Все по-прости, по-бедни и по-болни

В залисията покрай безкрайните, огромни и повтарящи се проблеми покрай нас, ние всичките пропускаме да видим и осъзнаем нещо, което е изключително важно за бъдещето на България, ако въобще има такова.

Това е трагедията с генофонда на нашето отечество, коментира пред "Лентата" акад. Петър Иванов, Демографски институт.

Преди време PISA обяви, че нашите ученици са най-неграмотните в Европа - цели 39,4%, значи двама от всеки пет, от деветокласниците могат само да сричат донякъде, нищо друго не могат.

Отличниците ни са пет пъти по-малко в сравнение със средния процент за Европа.

От друга страна, според данни на Евростат, ние сме най-бедната нация на Стария континент - 49% от българските граждани са заплашени от мизерия и социално изключване (exclusion).

По друга методика процентът е доста по-висок - 60%, значи трима от всеки пет тънат в мизерия.

Пак по официални данни на европейски институции ние сме и най-болната страна в Европа - шампиони сме по заболявания и смъртност при пет основни болести (инфаркт, рак, инсулт и др.) и сме с по-висок процент от средния за Европа при други 17 заболявания.

Тази комбинация: най-прости, най-бедни и най-болни - не е опасна само в актуален план, и не бива да ни тревожи само по отношение на настоящето, а трябва да провидим неимоверните злини, които тя предпоставя и за бъдещето на българската нация.

Нашият национален генофонд вече е непоправимо увреден. Всички по-интелигентни, здрави и нравствени младежи и девойки напуснаха завинаги циганизираната България, какво да правят тук при разните братя-бизнесмени, при бат' Сали Парламенто, при бъканите с агенти власти и институции и при бореца срещу корупцията Миглена Кунева-Пръмова.

Тези млади хора отнесоха навън и своите качествени поколения.

Известен е генетичният принцип "Придобитото се наследява".

Това означава, че поколенията на простите, бедните и болните също ще бъдат прости, бедни и болни, даже още по-прости, още по-бедни и още по-болни. Това е.

С една дума, България я очаква все по-злощастна и, като че ли неотменима, ако имаме предвид досегашния ни път наникъде, съдба като най-големия неудачник на Европа.

В този контекст намаляването ни и изчезването ни като нация със скорост 9 души на час (тук ние сме световни шампиони) изглежда закономерно и целесъобразно.