Русия да спре с политическите репресии срещу украинските патриоти

Ние никога няма да изоставим  Олег Сенцов, Олександър Колченко, Надежда Савченко и други украински политически затворници и ще продължим да се борим за тяхната свобода. Това заяви в интервю за Факти.бг украинският посланик в България Н. Пр. Микола Балтажи.

Анексията на Прибалтика от бившия СССР никога не беше призната от Запада. В наши дни подобна е ситуацията с аншлуса на Крим, който стана в XXI в. и пред очите на световната демократична общност. Нашата задача е да си го върнем, но това ще стане по един цивилизован  път.

Според него руският президент Владимир Путин иска мащабно да дестабилизира Украйна. Всички тези опити на Кремъл изострят чувствителността на обществото ни и неговата готовност за достойно отразяване на руската военна агресия.

Ваше Превъзходителство, отново се наблюдава тревожно разрастване на насилието в Източна Украйна. Мисията на ОССЕ в Украйна твърди, че „географският обхват на конфликта, изглежда, се разширява". Къде трябва да се търси изхода от продължаващите сражения?

Властите в Украйна и цялата демократична общност държат,  че единственият изход от военния конфликт с Русия е мирното урегулиране на базата на преговори, диалог и установени формати, които работят. Това са Нормандският формат и Минският процес. Имаме и Контактна група. Както виждате съществуват доста механизми и пътища за диалог и за мирно урегулиране на  конфликта. Ситуацията се успокои и броят на обстрелите никак не може да се сравни със ситуацията преди месеци, но военната агресия от страната на Русия срещу Украйна продължава. Ние, украинците, сме мирна нация и искаме възстановяването на мира в Донбас. Искаме да се занимаваме с реформи и с подобряването на реалния живот на всички граждани, които за тези цели и за европейските ценности излязоха на Евромайдана. Това е нашата цел и ние държим на нея.

Трябва да отбележим, че Украйна изпълни своите задължения по Минските споразумения, но ние искаме това да го направи и Руската федерация и контролираните от нея незаконни военни формирования.

Полша обяви, че иска разширяване на Нормандския формат с включването на съседите на Украйна като стъпка за постигането на мир в Украйна. Удачно ли е включването на Варшава?

Всяко едно разширяване на какъвто и да е формат се решава със съгласието на страните. Полша е наш приятел, партньор и адвокат. Тя взема активно участие в мирното урегулиране като член на Европейския съюз (ЕС) и НАТО. Ние смятаме, че в момента съществуващите формати все още не са си изчерпали възможностите.

Разбира се, че бихме могли да постигнем много повече, но това е друг въпрос. В момента е изключително важно да се фокусира върху изпълняването на Минските споразумения. Времето, когато Русия се занимаваше с миротворческа риторика и обвинения срещу Киев, вместо да си изпълнява задълженията по Минските споразумения, мина.

Г-н Посланик, имате ли притеснения, че в центъра се поставят Минските споразумения, а незаконната анексия на Крим сякаш минава на втори план?

Аз нямам подобно притеснение. Моето най-голямо притеснение е, че Русия по един незаконен начин анексира Автономна република Крим, която е част от територията на суверенна Украйна.  Чрез пропагандната война, която Русия води срещу Украйна, по този начин беше направен опит ужким да се защити рускоезичното население, но се оказа, че това е ефимерна цел и приказка. Реалната цел беше друга – насила да се присъедини Крим, да се превърне във военен бастион на Русия в региона, чрез който да заплашва не само непокорната Украйна, но и цяла Европа.

Каква е ситуацията днес в Крим и Донбас? В наши дни преди всичко се наблюдава системно и мащабно нарушаване на правата на човека в АРК, за което свидетелства и доклада на Бюрото на демократичните институти и правата на човека (БДИПЧ) и Офиса на Върховния Комисар по правата на човека, публикуван на 17 септември. Трябва да се види и какво пишат не само местните руснаци, но и руските депутати, които са взели участие в анексирането на Крим. Те говорят за тотална корупция и тотално нежелание на т.н. местни власти да извършат реформи, брутално нарушаване на правата на човека, от което страдат преди всичко украинците и кримските татари. Все по-често се говори, че в Украйна е било по-добре. За мен това е много важен сигнал, че хората в Крим  започват макар и бавно да „изтрезняват“.  Това важи и за Източна Украйна.

Искам ясно да  отбележа, че Украйна никога няма да се съгласи с незаконното анексиране на Крим. Нито един юрист, експерт руски или друг, никога няма да докаже «легитимността» на това международно престъпление. Украинското ръководство и дипломация няма да забравят темата Крим и я поставят като предмет за преговори.

Анексията на Прибалтика от бившия СССР така и не е беше призната от Запада. В наши дни подобна е ситуацията с присъединяването на Крим, което стана в XXI в. и пред очите на световната демократична общественост. Нашата задача е да си го върнем, но това ще стане по един цивилизован  път. Както каза нашият бивш държавен глава Леонид Кравчук, че трябва да се създадат такива условия, при които народа, аплодирал Путин след анексирането на Крим и Севастопол, пак ще аплодира при връщането им.

