Портрет на Вапцаров

Мая Вапцарова любезно предостави на Факти.бг словото, което произнесе днес пред курсантите от Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" Варна.

Факти.бг първи публикува и новото стихотворение на племенницата на великия поет, който беше разстрелян в този ден преди 73 години.

Осъзнавам че днес 23 юли всички ние се докосваме до енергията на онази „бликаща младост, която раздрусва светът,” която с марш и удар на крак събужда заспалата земя,  застанала пред нас със жестокият въпрос: „Е какво ще ни дадеш историо?” И този въпрос се повтаря вече 73 години.

А отговор? Отговор все още липсва. Ние мълчим и чакаме. Вероятно така са питали и Ботев, и Левски и Вапцаров и хилядите на ваша възраст. Питайте, питайте, с този удар на крак вие карате дори мъртвите, да тръгнат с вас да ви помагат.

Сигурна съм, че Вашите преподаватели вече са ви запознали с чувството за Родина, и с познанието за онова което винаги и е било необходимо - за да я има. Но сега  се изправяте пред най-важното изпитание.

Осъзнайте своето „място в живота и напразно не се давайте”. То не е нито в майчините скути, нито в прегръдката на любимата, нито на дъното на морето, нито по върховете на планините и властта.

България я е имало от най дълбока древност и ще я има и в бъдеще, защото никога не я е напускало чувството за социална справедливост. Нищо че е изтрита от някои световни карти.

Земята пише историята, а звездите хранят идеите на духа. Не търсете големият залък. Ваши преподаватели вече са ви го поднесли.

Сега е важно да се научите, да не падате никога на колене, а още по важно е да накарате и нас!

Портрет на Вапцаров

Висок ръст
Слаб и кестеняв.
Очите тъмни.
Може би усмихнат.
Замислен.
Малко вироглав.
Поет.
Тъй външността му
в досиетата описват.
Черти особени – у него липсват.
А белег за величие  - няма.
Какво безличие е обикновенната
                            „човешка драма”
Характера му – знам ли-
Бездна неразкрита.
Човек - една велика личност.
Кой смее из душата му да скита?

Дълбаем днес за теб слова
и мъдрим многословия.
Ужасно е, когато чрез смъртта
споделяш своето условие.
Трагична е човешката съдба.
и всички тези доказателства и дати.
Дали за теб това не са –
                              куршуми,
от слова изляти.

Мая Вапцарова