Антоний Тодоров: Скептичен съм към референдума

Провеждането на референдума за избирателната система и изборните правила е хубаво като намерение, но съм скептичен към трите въпроса, така както са формулирани. Това заяви в интервю за Факти.бг политологът Антоний Тодоров, по повод изявлението на президента Росен Плевнелиев, че ще инициира референдум за изборното законодателство.

В него президентът е заложил на три компонента - 50% мажоритарен вот към 50% пропорционален, задължително гласуване и електронно гласуване. 

Според Тодоров, дебата за изборната система си заслужава да продължи и евентуално да бъде подложен на референдум, но все още има твърде много неясноти за това, какво точно се предлага. Политологът смята, че по-добър вариант за страната ни е въвеждането на финландската система, която е пропорционална. Не е мажоритарна, но е със задължителна преференция.

Тези въпроси Факти.бг задава на политолози, социолози, политици и експерти, за да представим различните гледни точки по темата.

Г-н Тодоров, президентът Росен Плевнелиев заяви, че ще инициира референдум за изборното законодателство по време на местния вот. Това ще укрепи ли многопартийната ни система, както държавният глава твърди и добра идея ли е, според Вас?

Да се проведе референдум по един такъв въпрос, какъвто е избирателната система и изборните правила, е хубаво като намерение. Скептичен съм, обаче, към трите въпроса, така както са формулирани. Скептичен съм дали това са въпросите, които трябва да бъдат обсъдени. Ще започна подред.

Първият е за задължителното гласуване. Ако наистина някой реши да въведе задължително гласуване е добре да има допитване и референдум. Самият аз не смятам, че е добре да се въвежда като задължение по ред причини, най-малкото поради това, че малко знаем за ефектите върху поведението на гражданите от една такава реформа. Представям си човек, който не иска да гласува, но е задължен да го направи, представям си много български граждани, чиито адрес вече не е известен, защото отдавна са напуснали страната и живеят в чужбина... Как ще им се вмени това задължение и как държавата ще го гарантира? Има твърде много въпроси, които поставят под съмнение нуждата от допитване по този въпрос.

Вторият въпрос е за електронното гласуване. Той също е неясно формулиран. Дали се има предвид най-вече гласуване по интернет или изобщо дистанционно гласуване? Ние не сме опитали далеч по-прости и работещи другаде форми на дистанционно гласуване, като например гласуване по пощата, а се захващаме с това да направим интернет гласуване от дистанция, с цялата несигурност на технологията в момента. Дори и там, където се прилага или се е прилагало, все още има твърде много въпросителни, с оглед както на сигурността, така и на гарантирането на тайната на вота.

Последният въпрос е въвеждането на мажоритарен вот. Какво точно се има предвид? Смяната изобщо на избирателната система или частичното му въвеждане? Тук също има твърде много въпроси. Имаше веднъж такъв опит през 1990 г. за Велико народно събрание, а резултатите тогава не бяха кой знае колко обнадеждаващи. Съмнявам се, че и сега ще бъдат по-добри.

Дебата за изборната система обаче си заслужава да продължи и евентуално да бъде подложен на такъв референдум, но все още мисля, че има твърде много неясноти за това, какво точно се предлага. Лично аз например, предлагам въвеждането на финландската система. Тя е пропорционална. Не е мажоритарна, но е със задължителна преференция. Може би на там някъде трябва да вървим. Според мен, това предложение не е достатъчно добре разработено, за да може да бъде твърдо поставено на всенародно допитване.

Мажоритарният вот няма ли да обнови партиите и да ги изчисти от „гнилите ябълки“?

Абсолютно се съмнявам. Ако въведем чист мажоритарен избор, в едномандатни избирателни райони, при сега съществуващата практика в българското общество – контролиран вот, купуване на гласове и силни местни нотабили или влиятелни фигури, които се опитват да се наложат, то ще се разшири възможността контролираният вот да възпроизведе това, което и сега се произвежда понякога на кметските избори. Представяме си кметските избори, възпроизведени като избори за национален парламент. Ето това е моето притеснение. Ако се надяваме, че от мажоритарните избори ще излязат личности, а партиите ще останат на заден план, то никъде, където се прилагат мажоритарни избори, те не са надпартийни. Партиите продължават да имат основна роля. Въпросът е: Как да дадем възможност на избирателите да се намесват в самия процес за издигане на кандидатурите, които партиите предлагат, както и на избора им? Преди малко споменах финландската система.  Избирателите гласуват за личност и личностите се подреждат според броя на получените гласове. Така партиите винаги внимават, поне във Финландия, за това да предлагат такива личности, които да могат да бъдат избрани. Това е начинът - задължителната преференция. Не е единствената възможност разбира се, сигурно има и други възможности, просто не са обсъждани достатъчно сериозно.

Според Вас 100 % мажоритарен вот не е добър вариант, така ли. Инициативата на президента не е ли стъпка именно към това?

Не е добър вариант, защото ние видяхме до някъде един такъв мажоритарен вот през 2009 г. въведен от БСП, с надеждата нещо да се направи. Всичките избрани по този начин депутати се оказаха от ГЕРБ и няколко от ДПС и това беше. Мажоритарният вот, в една ситуация, в която виждаме какво е съотношението между партиите, със сигурност ще засили парламентарното мнозинство в полза на победителите и то многократно. Това ли искаме, е въпросът, или по-скоро нещо, което да кара партиите да си сътрудничат и да търсят компромиси помежду си? Ако е второто, може би не трябва да въвеждаме мажоритарни избори, а да вървим към развитие на преференциалното гласуване и убеждаването на избирателите, че това си заслужава и по този начин и те биха могли да променят нещо.