Смесени чувства

Това не е текст във възхвала на ГЕРБ. Нито на Бойко Борисов.

Член съм на ГЕРБ и искрено се възхищавам на Борисов, но нямам намерението, думите, а и в някаква степен талантът, на разразилото се напоследък дупелизаческо пишещо братство. Същото, което изписа тонове гнусотии по адрес на Премиера, и което за пореден път безсрамно се обърна в удобна стойка, за да пристане на новия властник. Без значение кой е той по принцип.

Това не е и поредния текст с критика към реформаторите.

Те извървяха своя път, и към днешна дата имат да показват и доказват много повече, отколкото в дните преди 7-ми ноември. В интерес на истината, Блокът надмина моите очаквания. Да си припомним създаването на РБ – в дните след съставянето на кабинета Орешарски, в дните на очерттаваща се тотална репресия срещу ГЕРБ, в дните на обърканите и останали някак бездомни десни избиратели.

РБ се създаде поначало в условията на грешна хипотеза. Хипотезата на разпад и отлив на избиратели от ГЕРБ. Хипотезата на тотално компрометиране на Борисов и изваждането му от реалната политика. Хипотезата на един милион избиратели, които търсят своя нов изразител. Нищо от това не се състоя. Същевременно обаче създателите на РБ, в стремежа си максимално да оползотворят събитията от тази хипотеза, отвориха максимално идеологическото и личностно ветрило на прием, и в резултат на това автентично десни партии се събраха с червени кукувици, а зелените – с прогресивните капиталисти. Отне много време всичко това да бъде окрупнено и обяснено. А и нищо от хипотезата за прибързаната кончина на ГЕРБ не се сбъдна.

Е, освен напускането на Искра Фидосова, Мирослав Найденов и Емил Димитров, но, както се казва, такова „разцепление“ – дай Боже всекиму.

За радост Блокът оцеля. Търсейки себе си, с дразнещата позиция на вечен морален съдник от най-висша инстанция, но същевременно събрал силни мажоритарни лица, хора с огромен опит във формулирането и провеждането на политика, безспорни експерти, и елитен съвет от граждани с активна позиция. Реформаторите преодоляха кризата около сработилата преференция на Светослав Малинов на евроизборите, и четири кризи в процеса на парламентарните избори – преговорите със Зелените, реденето на листите, оставката на говорителя, и несъстоялия се конгрес-концерт в мола.

През цялото това време съществуваше и една невидима на пръв поглед среда от хора. Протестиращи. Десни. Мислещи. За много от тях бе необяснимо противопоставянето по оста ГЕРБ-РБ, което към днешна дата ясно доказа своята несъстоятелност.

Членовете на ГЕРБ и РБ бяха рамо до рамо срещу полицейските палки и щитове, бяха рамо до рамо в нощта на белия автобус, бяха рамо до рамо срещу полицейските барикади в центъра на София, и заедно подаваха личните си карти, за да бъдат записани в някакви мистериозни полицейски тефтерчета на блокадите около протеста.

С някои от тези членове решихме да създадем обща платформа и да нарушим табуто. Да покажем, че хората от различни партии могат да седнат и да мислят и работят заедно, обединени от идеология и политики, а не от личностни битки.

„Институт за дясна политика“ стана факт.

Благодарение на Петър Николов, Ирена Тодорова, Тома Биков, Цветозар Томов, Веселин Пенев, Джими Найденов, Александър Владимиров и моя милост. Получихме подкрепа и от много приятели и съмишленици като Нено Димов, които инвестираха време и сили в четене и сравняване на програми, платформи и тези.

В края на юли 2014 година Институтът за дясна политика събра на кръгла маса представители и привърженици на ГЕРБ и Реформаторския блок. Това се случи в момент, в който отношенията между двете формации бяха крайно изострени, а възможността за взаимодействие се смаляваше с всяка следваща публична изява на техни представители.

Още тогава около кръглата маса седнаха и фигурите, които в крайна сметка доведоха до край процеса за създаване на правителство – Румяна Бъчварова, Томислав Дончев, проф. Тодор Танев.

От самото си създаване, Институтът за дясна политика призовава партиите от дясното политическо пространство да ограничат дебата си в рамките на програмите и предложенията си за политики и да спрат междуличностните нападки и конфликти. Призивите ни не бяха възприетите толкова бързо, колкото ни се искаше и очаквахме.

Изговориха се тежки думи, формулираха се неизпълними условия и, както често се случва, капанът на тези думи и условия щракна около врата на създателите си. Стигна се до своеобразна вътрешна надпревара в Блока кой ще се докаже като най-лоялен към автентично десните, нападайки най-остро конкурентите от ГЕРБ.

Имаше въпроси и теории относно състава и учредителите на ИДП, имаше странни тези и неразбиране на веруюуто ни, че ГЕРБ и РБ са сестрински партии, които се движат по предначертан исторически път.

В това неразбиране се крият и причините, във времето преди предсрочните избори от 5 октомври 2014 година, да бъде пропусната възможността за предизвикване на дясна вълна, която да доведе до управление във формат ЕНП. В този смисъл изразяваме надежда, че грешките от миналото няма да бъдат пренесени в бъдещето.

Днес ГЕРБ и Реформаторският блок поемат заедно основната тежест в управлението на страната, което до известна степен изчерпва една от краткосрочните цели на института. Това обаче в никакъв случай не изчерпва далеч по-важните средносрочни и дългосрочни цели пред България и десницата, които са заложени в програмите на ГЕРБ и Реформаторския блок.

Дано оттук нататък двете формации работят в дух на конструктивност и диалогичност, защото това е единственият начин да защитят и изпълнят в максимална степен реформаторските си програмни намерения. В сложната парламентарна и управленска конфигурация двете партии могат да понесат огромни щети ако не изработят ефективни механизми за взимане на решения и не преодолеят в пълнота междуличностните напрежения, както вътре в тях, така и помежду си. Животът на новото правителство зависи преди всичко от стабилността на общата управленска конструкция на ГЕРБ и Реформаторския блок, която е единствен гарант за бъдещо добро управление на страната.

В анализ на Института за дясна политика от септември 2014 година стигнахме до извода, че в 90 процента от случаите, предизборните програми на ГЕРБ и Реформаторския блок се припокриват. Анализът на програмите предизвика полемики и злобни коментари, които обаче изчезнаха веднага след като самите ГЕРБ и РБ констатираха 90% съвпадение на програмите си след проведените консултации в Парламента.

От 7 ноември всичко това е вече история.

Понесохме негативите, преглътнахме обидите, преборихме съмненията и интригите. Пределно ясно е - в тежката политическа, икономическа и социална обстановка в страната, оттук нататък ГЕРБ и Реформаторският блок заедно трябва да бъдат фактор на стабилност, а не обратното.

Броени дни след конституирането си, новата управленска конфигурация ще бъде изправена пред две сериозни предизвикателства – приемане актуализация на бюджета за 2014 година и приемане на бюджет за 2015 година. Тези два акта ще зададат тона на новото управление и ще покажат способността му да взима тежки решения.

Гражданите показаха, че заедно могат да взимат решения и да защитават общите интереси.

Гражданите показаха, че протестът не само събаря, а протестът може да изгражда – послания, морал, изисквания, приятелства и постижения.

Гражданите показаха, че общите каузи и мисии могат да обединяват хора с различни политически пристрастия.

Гражданите показаха, че спечелените битки с неправдата са по-важни от партийното членство.

Сега е ред на политиците да докажат, че могат да следват примера на гражданското общество.

Не заради себе си, не заради рейтинг, не заради кариера. Заради България