Това, което става в сегашна Русия, имам пред вид последните събития, свързани с незаконните присъди на украинските патриоти Олег Сенцов, Олександър Колченко и други, са свидетелство, че Москва не само нарушава своите международни задължения и нормите на международното право, но фактически се отказва от ценностите на свобода и демокрация. Това е свидетелство, че Русия е прекрачила крехката граница, която я приближава към тоталитаризма. Тя игнорира призивите на световната общественост и  неправителствените организации да освободи политическите си затворници. За мен е важно Русия да се вслуша в тези призиви и да прекрати политическите преследвания - говоря и за случая с Надежда Савченко и за други украински патриоти.

Възмутителна е и практиката на правоохранителните  структури  на Руската федерация да водят намиращи се извън всякаква логика  съдебни разследвания и срещу политици и военни на Украйна. Сякаш не руските танкове и военнослужещи се намират в Украйна, а обратното. По-голям абсурд е трудно да се измисли. Тоест руската Темида не разследва военните престъпления, които се извършват от собствените управници, военнослужещи и така наречените "опълченци" на територията на суверенна Украйна, а води разследвания срещу украинските граждани. Но за вътрешно руско консумиране, за едни зомбирани хора, това функционира.  Не е един път съм казвал, че от началото на военната агрессия срещу Украйна Кремъл действа по принцип «Крадеца вика - дръжте крадеца».

Става ясно, че Русия се превръща в тоталитарна държава с идеологиите на репресии, милитаризъм и реваншизъм. Това е заплаха за цялата световна общност и демокрацията, за стабилността в Европа и света.

Какво е впечатлението Ви за отношението на хората в България към конфликта между Русия и Украйна?

Трябва да направим разграничението между държавна линия, която подкрепя териториалната цялост на Украйна и осъжда незаконната анексия на Крим. На XII-та конференция за сигурността в Югоизточна Европа президентът Росен Плевнелиев излъчи много ясни и силни сигнали на подкрепа. Не може през XXI в. една държава да си позволи анексиране на територия от друга суверенна държава. Това е лош прецедент за времето след края на Втората световна война.  

Ако се говори за обществото, бавно се забелязва позитивна  трансформация на мнението на хората, което става на фона на силната руска пропагандна война, в която се включват телевизии, печатни и електронни медии, проруски неправителствени организации, някои партии, политици, експерти и др. Но все повечето хора разбират, че военния конфликт в Украйна е една авантюра, измислена и извършена от Путин, която струва скъпо не само на украинците, но и на самите руснаци в самата Русия. Проблемите на руската икономика се задълбочават. В същото време подкрепата към Украйна се засилва не само от страната на проукраинската коалиция, но и от международните финансови институции, а Москва продължава да се самокапсулира и самоизолира.

Искам да благодаря на българските приятели за рехабилитацията на украинските войници и за организирането на почивките на украинските деца на загинали военни в АТО и временно преместени хора. Това са реални примери за солидарност и приятелство, които ние много високо ценим.

В същото време България е демократично общество и не може всички да мислят по един и същи начин. Радваме се на подкрепата от българските приятели и не сме щастливи, меко казано, когато се говорят неща от отделни политици, експерти и обикновени граждани, които показват, че не са запознати със ситуацията в Украйна и са подложени на руската пропаганда.

Не мога да отбележа случката и с малката българска певица Кристина Димитрова (Крисия). Тя е едно талантливо дете, което активно участва в подготовката на Детската Евровизия и чието развитие следим. Ние от сърце й желаем най-добри резултати. Но в същото време при нейното посещение на временно окупираната от Русия територия на Крим организаторите фактически нарушиха териториалната цялост на Украйна и съответното постановление на украинското правителство №367 от 4 юни 2015 г. , което регламентира реда за посещението на окупираната територия на Украйна (може да се открие на уеб-сайта на МВнР на Република България като препоръка за българските граждани).

Това е и в противоречие с официалната позиция на Република България. Ние внимателно и чувствително следим за подобни неща и по съответен начин реагираме. Указът на президента Петро Порошенко е предупреждение за всички политици, журналисти, експерти, културни дейци от различни държави, които с техните незаконни действия нарушават териториалната цялост, закони и правила на Украйна, подкрепят опитите на Кремъл  за международна легитимизация на окупирания Крим и фактически се превръщат в част от «хибридната война» на Русия срещу целия демократичен свят.

Моля обяснете, какъв е точно смисълът на закона за децентрализация, който предизвика последните събития пред украинския парламент? Промените в Конституцията на Украйна събудиха страховете за нов Майдан.

