Българските масони и спасяването на евреите в България

Анализът, който публикуваме, е на писателя и изследовател на историята Спас Ташев.

Философията на източните бойни изкуства дълбоко е сраснала с алегоричния разказ за бурята и двете дървета. Едното било твърдо и първоначално не се поддавало на натиска, но със засилването на стихията изведнъж се прекършило. Съвсем друга била съдбата на другото дърво, което било гъвкаво. То се огъвало под напора на бурята, но в крайна сметка оцеляло.

Нещо подобно станало с България по време на най-кървавия конфликт в историята на човечеството – Втората световна война. Резултатът от всичко това са три уникални факта в световната история, които имат пряко отношение и към българското масонство.

Добре известно е, че нацисткият режим в Германия преследва не само евреите, но и масоните. В годините на Втората световна война това третиране се разпростира върху всички европейски държави, намиращи се под контрола на Хитлер. Смята се, че общо в Европа от нацистите са загинали между 80 000 и 200 000 масони. Изключение от тази трагична действителност е България.

През 20-те и 30-те години на ХХ век българските свободни зидари застават зад идеята за европейското единение и демократични ценности. Така например всички мъже в настоятелството на Паневропейския съюз в България, поддържащ идеята за обединена Европа, са масони. Още преди Хитлер да дойде на власт в Германия, българското масонско списание „Заря” през 1930 г. пише, че „фашизмът, като отрече либерализма и демокрацията, не можеше да гледа със симпатия на франкмасонството”. Когато Втората световна война вече е избухнала, позицията на българските масони е в съзвучие с „Апела до всички честни и добри хора”, приет на Базелския конгрес на свободните зидари.

Българските масони следят с тревога конфликта в Европа. През 1940 и 1941 г. България е изправена пред дилемата или да се противопостави на Хитлер и да бъде смазана, както това се случва с всички европейски държави през този период, застанали на пътя му, или да приеме нацистката покана да се присъедини към Тристранния пакт. Първият вариант означава сигурна разруха и жертви сред населението. Вторият вариант създава възможности за смекчаване на нацисткия натиск и шанс за избягване на катастрофата.
Българските държавни мъже избират втория път.

Давайки си сметка за неизбежно предстоящото, Великата ложа на България решава да се саморазпусне през 1940 г. Така, преди навлизането на нацистките войски в България на 1 март 1941 г., свободното зидарство в България формално не съществува. Резултатът е първият уникален факт, а именно, че нито един от 500-те масони в България не е преследван в годините на Втората световна война. Нещо повече, съставеното на 15 февруари 1940 г. правителство на Богдан Филов по своя състав е изцяло масонско, като и 7-те негови министри са масони.

Ето масонския път на тези, които са играли ключова роля при определянето на съдбата на българските евреи.
Министър-председателят Богдан Филов е иницииран в ложа „Фридрих Велики” в Берлин, Германия. Като германски масон, Богдан Филов през 1924 г. гостува на софийската ложа „Светлина”. Поддържайки контакти с германски масони, до него е достигала информацията за преследването на свободните зидари от страна на нацистите. Той е и председател на българския Пен клуб от 1938 до 1941 г., забранен от нацистите.

Министърът на вътрешните работи Петър Габровски има дълъг масонски път. През 1925 г. е повдигнат в степен майстор в ложа „Зора”. През 1930 г. взима участие в международния масонски конгрес в Брюксел. През 1934 г. е избран за първомайстор на ложа „Зора”, където същата година чете градеж „Впечатления от Югославия”. През 1935 г. повторно е избран за първомайстор на „Зора”. През 1937 г. е "приспан" като масон. Член е и на забранения от нацистите Ротари клуб.

Министърът на външните работи Иван Попов е делегат от ложа „Сговор” на Великия събор през 1931 г. Предложен е за гарант за приятелство на Великата ложа на Румъния. Член е на настоятелството на Паневропейския съюз, поддържащ идеята за обединена демократична Европа.

