Тема: Украйна

Черно море – новият фронт на Кремъл срещу Европа. Къде е мястото на България?

20 Ноември, 2026 20:01 567 21

  • черно море-
  • нато-
  • русия-
  • украйна-
  • ракети-
  • дронове-
  • румен радев

Залогът далеч надхвърля съдбата на Украйна

Черно море – новият фронт на Кремъл срещу Европа. Къде е мястото на България? - 1
Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Черно море се превръща във все по-опасна арена на сблъсък между Русия и Запада, а залогът далеч надхвърля съдбата на Украйна. В интервю, публикувано от френското издание Desk-Russie, геополитическият анализатор Жан-Силвестр Монгрьоние предупреждава, че Москва се стреми не просто да откъсне Украйна от морето и да задуши икономиката ѝ, а да наложи господството си над целия регион, поставяйки под заплаха сигурността на България, Румъния, Турция и Европа. Защо Черно море може да се окаже следващата голяма геополитическа линия на конфронтация и докъде е готов да стигне Западът, за да не го остави в ръцете на Кремъл?

Desk-Russie: Ако Украйна загуби войната, Русия ще установи ефективен контрол над Черно море. Какви биха били последиците от едно украинско поражение за европейците и за баланса на силите в този регион?

Жан-Силвестр Монгрьоние: При такъв сценарий Черно море на практика ще се превърне в Mare Clausum ("затворено море"), доминирано от Русия. Това би позволило на Москва да засили заплахите и действията си срещу Румъния и България - държави, които и без това са принудени да заемат отбранителна позиция. Нарушаването на тяхното въздушно пространство и морски територии, както и навлизането на дронове в региона, вече дават представа какво би означавало това.

Същевременно амбицията на Турция да се утвърди като регионален хегемон ще бъде напълно обезсмислена - ако това вече не се е случило. Същото важи и за мащабните ѝ логистични, енергийни и икономически проекти, които разчитат на това Черно море да функционира като кръстопът за търговия и транзит. Изглежда, че европейците - а и Западът като цяло - срещат сериозни пречки в усилията си за развитие на т.нар. "Среден коридор" -мултимодален логистичен маршрут, предназначен да им осигури достъп до Централна Азия, която иначе би попаднала в руско-китайските "клещи". Сбогом на "пътя на Тръмп" през Южен Кавказ!

Отбранителната линия по протежение на източните граници на Европа и НАТО - простираща се от Балтийско до Черно море - може да бъде частично пробита. В известен смисъл геостратегическата ситуация в Черноморския регион може да се върне към състояние, наподобяващо това от Студената война; не е изключено руски военни сили да се появят в Одеса, Приднестровието и Молдова, създавайки пряка заплаха за Румъния. Европейските членки на НАТО вероятно ще бъдат принудени да положат значително по-мащабни военни усилия за укрепване на източните си граници - особено като се има предвид, че стратегията на САЩ, която би могла да се опише като "лидерство от втора линия", повдига редица въпроси. Тръмписткото възприемане на геополитическото пространство наподобява дъска за "Монополи". Няма "ключови" позиции или стратегически жизненоважни коридори - всичко е за продан.

Desk-Russie: СССР така и не успя да превърне Турция в сателитна държава. Каква роля играе Анкара днес? Прави впечатление, че въпреки членството си в НАТО, Турция никога не е посочвана от Москва като заплаха или враг. Как си обяснявате това?

Жан-Силвестр Монгрьоние: Нещо повече, в миналото Турция е служила като надежден щит на НАТО в Черноморския басейн. Разположена по протежение на южния фланг на СССР, тя е действала като преден пост в Западна Азия.

Именно за да избегне загуба на територия и превръщането си в сателитна държава, неокемалистка Турция се ориентира към англо-американския блок през 1945 г., отказвайки се на практика от онова, което по-късно ще стане известно като политика на "необвързаност".

По онова време Москва се стреми да сложи ръка на проливите Босфор и Дарданели, както и на два региона в Източен Анадол. Предвид възхода на "ислямо-национализма" на Реджеп Тайип Ердоган и неговите геополитически последици, Владимир Путин разглежда Турция като едно от слабите звена на НАТО; той се стреми да вбие клин между Анкара и нейните западни съюзници. Освен това Турция служи като "платформа" за заобикаляне на западните санкции, което я прави изключително ценна за Москва.

Неотдавнашните руски удари срещу турски търговски кораби - извършени в началото на октомври в териториалните води и изключителните икономически зони на Румъния и България - би следвало да послужат като предупреждение за Анкара. Както казват руснаците: "Не можеш да доиш две крави едновременно..." Едно обикновено тристранно сътрудничество между Анкара, Букурещ и София няма да бъде достатъчно, за да възпре Русия, която разпалва наново конфликта в Черно море. Турските лидери си дават сметка за това, но въпреки това се надяват да запазят Путин на своя страна; те внимават да не определят Русия като "враг" - или дори като "геополитически противник". И двете страни участват в сложна политическа и дипломатическа маневра.

