Какво ще стане, ако Европа загърби Балканите

Наричам това Синдром на придобитата европейска недостатъчност – т.е. загърбването на полуострова, забавянето на темповете на присъединяване, превръщането им в инерционна величина. Това може да дестабилизира балканските общества и да ги изправи пред дилемата "интеграция или национализъм" - така в предаването "Събота 150" на програма "Хоризонт" Любомир Кючуков, дипломат и експерт по външна политика, коментира изявлението на германския канцлер Ангела Меркел, че на Балканите може да се стигне до нов конфликт, ако няма адекватни мерки по бежанския проблем.

По казуса с изборите в Турция Кючуков отбеляза, че Европа негласно е „стискала палци“ на Ердоган за победа, независимо от критиките за авторитарност и репресиите към някои медии:

Европа гледа на Турция като на много важен играч и необходим буфер между Близкия изток и себе си, включително и по отношение на бежанците... Турция съзнава тази си роля. Турция експлоатира тази своя роля. Тепърва Европа ще трябва да консумира турската стабилност, която получи, но алтернативите за хаос в Турция биха поставили много по-сериозни проблеми.

Според Кючуков, съществува умерен, донякъде уморен оптимизъм около случващото се в Украйна и вътрешните процеси там вървят към определена деескалация. Експертът изрази мнение, че ако споразумението Минск 2 се провали, много трудно ще се стигне до Минск 3. Той подчерта обаче, че и от двете страни на конфликта в Украйна на терен има сили, които търсят обратния ефект:

Когато един военен конфликт не ражда новини, това е по-скоро е минус, защото означава, че сме свикнали с жертвите… Когато едно примирие не ражда новини, бих казал че това е плюс. Това, че Украйна мина на втори план в международното обществено мнение е плюс...

Любомир Кючуков коментира за „Хоризонт“ и посланията от срещата на лидерите на девет източноевропейски страни в Букурещ, като каза, че това е била по-скоро среща за НАТО, а не на НАТО. По думите на Кючуков, в момента има две групи страни: страни, чиято политика е по-скоро антируска – най-вече онези, които имат обща граница с Русия и които се чувстват застрашени – и които  търсят твърдия курс спрямо Русия. Откроява се и друга група страни, търсеща политическо решение, които виждат бъдещето на Европа със Русия. Любомир Кючуков допълни, че срещата в Букурещ носи по-скоро елементи на допълнителна ексалация на напрежението между Русия и НАТО.

Относно инцидента с разбилия се над Синайския полуостров руски пътнически самолет, Любомир Кючуков каза, че падането на руския самолет в този район дава възможност това събитие да бъде тълкувано и в политически, и в геополитически план. Според анализатора, всеки подобен инцидент би могъл да бъде използван от Ислямска държава за нагнетяване на напрежението, както и за ответен удар. Кючуков обясни още, че ако Ислямска държава започне да губи битката в Сирия и Ирак, може да се очаква изнасяне на конфликта извън този район за създаване на напрежение.