Когато Никола Груевски искаше да направи от Охридското езеро море

Публикувана: 27 Март, 2015 12:25
22 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 20724
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Автор Владимир Лазаревик, бивш заместник-министър на здравеопазването от Македония в периода 2006 г. - 2008 г.

Това беше едно от онези кошмарни заседания на Правителството на Република Македония, разтеглени като локум от 12 на обяд до когато може да се издържи. По това време аз често замествах министър Имер Селмани, който беше и вицепремиер, отговарящ за изпълнението на Рамковото споразумение. Така имах възможност да участвам в множество правителствени заседания.

Точка в дневния ред беше „как да привлечем повече туристи в Охрид“. На заседанието беше поканен да участва и един разумен човек – Деян Пановски от Охрид, който тогава беше на поста държавен секретар в Министерсво на екологията. Министър-председателят се обръща към членовете на Правителството с творческото предложение:
„Какво мислите да извадим всичката тръстика от езерото, да няма повече тръстика и да могат хората да си плуват в езерото, без нищо да им пречи?“

Членовете на правителството са объркани и повечето от тях мълчат. Все пак, в отговор на това предложение, малко разум внася Деян:

„Г-н Премиер, вижте, не можем да извадим тръстиката от езерото, защото така ще нарушим цялата му екосистема. Тъкмо в тръстиката се размножава шарана“.

Груевски го гледа, гледа ни и нас и му отговаря:
„Абе, Деяне, сега ние шаран ли ще размножаваме или туризъм ще правим в Охрид?“
Въпреки, че не се взе окончателно решение дали ще се вади или не тръстиката от езерото, креативните предложения не спират. Никола вече има друг фокус – да махне камъните и казва:
„А какво мислите да вземем да махнем всички камъни от брега на Езерото и да ги заменим с пясък? Само пясъчни плажове да има по цялото Охридско карайбрежие?“

Миле Янакиевски (тогавашен министър на транспорта – бел.ред.), готов, както винаги отговаря:
„Ами г-н Премиер, вижте, не знам как ще се справим с качеството на пясъка. Ще трябва да донесем от Гърция, в Македония нямаме такъв пясък. Особен размер пясък трябва…, трябва това…, трябва онова.“

Дискусията става оживена, дават се различни предложения от къде и как да се донесе пясъкът, от някоя река в Гърция, от тук, от там…. И Деян Пановски отново прави опит да внесе малко разум в предложенията:
„Г-н Премиер, не можем в Охрид да слагаме пясък на брега“.
Никола го пита: „И защо?“
„Ами“, казва Деян, „защото Охридското езеро е бурно, има големи вълни и езерото ще повлече целия пясък.“
Никола го поглежда и дава най-креативното предложение, най-творческото предложение, на което аз съм бил свидетел. Разбира се това в никакъв случай не изключва възможността в последващите години то да е било надминато многократно. И казва:
„Тогава защо да не направим едно парапетче около цялото езеро? Едно такова 20 см високо и, преди да влезеш във водата, прескачаш парапетчето. И пясъкът си остава на брега, и всичко е наред“?

Настъпва тишина. Не знам за другите, но аз имах чувството, което ме държи и до ден днешен, че това не е Правителствено Заседание на Република Македония. Човек просто си мисли, че това е скрита камера или Джон Клийз и Монти Пайтън са превзели властта.

Като днес помня как излязох от заседанието, хванах се за главата и си казах, Владо, човече, това не се издържа.

В този момент от Заседанието излиза и Ивица Боцевски, който по онова време беше говорител на Правителството. Тогава, смятайки го за разумен, му казвам: „Ивица, бе човече, давай да се махаме, това тук е луда работа. И Ивица ми казва: „Не, Владо, трябва да останем, промените се правят в институциите.“ А аз отвръщам: “Да, в институциите, но когато се излиза с подобни предложения, ще полудеем“.

Това се случи 2007 година. И ето, че стигнахме и до 2015-та и Министър председателят е същият. Безспорно креативността и идеите на Никола са достигали своя разцвет през тези години, но аз не бих могъл да свидетелсвам за тях. Може би някой друг ще успее да предаде по-добре от мен атмосферата, в която са били поставяни членовете на Правителството. Тази атмосфера я предаде точно Зоки Ставрески(министър на финансите на РМ– бел.ред.) в разговорите с  Горде Янкуловска (министър на вътрешните работи на РМ – бел.ред.), които чухме в записите, показани от опозицията.

Има и още нещо, което ми прави впечатление. Аз тази история, в която Никола искаше да направи Охридското езеро море, съм я разказвал безброй пъти. Разказвал съм я в приятелските ми кръгове, разкавал съм я на студентите, на които съм преподавал. И почти съм сигурен, че хората не ми вярваха дали говоря истината или не. Но съм сигурен, че един ден, и това с Ивица Боцевски го констатирахме заедно, когато се публикуват стенограмите от правителствените заседания, младите изследователи ще проявят огромен интерес към тях. Те ще искат да работят по теми, свързани с начините на вземане на политически и държавни решения на ниво Правителство. Защото още кой знае колко подобни такива приказни истории ще се появят.

Това, което изглежда фантастично и тепърва ще бъде обект на дългогодишни научни, за жалост комични, анализи, е енергията, с която тези творчески предложения се реализираха. Силата, с която хората бяха готови, а и все още са, да подкрепят лудостта. Въпреки че не съм бил свидетел, вярвам, че и гениалната идея за „Скопие 2014“ е родена на една точно такава правителствена среща. Която, разбира се с течение на времето е допълвана и надграждана…. Но, както би казал Никола: „Истината е като шило. Боде, боде и накрая излиза на повърхността“.
 

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери