Защо сделката между САЩ и Куба наистина е победа

Никой в традиционните медии няма да го признае, но нормализирането на отношенията между Вашингтон и Хавана с освобождаването на затворници днес, е огромен успех за кубинската революция, пише в статията си за сайта thenation.com Том Хайдън.

Враждебната политика на САЩ, евфемистично известна като "смяна на режима" беше провалена. Кубинската комунистическа партия е уверена в силата си. Кастро успя да навигира успешно страната през всички предизвикателства на годините. В Латинска Америка и Организацията на обединените нации Куба е приемана, а Съединените щати изолирани.

Съвсем основателно е за прогресивните американци да критикуват различни недостатъци и неуспехи на кубинската революция. Но медиите, особено десните са препълнени с такива коментари. Само лявото пространство може да си припомни, разкаже и аплодира продължителната съпротива на малката Куба срещу северния Голиат.

За тези, които действително подкрепят участието на Куба в демокрацията, за разлика от онези, които подкрепят промяната на режима с тайни програми, пътят към по-голяма откритост на острова е свързан с облекчаване на външната заплаха.

Въпреки наложеното от САЩ ембарго и безмилостната подривна дейност отново от страна на САЩ, Куба остава в горните редици на индекса на ООН за човешкото развитие, заради своите постижения в сферата на образованието и здравеопазването. Куба дори е на челни позиции сред международната общност след изпращането на медицински работници за борба с вируса Ебола. Куба е почитана в световен мащаб заради военния си принос за поражението на колониализма и апартейда в Ангола и Южна Африка. Сега новото поколение  кубински лидери, които се бориха в Ангола, идва на власт в Хавана и нейната дипломатическа мисия. Например, Родолфо Рейас Родригес, представител на Куба в ООН, днес ходи с изкуствен крайник в резултат на военната си служба в Ангола.

Когато само неколцина мислеха, че е възможно, Куба успя да върне всички петима политически затворници, задържани за шпионаж на кубинската дясна опозиция, която обучава своите кадри в бази във Флорида. Групата шпиони, които станаха известни като Кубинската петорка,  бяха осъдени през 2001 г. по редица обвинения, включително в конспирация и опит за внедряване като чуждестранни агенти в САЩ. Последните трима бяха освободени наскоро от американски затвор и приветствани триумфално като герои по улиците на Хавана. Трима от Кубинската петорка са служили в Ангола.

Президентът Обама удържа на думата си, въпреки безмилостния скептицизъм, както отляво, така и сред влиятелните медии. Той прати по дяволите основното предположение, че кубинското дясно пространство разполага с постоянна ключалка към американската външна политика, особено след като Републиканците победиха в изборите през ноември.

В този случай, крайният акцент на Обама за дипломатическата тайна проработи в негова полза. За повече от година, лидерите на двете страни провеждаха редовни частни дискусии и консултации, като в резултат има подробен план за нормализиране на отношенията и в двете столици.  Особено важен за отбора на САЩ беше сенатор Патрик Лийхи.

Известно е, че частните разговори между Куба и САЩ за Алън Грос и Кубинската петорка са били най-трудни. САЩ никога не призна, че Грос, де факто, е вид шпионин, който е пътувал пет пъти до Хавана, за да разпространява тайно напреднали комуникационни технологии сред хората в малката еврейска общност в Хавана, преди да бъде арестуван през 2009 г. Той работеше по подкрепен от САЩ продемократичен проект и впоследствие беше осъден на 15 години затвор за престъпления срещу държавната сигурност. Проблематична за американски служители, потопени в десетилетията на мисленето от времето на Студената война, се оказа и задачата да отворят умовете си около идеята, че Кубинската петорка вече са политически затворници и не са терористична заплаха.

Тъй като мейнстрийм мисленето има анти-кубински привкус, медиите ще засилят голяма част от гнева на кубинската десница илюстриран от сенатор Марко Рубио. Но докато все още е твърде рано да знаем това, ще е трудно да си представим президентските му амбиции, които се подсилват с аргумента, че през 2016 г., Обама ще трябва да се опита да свали "династията" Кастро. Сенатор Боб Менендес, който е водещ демократ, се опитва да блокира инициативата на Обама от своята позиция на председател на Комитета по външни отношения на Сената. Повечето демократи ще се зарадват да видят Менендес, който представлява кубинските изгнаници.

В бъдеще САЩ ще премахне Куба от списъка си на държави с "държавен тероризъм", което ще улесни възможността за финансиране на страната от международната финансова система. За американските граждани разрешението да пътуват до Куба ще бъде значително разширено. Бизнес и търговските възможности ще се увеличат. това ще започне със срещата на върха на двете Америки в Панама тази година, на която американската и кубинската делегации ще седнат на една маса.

Така наречените "секции за интереси" ще бъдат модернизирани до формални посолства. Със или без Конгреса ембаргото ще бъде вдигнато. Повече от 400 хиляди кубински американци ще могат да пътуват до Куба.

А ето и едно предсказание: ако президентът има желание, семейството на Обама ще бъде видяно да крачи по улиците на Хавана, преди мандатът му да е изтекъл.