Desk-Russie: Действията на Путин в Черно море изглежда са вдъхновени от примера на Екатерина Велика. Защо Русия се стреми да лиши Украйна - първо от физически достъп до морето, а впоследствие и от възможността да търгува по море?

Жан-Силвестр Монгрьоние: Владимир Путин - човек, който изпитва носталгия по епохата на Брежнев и си спомня с умиление за времената, когато Солженицин е бил преследван - черпи вдъхновението си предимно от съветското минало. Той възнамерява да върне Украйна - а вероятно и повечето от бившите съветски републики - под желязната хватка на Москва. В случая с Украйна това напомня на действията при управлението на Ленин в края на Гражданската война между "белите" и "червените" (конфликт с много по-сложна политическа и военна картина). Накратко, целта на Путин е да възстанови териториалния обхват на СССР и отново да превърне Централна и Източна Европа в съвкупност от държави-сателити. Дори изразът "желязна хватка" е твърде мек, когато се съпостави с настоящата реалност - особено в окупираните украински територии - да не говорим за историята на съветската окупация (като например Голодомора - "геноцидния глад" от 1933 г., отнел живота на около 4,5 милиона души).

Лишаването на Украйна от достъп до морето би задушило икономиката ѝ и би превърнало страната в "осакатена държава" - разпокъсана, без излаз на море и сведена до ролята на буферна зона между НАТО и концепцията за "Русия-Евразия", която господарят на Кремъл се опитва да изгради. Междувременно Русия методично унищожава всичко, което не може да завземе. Контролирайки по-малко от една пета от украинската територия - и то не дори целия регион на Донбас, който твърди, че е "анексирала" - Русия залага на победа, разчитайки на евентуална промяна в политиката на Доналд Тръмп (привлечен от перспективата за търговски сделки за най-близкия си кръг), както и на продължителна война на изтощение срещу украинското население и инфраструктура.

Desk-Russie: Как тогава Украйна успя да постигне такава невероятна победа и да запази достъпа си до Черно море?

Жан-Силвестр Монгрьоние: Разработването и внедряването на технологии за безпилотни летателни и морски апарати, наред с противокорабните ракети, позволиха на Украйна да компенсира явното си изоставане по море и да попречи на Русия да доминира в Черно море. Руските военноморски сили имаха за цел да подпомогнат десантни операции по украинското крайбрежие, да превземат Одеса и напълно да изолират Украйна, като по този начин прекъснат достъпа ѝ до морето. Целта беше - и остава (в средносрочен план) - създаването на непрекъсната контролирана територия, простираща се от Азовско море и Донбас, през Одеса, чак до Молдова. Тази концепция, известна като "Новорусия", би прекъснала оста "Балтийско - Черно море" и би разширила руското влияние в Централна Европа.

На практика украинската контрастратегия унищожи или сериозно повреди руския Черноморски флот, лишавайки го от 40% от неговите активи. Руските плавателни съдове бяха принудени да се оттеглят към кавказкото крайбрежие - близо до Русия и Абхазия - в най-отдалечената част на Черно море. В резултат на това Крим се оказа до голяма степен разоръжен и лишен от военноморско прикритие. Трябва обаче да се разбере, че това е тактическа победа - макар и такава със стратегически последици - в рамките на продължителна война с висока интензивност. Руските военни сега възобновяват операциите си в Черно море, използвайки различни средства и тактики. Стратегическата цел остава непроменена: да се задуши Украйна и да ѝ се отнеме достъпът до Черно море, което Русия се стреми да превърне в "руско море".

Desk-Russie: Бележат ли атаките срещу търговски кораби край бреговете на Румъния и България промяна в руската стратегия за Черно море? Ако се потвърди руско участие, доколко това представлява опит за задушаване на украинския износ и тест за решителността на НАТО?

Жан-Силвестр Монгрьоние: Тъй като не успява да установи пълен контрол над Черно море, Русия се опитва да възстанови морското си господство по един косвен начин - като атакува международните морски транспортни маршрути в западната част на Черно море. Тези маршрути, които свързват Одеса, дунавските речни пристанища и Констанца с Истанбул и проливите (Босфора и Дарданелите), служат като входни точки към Средиземно море и, в крайна сметка, към Световния океан (през Суецкия канал и Гибралтарския проток). Тази съвременна форма на "корсарска война" срещу тръговското корабоплаване, водена не с ударни подводници, а с ракети и дронове - има за цел да задуши украинската икономика и впоследствие да унищожи способността ѝ да води война.

На практика решимостта на държавите членки на НАТО - особено тези, граничещи с Черно море - е подложена на изпитание. И това е нещо много повече от обикновен "тест". Политико-стратегическата терминология, която използваме, трябва да съответства на реалността на ситуацията - както в този геополитически театър, така и в други, където е заложен на карта глобалният баланс на силите.

Предвид общата политика - ако изобщо може да се нарече политика - на Доналд Тръмп, в съчетание с колебанието на някои европейски съюзници, трябва да признаем, че НАТО остава встрани. Макар генералният секретар на НАТО и Върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) да се опитват да вдъхнат увереност, липсва усещане за колективна решимост. Путин вижда това и пряко заплашва Европа с война.