През 1941 г. в България влиза в сила наложеният от Германия Закон за защита на нацията, който преследва не само евреи, но и масони. Особеното в случая е, че Законът за защита на нацията е изработен под личния контрол на Никола Габровски и е одобрен от цялото българско правителство. Законът не е директно копие на нюрнбергските нацистки закони, а в някои моменти се наблюдават и съществени различия. Чрез закона в България са закрити Пен клуб, Ротари клуб и други международни организации.

Самият факт, че тези организации се закриват именно от представителите на българското правителство, които са техни членове и дори ръководители, показва наличието на определен замисъл. Така например царският съветник и масон Любомир Лулчев предава в своя дневник по следния начин становището на цар Борис III: „Аз много отлагах и не исках да го правим и ние, но сега вече, след като го имат в Румъния, Унгария и даже във Франция, реших, че е по-добре да се направи от нас, отколкото да ни го наложат”.

По време на разпита си от Народния съд министърът на вътрешните работи и масон Петър Габровски заявява: „Все пак аз изготвих закона не такъв, какъвто го искаха германците, като смекчих много клаузи”. Израз на подобна тенденция може да бъде открит и в почти всеобщата констатация, че до 1942 г. Законът за защита на нацията почти не се е прилагал към българските евреи. Ето какво информира германската легация в София на 8 февруари 1943 г. до Имперското главно управление за сигурност:

„Българското правителство издало секретно разпореждане, според което всички евреи, които живеят в смесен брак, …да не бъдат задължени да носят еврейска значка и тихомълком да търпят това положение… Във висшите правителствени среди, дори и в Министерския съвет, не възнамеряват да спазват стриктно носенето на еврейската значка”.

В края на 1942 г. нещата коренно се променят. Германия е разбита в Северна Африка и заплахата за нацистите от съюзнически десант на Балканите е съвсем реална. При тези условия в началото на 1943 г. Германия си поисква евреите югославски и гръцки поданици, живеещи в администрираните от България Тракия и Македония. Техен върховен военновременен суверен е Берлин по силата на подписаните през април 1941 г. капитулации с Югославия и Гърция. За целта в София е изпратен германският пълномощник Теодор Данекер.

Нацисткият възпитаник Александър Белев, ръководител на Комисарството по еврейските въпроси, по своя инициатива се опитва да предреши съдбата и на евреите български поданици и на първо време предлага да предаде на Германия 8500 български евреи. За целта фалшифицира подписания от него протокол и така се опитва да подведе правителството. Такава е трябвало да бъде съдбата на всичките 48 000 български евреи съгласно решенията на конференцията във Ванзее в началото на 1942 г.

На 9 март 1943 г. започват арестите и на 8500 евреи български поданици, които заедно с евреите югославски и гръцки поданици е трябвало да бъдат предадени на германските власти и депортирани. В този решителен момент двама български масони - пловдивският митрополит Кирил и софийският митрополит Стефан, действат решително. Митрополит Кирил влиза при арестуваните евреи и им заявява, че ще легне на релсите пред влака или и ако това не помогне, ще тръгне заедно с тях към неизвестното. Митрополит Стефан пък отива на лична среща с цар Борис.

Обществената реакция търси съдействието на един от ръководителите на „Бялото братство”, масон и царски съветник Любомир Лулчев, оказва се натиск и върху масона Петър Габровски. Последиците от всичко това са записани в доклада на комисаря Александър Белев: „Вдигането от старите предели беше отменено. В някои места местни органи са избързали с вдигането с 24 часа, …преди да получат нареждането да спрат мерките по изселването”.

В държавната йерархия над комисаря Белев има само трима, които могат да отменят депортацията: министър Петър Габровски, министър-председателят Богдан Филов или цар Борис III. Първите двама са масони, а царят е известен с масонското си обкръжение.

Така се стига до второто уникално явление в историята на Втората световна война – от поисканите от Германия 48 000 български евреи нито един не е предаден и по този начин всички те са спасени.

През целия период на войната българското правителство и царският дворец подържат контакти с апостолическия нунций Анджело Ронкали (бъдещия папа Йоан XXIII), за когото също има информация, че е масон. Чрез българските дипломатически мисии в Европа са издадени български визи на 15 000 европейски евреи и по този начин те също са спасени.

