Как Леонид, Алексис и Панайотис размениха Атина за Донбас

"Следя гръцките социологически изследвания и мога да ви уверя, че Алексис Ципрас е следващият министър-председател на Гърция", заяви Леонид Решетников на 13 май 2014 г. в Москва пред руски дипломати, консултанти и анализатори на форум на на най-силния мозъчен тръст на Кремъл - Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ).

Това пише в анализа си„Леонид, Алексис и Панайотис“ Павлос Пападопулос във в. „Вима“ .

Леонид Решетников е представител на най-силния мозъчен тръст на Кремъл - Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ).

Сред гостите бяха Алексис Ципрас, Н. Коциас, Н. Папас и Й. Драгасакис, тогавашният дипломатически съветник на президента Айфандис и Надя Валавани- всички те бяха официални гости на руското правителство. Почти всички бяха запознати за ролята на г-н Решетников за развитието на гръцко-руските отношения. Мнозина от гръцките гости го познаваха лично, защото от 80-те години на миналия ХХ в. те бяха активни членове на гръцката комунистическа партия, която поддържаше близки отношения с Москва.

Но кой е г-н Решетников?

68-годишният ръководител на руския Институт за стратегически изследвания говори свободно гръцки език и е един от най-силните и най-ярките съветници Владимир Путин по външнополитически въпроси.

Самият Решетников отскоро се занимава активно с управлението на украинската криза и изигра централна роля в отслабване на западната позиция за Източна Украйна.

Освен гръцки език, Решетников говори и сръбски и български езици. Това се дължи на факта, че от 1976 г. той се занимава активно с Балканите и Гърция като прави проучвания и изследвания отначало за КГБ, а след това за Службата за външно разузнаване (СВР). До 2009 г. той е ръководител на Дирекцията на информация и анализ на СВР.

В наши дни освен директор на РИСИ той е и член на Съвета за сигурност на Руската федерация и на Научния съвет на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната.

Решетников е известен като „руския Кисинджър“. Оглавяваният от него научен център, с подкрепата на силното финансиране от Министерството на външните работи, има за цел да се превърне в руския отговор на западни центрове RAND и Stratfor. Оценките на Решетнков намират голямо отражение върху стратегията на Москва.

След това пътуване до Москва, Алексис Ципрас категорично осъди Европейската политика в Украйна и подкрепиха референдума в източната част. Според достоверни източници, Ципрас е планирал през 2014 г. с „подкрепата“ на Москва да подготви надежден план за връщане на драхмата.

С него са били запознати Панос, Драгасакис, Варуфакис, Папас, Лафазанис. Всички те били на мнение, че след като германците осъзнаели, че Гърция е решена да скъса с Еврозоната, са щели да склонят и да изпълнят гръцкото искане за голямо отписване на дълга и така Ципрас щял да промени Европа, в което той вярвал.

Премиерът следвал убедително този път от миналата година до преди няколко дни. Затова той отхвърлил много от предложенията на кредиторите за споразумение, които били по-изгодни за страната от последното. Но той обаче е искал максимума.

Както негласно призна Янис Варуфакис в последното си интервю за ЕРТ, той е бил наясно, че въвеждането на националната валута е немислимо без държавата да има силни резерви в чуждестранна валута. По този причина той се обърнал към Москва за заем от10 млрд. долара, които да се използват в подкрепа на драхмата. Междувременно експерти от гръцкото министерство на финансите са проучвали модела на отцепване на Словакия от Чехословакия в началото на 1993 г. и въвеждането на словашката крона.

Москва формално не отхвърли искането, но лансира идеята за авансово изплащане на 5 млрд. долара за Южен поток. Искания за доларови заеми бяха изпратени до Иран и Китай, но нито една от двете страни не се поддаде на изкушението.

Основно място сред арсенала на гръцката дипломация заемал и въпросът за секюритизация на бъдещите приходи от оползотворяването на запасите от нефт и газ в Егейско море, които щели да се използват за подкрепа на валутния ресурс на новата драхма.

Може би затова Германия, която следеше с растящ гняв /.../ дипломацията на Атина по света, де факто иззе бъдещите запаси от нефт и газ, като автоматично ги включи в новия фонд за разпродажба на държавно имущество.

Москва размени Атина за Донецк и Луганск

През първите пет месеца на премиерския пост Ципрас посети Русия два пъти. Вторият път на 19 юни в Санкт Петербург, той каза пред Владимир Путин: "Ние сме хора на морето, които не се страхуват да се насочат към обширни и нови морета, за да достигнем до ново и сигурно пристанище.

Според добре осведомени източници Ципрас е пътувал до Русия, за да съобщи за взетото решение за свикване на референдума и затварянето на банките. Последният ход не е бил възприет от премиера като провал, а като стимул, който би тласнал гърците към нови морета.

Началото на края настъпи в следобедните часове на гласуването от допитването, когато в Атина пристигна първата информация, че Русия вероятно няма да подкрепи гръцката драхма.

Последната искрица надежда угасна и по време на визитата на Алексис Ципрас в Европейския парламент. След това той ясно разбра, че ще взриви държавата без споразумение и реши да предаде без бой Гърция в ръцете на Ангела Меркел.

Какво се случи? Защо така безславно приключи този гръцко-руски флирт? Според една от версиите, Русия размени Атина за Донецк и Луганск в Донбас.

Почти едновременно с гръцкия референдум лидерите на проруските региони на Източна Украйна, насрочиха за есента местни избори, които се интерпретират като стъпка към отцепването, без да има реално противопоставяне от Ангела Меркел и Франсоа Оланд.

Проницателни анализатори виждат зад това ръката на прагматика Решетников. Руският ветеран спаси и друга страна, нашата родина, за която знае толкова много ...