Българската (не)зависимост

Какво празнува България на 22 септември? Доколко независими наистина, от кого и от какво, са днешните наследници на прокламаторите на Независимостта от преди 103 години? - пита в коментара си Емилиян Лилов, публикуван от Дойче веле.

 

Изминал е повече от век от тържественото прочитане на Манифеста в търновската светиня “Св. Четиридесет мъченици”. Извиращият тогава сред българите ентусиазъм впоследствие е угасен с цената на няколко обвързвания с Великите сили, последвани от национални катастрофи и загубени територии. За капак България попада в орбитата на Москва, за да изпадне като без малко 16-та съветска република в половинвековна ретроградна зависимост.

В днешно време политическата зависимост от чист вид е на изчезване. Един след друг диктаторите си отиват, а заедно с това и създадените от тях модели на зависимости, принадлежащи повече на миналото. В днешни дни модерни са икономическите зависимости, преплетени в сложни схеми на обвързвания и интереси, които се кланят на един единствен диктатор - пазара.

Все на опашката

За последните двайсетина години в България се изредиха няколко правителства, които се оказаха без никакъв управленски опит, с лоша приемственост при предаването на щафетата и лишени от всякаква визия за бъдещето на страната. В резултат България се озова на опашката на възстановяващия се бързо някогашен източноевропейски блок. Догонващото развитие се превърна в статукво, управляващите гледаха да се наядат бързо, вкл. с помощта на вкарването на страната в обвързващи партньорства (зависимости).

Ако не беше така, щеше ли например сега в София да е толкова модерен повикът за алтернативните енергийни доставчици? Днес старият лозунг "електрификация плюс съветска власт" е отстъпил място на "енергия плюс диверсификация". В същото време регистрираме едно чудовищно нищонеслучване - България си играе на "Голям шлем", по Първанов, и даде (отново) на руснаци втората си атомна електроцентрала под мотото "Чрез нова зависимост към независимост!".

Каква точно независимост прокламира например търпимостта на обществото към монополните положения в българската икономика? Само една "Топлофикация" да споменем, ще бъде достатъчно. Ами "Лукойл", Здравната каса и т.н.? Всяка модерна държава воюва с монополистите, българската се грижи за тяхното спокойствие, вкл. чрез законотворчество в полза на утвърдени олигархични модели.

Обетованата земя

Или да поговорим за зависимостите, произтичащи от корупцията във властта и закостенелите практики в съдебната система, които държат в плен цяла България, напр. по въпроса за членството в Шенген. Апропо - Шенген: тази година Денят на независимостта съвпада с поредната среща на вътрешните министри от ЕС, които, вкл. поради горните причини, отново няма да пуснат България в обетованата шенгенска земя.

През 1908 г. възстановената българска държава е сравнително млада - на 30 години. Век по-късно уроците отдавна би трябвало да са усвоени. И за да не бъде тази дата само блед спомен за отминала слава, хората трябва да станат независими от собствената си алчност, безстопанственост и тесногръдие, превръщащи ги в жертва на чужди апетити. Само тогава празникът би имал смисъл.