останалия свят като нещо противоположно на самата нея (като "анти"), изхождайки от представата, че е "обкръжена от врагове": нехристияни, католици, протестанти, буржоазия, капиталисти, империалисти, антисъветчици, русофоби... Образът на обсадената крепост доминира в съвременната пропаганда. Това обаче разкрива, че самата Русия е "анти" по отношение на света. Когато я определям като антизападна по същество, се позовавам на прочутата книга на Освалд Шпенглер "Залезът на Запада", в която той отбелязва, че руската цивилизация се е появила като "псевдоморфоза": при Петър Велики тя поема по западен исторически път, без да е напълно подготвена за това. Тя усвоява всичко западно - и го обръща срещу самия Запад! Тази "псевдоморфоза" се превръща в "антиморфоза". Представете си този комплекс, това озлобление, което превръща самия модел, на който подражаваме, в източник на най-силната ни омраза. Мимезисът - имитацията - ражда немезида: жаждата за възмездие. Това е решаващият фактор в цялата руска политика от времето на Петър Велики насам, независимо от формата, която тя приема - било то Руската империя с нейния стремеж да обедини славянските земи срещу романските и германските, или пък марксизмът, заимстван от Запада, но обърнат срещу него с цел унищожението му. Русия винаги е заимствала от Запада теории, които биха могли да послужат за неговото разрушаване: марксизъм, анархизъм или - в наши дни - ученията на Генон, Евола и други пророци на "десния интернационал" и евразийството. Путин не е случайност. Той е напипал болното място на руската цивилизация.

LE FIGARO: Путин твърди, че Русия е "държава-цивилизация", която следва свой собствен, уникален път

МИХАИЛ ЕПЩАЙН: Той дълбоко греши, макар привлекателността на този лозунг да е разбираема. За разлика от Китай или Индия, Русия не е достатъчно автономна или самобитна, за да представлява независима цивилизация - но пък е достатъчно голяма, за да претендира за такъв статут! Русия прилича на "човека от подземието", описан от Достоевски: неспособен да създаде нищо свое, но същевременно достатъчно рефлексивен и проницателен, за да се подиграва, да руши и да върши злини както на другите, така и на себе си. При Путин Русия се държи точно като този "човек от подземието".

LE FIGARO: Достоевски предсказал ли е бъдещия революционер от 1917 г.? Това ли е истинският разрив?

МИХАИЛ ЕПЩАЙН: Царската империя също представляваше своеобразен "антисвят", постоянно противопоставян на Запада: православието се съпоставяше с католицизма и протестантството, а прогресивната интелигенция от XIX век - с буржоазната рационалност. И все пак този "хищник" беше сравнително мирен; той постепенно губеше зъбите си и беше готов да се преобрази в държава от европейски тип, да учреди Дума... След революцията противопоставянето стана по-ожесточено и по-кърваво, макар съветската идеология да запази елементи на Просвещението и рационализма. Путинизмът обаче е още по-агресивен. В него доминира фанатизмът, характеризиращ се с изпълнена с омраза реторика и дехуманизация на противника.

LE FIGARO: И все пак, през 1989 г. се появи надежда, че Русия ще се присъедини към Запада.

МИХАИЛ ЕПЩАЙН: Да, напълно. Когато се върнах в Русия през 2003 г. - за първи път след заминаването си - бях изумен. Москва, която беше черна и сива, когато си тръгнах, изглеждаше почти толкова бляскава, колкото градовете на Запада. Връщах се почти всяка година; последният път беше през 2014 г., когато вече се усещаше как се променя същността на страната... Така че, да - хранех надежда! И не бях единственият: споделяха я и по-компетентни личности, като Александър Янов - изтъкнат историк на руската вестернизация и славянофилството, починал в навечерието на 24 февруари 2022 г. Още през 80-те години той въведе понятието "Ваймарска Русия", предвиждайки, че страната може да се плъзне към фашизъм след период на частичен разпад. Но руската метаморфоза бе променила възгледите му толкова радикално, че когато след анексирането на Крим се появи форма на агресивен фашизъм, той все още казваше: "Путин - новият Хитлер? Глупости!"