Поднасям своите съболезнования на роднините и близките на загиналите при сблъсъците. Ясно е, че това е добре подготвена провокация, терористичен акт, през който загиват трима гвардейци и са ранени 157 представители на правоохранителните органи. В момента продължава разследването, лицата, които извършиха това престъпление, са арестувани. Смятам, че е логично да се започне от въпроса за децентрализацията. След това по-лесно ще обясним и развоят на събитията, който е абсолютно неприемлив. В едно демократично общество е недопустимо използването на терористични методи за постигане на политически цели. Децентрализацията е в основата на демократичните реформи, защото трябва да се дадат  повече правомощия от центъра към регионите. Тук не става дума само за Луганск и Донецк или Крим, а за цялата територия на страната.

За 24 години независимост на Украйна не успяхме да се преборим и да успеем с тази много важна реформа. Властта беше централизирана и всички въпроси се решаваха в Киев. Това е целта и не става дума за особения статут на Донецк и Донбас, което изисква Русия, това го няма и в промените на Конституцията. Русия първоначално искаше т. нар. защита на рускоговорящото население, а в наши дни се стигна до битки между руснаци от двете страни на фронта. В същност, това е хибридна война, която води Кремъл.

Преди това Русия издигаше лозунгите за федерализация, но това е мъртвородена идея, защото тя няма подкрепата в украинското общество, Украйна няма такива традиции, ние винаги сме били унитарна държава. Сега пък Москва настоява Киев да инсталира пряк диалог с т. нар. лидери на «ДНР» и «ЛНР», които представляват интересите на «народа на Донбас». Не е ли по-добре руските управници да се занимават със своята собствена страна, която на думи е федерация, а на практика е много по-централизирана от Украйна? След искането за федерация Русия измъкна ефимерния и миришещ на нафталин проект за Новорусия. Сега се появи искането за особен статут на Донбас. Москва иска да принуди Киев да започне да говори с бандитите, които бяха прехвърлени в Украйна.

Ние не приемаме този натиск, а ще говорим с тези, които бъдат избрани от народа в резултат на честни и свободни избори. Местните избори, измислени от терористите с пълната подкрепа на техните началници в Москва без участието на наблюдатели от ОССЕ, няма да бъдат признати от никого и могат да сложат край на Минските споразумения.

Путин иска мащабно да дестабилизира Украйна. Всички тези опити на Кремъл изострят чувствителността на обществото ни и неговата готовност достойно да отрази руската военна агресия. Русия продължава да концентрира 50 хиляди войници на границата с Украйна, на окупираните територии се намират до 40 хиляди души, включително и 9 хиляди кадрови руски военни. В Донбас е създадено мощно военно съединение, основата на което са армейски корпус, ръководени от руски генерали. Русия действа и с пета колона в Украйна, за да държи обществото ни в напрежение и да провали реформите. Успешните реформи в европейската  Украйна са най-страшното, което може да се случи на Путин.

В последните месеци западни издания и анализатори припомнят за продължаващата енергийна зависимост на Украйна. Каква е ситуацията в момента? Можем ли да очакваме през зимата да има нова газова война между Украйна и Русия?

Украйна е предвидим и сигурен  партньор в газовите доставки на руски газ за Стария континент. Миналата зима нямаше проблеми. Трябва да припомня, че от газовата криза през 2009 г. бяха направени редица експертизи на газопреносната ни мрежа и няма нито едно потвърждение на руските обвинения за кражби на синьо гориво.

Трябва да припомним, че още от октомври 2008 г. Кремъл започна пропагандна кампания на Запад, че от 1 януари 2009 г. Украйна ще спре доставките. Както виждате, информационната война на Русия в енергийната сфера започна много преди нейната военна инвазия в Украйна.

Ние сме сериозна транзитна страна и си спазваме задълженията, разбирайки, че ЕС е наш стратегически партньор.

За Русия много ясно се вижда, че синьото гориво не е стока, а оръжие за политически натиск и шантаж. Това се вижда ясно от различните цени за руския газ в Европа. Не виждам например  никаква икономическа логика във факта, че цените за Германия са по-ниски от тези за Украйна. Тук присъства чиста политика.

Ние предложихме, за да няма корупция и спекулации, европейските страни да купят газта на украино-руската граница. В момента чрез реверса вече внасяме повече газ, отколкото от Русия. За нас е по-изгодно да купуваме синьо гориво от Словакия, например.

Крачка след крачка ние се еманципираме от енергийната зависимост от Руската федерация. Не може газта да бъде политическо оръжие.

Трябва ли ЕК да изпрати силен сигнал до Украйна за европейската им перспектива?

Отговорът ми е еднозначен. Колкото повече позитивни сигнали се излъчват, толкова украинците по-успешно и последователно ще  вървят по пътя на реформите. Опита на европейските държави свидетелства, че това е много мощна мотивация за промените. Мястото на Украйна е в Европа. Споразумението за асоцииране е голям шанс за Украйна.

Настроенията в обществото са ясни в момента, защото военната агресия от страната на Русия консолидира украинската нация. Но ЕС трябва да излъчва повече сигнали, което липсваше по времето на Оранжевата революция. Европейските политици трябва да разберат, че помагайки на Украйна, ЕС помага на себе си. В момента за нас е важен позитивният сигнал от Европейската комисия за въвеждането на безвизовия режим за украинските граждани.