Бей в ефира

Коментарът на журналистката Диляна Димитрова е публикуван в сайта "Площад Славейков".

Не му е лесно на Максим Генчев в последните две седмици. Показа новия си филм и вместо триумф претърпя поражение. Мнозина, които са гледали неговия „Дякон Левски“, въобще не жалят режисьора – за патриотите Апостола в него е далечно подобие на онзи гений на българското Спасение, за колегите и киноманите продукцията е мегаломанска и бездарна, за историците – пълна с неверни факти. Много по-голям проблем обаче е агресията, с която актьорът-режисьор брани своята творба по медиите, защото поразява хиляди.

Още преди около месец актьорът прокле в студиото на Би Ти Ви евентуалните критици на филма. От появата на първите мнения в интернет обаче Максим Генчев изпадна в афект и потопи ефира в словесен тормоз, който е в състояние да конкурира насилието в „Дякон Левски“. Когато канят Генчев за участие на живо, телевизиите трябва да поставят червена точка на екрана, а родителите да изведат децата си от стаята, защото гостът бълва змии и гущери. Обясненията му какво не сме разбрали от филма се превръщат в грубиянски оскърбления. При това не само за събеседниците, а и за зрителите, които неочаквано за себе си научиха, че ако не харесват този филм, най-вероятно са дрогирани.

За жалост, Генчев не спря дотам. Той превърна в карикатура Левски. Твърденията му, че псувнята на Апостола е оплодителна, са извратени. Ако журналистът понечи да му възрази, заплахите, агресията и крясъците на Максим Генчев оставят зрителите с впечатлението, че човекът не търпи критика. Въпросите за творческата му немощ са в състояние да го изкарат от равновесие.

Максим Генчев цял живот си е изкарвал хляба с актьорство. Но очевидно не владее емоциите си и би било добре да се възпира занапред от публични участия покрай филма. Генчев е слаб актьор в живота. Но и като продуцент може би не го бива. Той не успява да се възползва от отрицателите на „Дякон Левски“, за да поддържа интереса на зрителите към филма. А именно негативните коментари в публичното пространство пълнят салоните и вероятно джоба му, защото проектът е изцяло частен. Максим Генчев би могъл просто да подава топката в този мач. Но леко, актьорски. Той обаче не притежава умения в тази игра с публиката. Грубовато стои не само на големия екран, а и на малкия.

Като заговорихме за специализирана помощ, около Максим Генчев все пак се намира такава. Но неподходяща за конкретния случай. Тръгна да му помага докторката от Дубай, финансирала с 1,5 млн. лв. филма, в който синът й играе ролята на Левски като дете. Досущ като Генчев, специалистката по брадавици, бенки и прочие кожни дефекти нагази в историческата материя, за да обясни на милионната аудитория мотивацията на реалния Васил Левски. И без да й мигне окото „обори“ посочените от професори исторически грешки в платения от нея филм.

В трагедията си Генчев засега печели. Първият уикенд на филма го качи в Топ 3 по приходи у нас. Пред него са еротичният „50 нюанса сиво“ и детската анимация „Спонджбоб“ – все елементарни капани за зрители. Току-виж не сме прави и циклофренията на Генчев се окаже просто рекламен трик