LE FIGARO: Вие предлагате обяснение за тези капани: oгромните мащаби на страната - толкова необятнa, че е невъзможно да се поеме гражданска отговорност за нея

МИХАИЛ ЕПЩАЙН: Както съществува проклятието на изобилните ресурси - които атрофират способността да се трудиш, - така съществува явно и териториално проклятие. Притежаването на огромна територия създава усещане за празнота и номадство. Така Русия - макар и превърнала се в уседнало общество - по същество си остава номадска орда. Путин нарича това "буйство, жажда за движение": "Когато всичко е спокойно, подредено и стабилно, на човек му става скучно... и копнее нещо да се случва". Това казва всичко. Той дори стига дотам да попита: ако "специалната военна операция" приключи, какво ще правим тогава?

Стратегията му е да води война, вместо да се заеме със "скучната" задача да развива необятната ни земя. Онова, което на руски се нарича раздол - тази почти непреводима дума, която обозначава необятни, открити пространства, внушаващи както огромен мащаб, така и свобода на скитане, - е свързано с друга труднопреводима дума: тоска - меланхолия, смесица от лудост и болезнено състояние. Пушкин е долавял в този искрен вик "ту дива еуфория, ту най-дълбока меланхолия". В поемата на Блок "На Куликовското поле" един меланхоличен конник странства върху белия си кон. Равнината, непрекъсвана от естествени прегради, поражда в него чувство за изгубеност и несигурност относно собствената роля.

LE FIGARO: Значи Русия живее в свят на химери?

МИХАИЛ ЕПЩАЙН: Най-великите руски писатели са го казвали, а Андрей Платонов по-добре от всеки друг. От една страна е маниакалният възторг на владетелите, манията за завладяване на света; от друга - фактът, че колкото повече разширяваме границите на това пространство, толкова по-празно става то - и толкова повече то, на свой ред, изпразва отвътре и самите нас. Редуването на депресия и мания улавя ключовите етапи от руската история по-добре от традиционната политология: кратки изблици на маниакална активност от страна на владетелите и дълги периоди на депресия сред потиснатия народ.

LE FIGARO: Книгата Ви разглежда апокалиптичното изкушение, което Путин изразява чрез ядрени заплахи. Наблюдава ли се политическо сливане между бруталния свят на чекистите и руската православна есхатология?

МИХАИЛ ЕПЩАЙН: Парадоксално е, но именно в Саровския манастир, където в аскеза е живял един от най-великите руски светци - Серафим Саровски - се намира Федералният ядрен център. Още през 2007 г., по времето на патриарх Алексий, Църквата взе центъра под свое покровителство; по-късно, през 2023 г., патриарх Кирил заяви, че ядрените оръжия са били замислени в манастира "чрез неизразимото Божие провидение". Сякаш се прави опит това оръжие на апокалипсиса да се свърже със свещени места. Именно тук се пресичат теологията и технологията на "края на историята". Разширявайки непрекъснато границите на пустотата, "Руският свят" рискува да остане без друг хоризонт освен опустошението на цялата планета.

LE FIGARO: Защо?

МИХАИЛ ЕПЩАЙН: Нека повторя: Петър Велики изстреля Русия в западната история. Но историята е процес на търпеливо съзидание и натрупване. Апокалипсисът, напротив, предлага бягство от този исторически труд. Всичко приключва за миг: рай или ад - тук и сега. Идеята за апокалипсиса винаги е била силна в Русия - особено сред старообредците, чиято есхатология съм изучавал на терен през 80-те години. Бердяев също, в своята книга "Руската идея", описва руския народ като народ на апокалипсиса и нихилизма. Представата, че Русия е навлязла в историята не заради успеха, а за да сложи край на историята, постепенно се налага успоредно с разпространението на нихилизма. В крайна сметка презрението към света, към закона и към човешките свободи поражда желание всичко това да приключи възможно най-скоро.

LE FIGARO: Възможно ли е Путин да използва ядрено оръжие или цинично възнамерява да ни принуди да изоставим Украйна?

МИХАИЛ ЕПЩАЙН: Вероятно и двете. И все пак никой - дори "човекът от подземието", седящ в Кремъл - не знае в кой момент това намерение може да се превърне в реалност. Или на какво равнище - тактическо или стратегическо. Някои твърдят, че съществуват твърде много междинни звена между заповедта и нейното изпълнение. Ние обаче си имаме работа с ирационална власт, която е загубила всякакво чувство за исторически разум и залага все повече в една смъртоносна игра с отрицателна сума: щом ние не можем да победим, нека всички загубят!

Източник: news.bg