Три причини кукловодите да разиграват етническата карта

Случаят в столичния квартал „Орландовци“ е огледално копие на случилото се в Гърмен, а двете заедно пък сякаш повтарят Катуница от 2011 г. Всичко това е зле прикрит и съшит с бели конци сценарии с оглед на местните избори, коментира Петър Кичашки, Институт за модерна политика. Какво получават кукловодите от разиграването на една такава неубедителна пиеса?

Първо, по този начин се отвлича вниманието на обществото. С други думи насъскването на етноси един срещу друг е доказалата се като най-ефикасна диверсионна тактика в родната политическа действителност. Това правителство е безпомощно и се е оплело като пиле в кълчища. В този смисъл властта имаше отчаяна нужда да отвлече хорското внимание. И успя – вече никой не говори за здравната реформа, съдебната реформа, пенсионната реформа, образователната реформа и другите про-форми. Вече всички говорят за „Орландовци“.

Второ, когато създаваш етнически конфликт, ти разделяш обществото и го капсуловаш на групи, които са лесни за манипулация. От една страна българите си казват колко са лоши ромите, с което се разгаря обща емоция, която е лесно да бъде подклаждана и насочвана. От друга страна ромите се капсулират и допълнително самоизолират, с което стават по-податливи на внушения и манипулация.

Трето, създавайки лагери в обществото, ти даваш предпоставки за оформяне на разделителна линия – „ние“ срещу „те“, „добрите“ срещу „лошите“. А кои са „добрите“ и кои „лошите“ зависи от това на коя страна на барикадата си – ако си българин, ромите са лоши, а ти добър, а ако си ром – обратното. Оформянето на черно-бял свят без нюанси е благодатна почва за извличане на политически дивиденти.

Истината е, че този нескопосан сценарии ни се претопля системно преди местни избори. С оглед на това, че през 2011 г., когато ни сервираха Катуница, на власт бяха същите хора, които са на власт и сега, можем да предположим, че ако сценаристите през 2011 съвпадат с днешните, то те по всяка вероятност са самите управляващи. И докато това, което разиграват, им помага в краткосрочен план, то в дългосрочен е като сярна киселина за цялото ни общество.

Много лесно се случва. Инспирираш някакъв глупашки битов скандал, като това кой, къде и как бил слушал музика, че и каква. След това пристигат агитките. Дайте да се изясним – има такава категория ъндърграунд „активисти“, които минават под различни имена според случая. Представят ни ги за родолюбци, патриоти и „истински българи“, докато те всъщност са си най-обикновени членове на криминалния контингент – хулигани, ултраси и откровени фашизоиди. Хора с  присъди и досиета по-дебели от Библията. Когато тези „герои“, които и едно кафе не пият без някой да им даде пет лева, се появят на сцената, това трябва да е сигнална лампа за всеки здравомислещ човек, че тук нещо не е наред.

Разбира се, далеч съм от мисълта, че такива няма и сред ромите. Истината е, че както има „добри“ и „лоши“ българи, така има и „добри“ и „лоши“ роми. Нито едните са ангели небесни, нито другите. Защото да си добър човек, не е ентическа характеристика. Както не приемам всички роми да са наричани крадци, така не приемам и всички почитатели на футбола да са наричани расисти. Да си крадец или да си расист е социална характеристика, не етническа.

Проблемът се корени в това, че дълго време държавата е стояла безхаберна и е позволила да се натрупа огромно усещане и у двете страни за тежка и непреодолима несправедливост. Българите смятат, че ромите не ги преследва правосъдието, когато крадат, ромите смятат, че българите не ги преследва правосъдието, когато бият роми. И за насаждането на това е виновна властта, която целенасочено изпусна нещата от контрол през последните 25 години. В този смисъл – не търсете проблем в „Орландовци“. Търсете го в „Банкя“.

И докато бедни българи и бедни роми се борят помежду си, една крастава каста от задкулисни диригенти ще продължа да става все по-богата. Вместо да протестирате един срещу друг и да им се връзвате на театралните сюжети, вземете и застанете рамо до рамо и протестирайте пред Министерски съвет. Защото изборите ще минат и ще си заминат, българи и роми пак ще живеят заедно, пак ще си казват „Здрасти“ на улицата и пак ще трябва да намерят начин да се разбират. А кукловодите... тях ще ги гледате само по телевизията и то като дойдат избори.