Ето какво пишат за този факт нацистките тайни служби. На 17 февруари 1942 г. шефът на германското външнополитическо разузнаване информира за масонското обкръжение на цар Борис III: „Масонските връзки на различни сегашни министри са известни. Освен това министър-председателят Филов бе председател на българския Пен клуб от 1938 г. до неговото закриване, което стана неотдавна. Министрите Божилов, Загоров и Габровски бяха ръководни членове на Ротари клуб, който също така неотдавна бе закрит. Неотдавна при една визита министърът на външните работи Иван Попов, който е масон и чиито приятелски чувства към Англия и Франция са известни, заяви пред директора на Народната банка Тошев, който също е англофил и двуличен в политическо отношение, че за него като български външен министър сега е сигурно, че Германия ще загуби войната”.

Интересен е и друг нацистки документ от 28 ноември 1942 г. В него се съобщава, че „министърът на вътрешните работи Габровски… държал половинчасова успокоителна реч към евреите… Заявил между другото на евреите, че те не трябва да се безпокоят и че правителството е предприело всичко необходимо, за да се преодолее най-лошото. След това той застанал на входната врата на министерството и лично приемал молбите на евреите… На следващия ден министърът на вътрешните работи Габровски забрани на българския печат да прави информации по еврейския въпрос… Той се обоснова с това, че еврейският въпрос е уреден в България и че народът не е доволен от мерките срещу евреите. Министърът на вътрешните работи Габровски направи многократно намеци към комисаря по еврейските въпроси Белев в смисъл, че Министерският съвет и Дворецът желаят известно омекотяване на мерките срещу евреите”.

Извършеният български подвиг има своята цена. В показанията, които организаторът на Холокоста Адолф Айхман дава по време на процеса в Ерусалим през 1961 г., той заявява: „България саботира немските заповеди и играе сложна игра чрез измама и хитрост, спасявайки своите евреи, демонстрирайки при това чудеса от истинска смелост… Германците бяха под влиянието на разбирането, че цар Борис е основно отговорен за запазването в безопасност на евреите в България и е достатъчно сигурно, че германските разузнавателни агенти са го убили”.

Трябва да се спомене още един факт. През август 1944 г. българското правителство начело с министър-председателя Иван Багрянов (1 юни 1944 г. - 2 септември 1944 г.), който също е масон, отменя антиеврейските мерки. По този повод германската легация в София информира на 25 август в Берлин, че „българският министерски съвет реши да отмени всички ограничения на Закона за защита на нацията, отнасящи се до евреите. Комисарството за еврейските въпроси беше разтурено незабавно”.

При спасяването на българските евреи обаче има и трети уникален факт. Двама от спасителите са висши духовници. Софийският митрополит Стефан през 1945 г. е избран за български екзарх. През 1948 г. комунистическата власт в България го репресира, принуждава го да си подаде оставката и е изпратен на заточение до смъртта си през 1957 г. През 1953 г. пловдивският митрополит Кирил е избран за патриарх. Така, двама последователни водачи на Българската православна църква са масони. Този факт също е уникален за историята на християнството.

Приложения:

1. Информация на Министерство на вътрешните работи от 1940 г. за масонската дейност на Пловдивския митрополит Кирил и за това, че "българската и еврейската масонски ложи се намират в тесен контакт една с друга."
2. Президентът на българския Пен клуб Богдан Филов, заедно с други членове на клуба.
3. Фотография на българския цар Борис III с група български евреи в планината Рила през 1939 г.
4. Информация на българското Министерство за външни работи от 06.13.1942 за даденото съгласие на Богдан Филов за издаването на български визи на 200 еврейски деца, бягащи от Европа в Палестина.
5. Информация за показанията на Адолф Айхман в Израел през 1961 г. за решаващата роля на цар Борис III за спасяването на българските евреи. Заместник-главния прокурор на Израел Яков Бар'ор заявява: "Борис беше герой".
6. Снимка на автора с цар Симеон II, син на цар Борис III.