Desk-Russie: Произходът на дроновете остава труден за установяване. В този контекст, смятате ли за правдоподобна хипотезата, че тези дронове са били изстреляни от кораби - възможно е дори от търговски плавателни съдове? Какви доказателства биха позволили подобна операция да бъде разграничена от атаки, извършени от територии под руски контрол?

Жан-Силвестр Монгрьоние: На първо място - що се отнася до това как възприемаме и тълкуваме тези събития - трябва да погледнем какво се случва и да назовем нещата с истинските им имена. Интензивността на тази така наречена "хибридна" война - война, водена срещу цяла Европа - отдавна е преминала прага на правдоподобното отричане. Вашата хипотеза е напълно правдоподобна. Всъщност, дали това изобщо е само хипотеза? Военните стратези и специалистите по стратегически анализ вече са наблюдавали подобна активност в Балтийско и Северно море, както и в Ламанша. Всичко е "документирано", както казват експертите.

Разузнаването - включително сателитното наблюдение - може да установи дали изстрелването е извършено от сушата или от морето. В политически план - в най-дълбокия смисъл на думата, засягащ самата същност на политиката - е от решаващо значение да се идентифицира силата, която е "натиснала спусъка", и да се направят необходимите изводи. В конфликт от такъв характер най-важната политическа стъпка е ясното дефиниране на врага. И все пак, на Запада му е трудно да мисли в политически и стратегически категории; политическото му ръководство остава в капана между хуманитаризма и икономизма.

Desk-Russie: Какви конкретни мерки биха могли да се предприемат за защита на търговското корабоплаване, без това да провокира пряка конфронтация с Москва - например чрез военноморски ескорт, въздушно наблюдение или разгръщане на системи за противодействие на дронове? Освен това, какви са разликите с Балтийско море, които правят тази защита по-трудна за организиране в Черно море?

Жан-Силвестр Монгрьоние: Всички мерки, които споменахте, водят до един-единствен извод; не съществува "вълшебно решение" за защита на търговското корабоплаване, което да не крие риск от пряка конфронтация. Спомнете си един от най-важните уроци на Жулиен Фройнд, автор на труда "Същността на политическото" (1965 г.): "Не аз определям врага; врагът е този, който определя мен като такъв." Настоящата ситуация е много по-сериозна от "хибридната война", която Русия води срещу нас. Този термин - остарял и изтъркан - днес служи единствено за приспиване на бдителността ни чрез създаване на илюзорно чувство за сигурност: "О, това е просто хибридна война - слава Богу!". Търсейки подобно успокоение, ние всъщност само ускоряваме настъпването на най-лошия възможен сценарий. На практика ние позволяваме на руснаците да напредват все по-настойчиво във войната, която водят срещу нас. Потъват кораби, загиват екипажи. Макар засега това да остава конфликт с ниска интензивност, нашата прекомерна предпазливост и тактика на отлагане само засилват презрението на руснаците към нас, като ги окуражават да предприемат по-нататъшни действия. Тази тенденция е ясно изразена още от началото на лятото. Нещо повече - съчетанието от цинизъм и търговски прагматизъм, демонстрирано от американския президент и неговия най-тесен кръг, допълнително влошава ситуацията.

В Балтийския регион обстановката е различна: тъй като крайбрежните държави членуват в едни и същи евроатлантически структури - Европейския съюз и НАТО - те са по-добре организирани за противодействие на руската агресия. Полша, балтийските държави и скандинавските страни проявяват особена решителност, а стратегическото им положение, подсигурено от НАТО, е стабилно. В Черно море ситуацията е друга: лавирането на Турция, колебанията на България (където проруските настроения остават силни) и политическата нестабилност в Румъния възпрепятстват установяването на такъв баланс на силите, който би бил по-неблагоприятен за Русия. В резултат на това основната тежест на борбата пада върху Украйна. НАТО и Европейският съюз би трябвало да играят по-значима и активна роля. Турция обаче - която контролира проливите съгласно Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. - следва свой собствен дневен ред.

При всички случаи, тристранното военноморско сътрудничество между Турция, България и Румъния няма да бъде достатъчно за справяне с това предизвикателство. Ето защо е необходимо да се разработи - и, което е най-важно, да се приложи - цялостна европейска или западна стратегия за Черно море. Черно море служи като "мост" към Кавказ и Централна Азия; то трябва да функционира като път за достъп, който да помогне за преодоляване на изолацията на регион, попаднал понастоящем в "китайско-руски клещи". При настоящите обстоятелства мерките, предприети в рамките на НАТО, са недостатъчни. По аналогия с мисиите "Baltic Sentry" и "Arctic Sentry" следва да се разработи и стартира мисия "Pontic Sentry" (препратка към Pontus Euxinus - античното наименование на Черно море), успоредно със създаването на специализирано командване за Черноморския регион. Именно за това настоява Румъния. Франция, в качеството си на "рамкова държава" на НАТО в Румъния, следва да подкрепи това искане.

Източник: news.bg


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 3 от 8 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА