Александър Гуриев: Заминавам, но част от сърцето ми ще остане в България

През октомври, след приключване на своя 4-годишен мандат, търговският представител на Украйна в България,  Първи секретар при Посолството на Украйна в РБ Александър Гуриев се завръща в Киев.
Александър Гуриев работи в София от 2007 до 2011 година. За този период с неговото активно участие бе подписано междуправителственото споразумение между Украйна и България за икономическо сътрудничество, а стокооборота между двете държави през 2008 година, за пръв път в историята на българо-украинските отношения, надвишава 1 млрд. щатски долара. През  декември 2010 година, след 7-годишно прекъсване, в гр. Киев е проведено заседание на българо-украинската междуправителствена Комисия за икономическо сътрудничество.
Г-н Гуриев е организатор на снимките на два филма за Украйна и Посолството й в София, които бяха излъчени по канал EBF. Благодарение на неговата активна дейност, в София на площад Възраждане бе установен великолепен паметник на украинския поет Тарас Шевченко.
И накрая, Александър Гуриев може да се гордее с това, че неговият син, вероятно единственият от всички деца на дипломатите от страните на ОНД, учи четири години в българско училище и получава „Отличен” по Български език и литература.
Какво бихте казал за своята работа в България, какви спомени ще Ви останат?
Бих искал да кажа, че България е чудесна страна, която, първо, е незабравима със своята уникална, великолепна и много красива природа; второ, богата с историята си; и трето, в нея има много открити и талантливи хора. Искам да изразя искрена и сърдечна благодарност на всички хора, с които имах честта да работя заедно в посока развитие на българо-украинските икономически отношения. Колегите от българските институции винаги оперативно и не формално решаваха възникналите въпроси, споделяха  опита си относно евроинтеграцията на България, който е много важен за Украйна, която на своя ред също активно се движи по пътя за членство в ЕС.  Освен деловите контакти, в България намерих много добри приятели, между които, например, мога да спомена легендата на българския спорт Петър Попангелов и винопроизводителя от Асеновград Росен Чаталбашев – уверено мога да кажа, че такива хора са златния фонд на страната.
Какво бихте искали да пожелаете на България и на българите преди да отпътувате?
Бих искал да пожелая България да остане все така красива и самобитна страна, да се развива и множи своето богатство. Мечтая след време да дойда в България и да видя цъфнали розови полета и зрели гроздови масиви, да вдъхна аромат от рози и да отпия от вълшебното вино на България, а не да видя как оплитат чудната й природа с газови тръби на южния и други потоци. Убеден съм, че с такива места, като Боровец, Пампорово, Банско, Хисаря, Велинград, Сандански, чудното Черноморие – най-важното за България е да се продължава активно да се развива туризма. Ако към всичко това добавим винопроизводството (достатъчно е да се спомене уникалния Мавруд) и високите технологии (да припомним, че именно Джон Атанасов е изобретил първия компютър),  по мое мнение, тези три направления са гаранция за бъдещият просперитет на България. В заключение, бих искал да припомня фразата на Джон Кенеди, моя любим политически деец - «Никога не питай какво ти е дала Родината, а се запитай какво ти си свършил за нея!”. Убеден съм, че когато всеки украинец и българин намери отговор на този въпрос – тогава нашите страни ще заемат достойно място в света, а хората ще заживеят богато и щастливо, както това заслужават братските славянски народи.
Заминавам в Родината си, но част от моето сърце завинаги остава в България.