Новите ценности на българина

Новината през последната седмица, заела централно място във всички български медии, е изложба на Тракийското златно съкровище в Лувъра. Водещ журналист от българска медия възкликна:  „България ще бъде представена в най-престижния музей в света. Споделяме възторг и опиянение. Това е прекрасно“. Няма да коментирам останалите хиляди коментари, изпълнили страниците на българските медии. В крайна сметка, поради липса на парламент тази седмица, страниците на вестниците трябваше да се запълнят с нещо. В изложбата няма нищо лошо. Напротив. Само че цялата тази суетня и евтин пиар рязко контрастират на действителността. И колкото и хвалебствия и откровени глупости да изрекат министър-председателят и министърът на културата, вместо да изпише вежди, изложбата вади очи.

Това се случва по няколко причини. На първо място, едно събитие, което е често срещано в културните календари на останалите държави в ЕС, при нас става повод управляващите да “помпат” патриотичната ни гордост. Защо ни е нужно това? Защото няма как да се чувстваш горд, че живееш в една от най-старите държави в Европа, тогава когато всеки десети българин живее с под 100 лева на месец, според изследване на ИПИ от 17.3.2015 г. Няма как да си горд, когато за недостижимо постижение на правителството се смята облепянето със стиропор на 100 блока в държавата. Няма как да си патриот, при положение, че си принуден да се движиш по разбитите пътища на родината, обградени отвсякъде с грозните “скелети на социализма”, представляващи полусрутени, някога работещи предприятия. Не можеш да имаш самочувствие с липса на болница в населеното място, в което живееш, макар че самочувствието в случая е най-малкият ти проблем.

Случки, предхождащи и последващи събитието, го превръщат в апотеоз на разрушената ни ценностна система, на липсата на културна политика, на неграмотността на управляващия ни елит. Министърът на културата обяви, че той лично дава много от себе си да рекламира България по най-добрия начин. Чудя се обаче от какво качество го прави – като министър на културата на Република България или като “главен Мултак” на Републиката – гордо награден от покойния вече Илия Павлов. “Престижната” награда му бе връчена по повод негов юбилей през 1996 г. "Мултак" идва от Корпорация "Мултигруп". “По-добре мултак, отколкото калтак" споделя “посланикът” на българската култура по света Рашидов по повод наградата. А през прозорците на заведението, гордите наследници на 1300 години българска държава, жадно гледат тоновете кюфтета, които са сложени по масите.

Няма как да бъде пропуснат и фактът, че след знаменателното събитие, премиерът взриви интернет със снимката с магнолиите. По този повод, развитието на българската култура и художествено творчество, може да се обогати неимоверно, ако сложим настрана “Дамата с камелиите” на Александър Дюма-син и я заменим например с “Премиера с магнолиите – дългият път от анцунга до Лувъра”.

Кризата на ценностната ни система се подчертава от решението на българския съд, че обругаването на паметници е “изява на политическото мнение, чието право на изразяване е гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и конституцията.”. Интересен експеримент би било да видим как би постановил френският съд например, ако къщата-музей на Де Гол се събуди някоя сутрин в бледо розово. Може би изразяване на политическа позиция е и хвърлянето на камъни по прозорците на политическа централа в центъра на София. Да, ама не. Това е вандализъм. И когато поругаваш паметници, които също са историческо наследство, макар и да не са представени в Лувъра, то ти си един много осакатен душевно човек. За съжаление това не е проблемът. Това е видимата част от разрухата, която е настъпила в българското общество. Защото ако не беше така, не съдията – първо обществото би осъдило подобен акт. За съжаление, ние сме толкова разединени, колкото никога преди това – на русофили и американофили, на богати и бедни, на “умни и красиви” и обикновени... хора. Дневният ред е абсолютно подменен с измислени проблеми и още по-измислени решения. Как наследниците на 13-вековна цивилизация допуснахме най-важният дебат в обществото ни да е дали може или не може да се кърми в апотеоза на съвременната ни култура – мол-а? Няма как изложба в Лувъра да замете факта, че в България е геройство да запалиш знаме, да наричаш някого “боклук”, само защото не си съгласен с това, в което той вярва, да разрушаваш, безчинстваш и мразиш всеки, който не мисли като теб.

“Главният мултак” на Републиката няма как да осъзнае, че общество, в което висша ценност е някой да си покаже бельото в поредния реалити формат, не е общество. И няма как да разбере, че той е част от подмяната на морала и установяването на чалга културата като състояние на българския дух. И няма как държавата ни да върви напред, когато българи мразят българи. Изложбата в Лувъра е хубаво нещо, но тя за пореден път показва българското културно наследство. Отдавна сме спрели да показваме съвременни достижения в областта на културата, просто защото няма такива. Няма да имаме. Така, както няма да имаме и наука, и образование, и изкуство. Така, както вече нямаме държава, а обитаваме една територия.