Неделя в малкия град

Тъжно място е малкият град в неделя следобед. Особено в края на циганското лято.

Кафенетата са полупразни. Масите и столовете са събрани накуп. Хладният вятър гони по площада останки от предизборни плакати и стари некролози. Забързани виладжии панически се изнизват с последните влакове за столицата. Напомнят на бежанци. Жонглират с кофи и щайги в индианска нишка към билетното гише. Сякаш някой ги е наказал с идването тук. Заклещени кучета пред читалището гледат безизразно. Спокойни са. Знаят си, че природата бързо ще разреши временното им неудобство. Нещо започва да дрънчи натрапчиво. Циганин е натоварил бойлер в ръчна количка и запъхтян бърза към коптора си. Цепи направо през площада. Кучетата не го поглеждат. Той тях също. Млада майка закопчава шубата си, слага качулката на детето и го пуска за последно по пързалката в парка. Тръгват си.

Бивш полицай проси стотинки за малка водка от хора, които някога е арестувал. Не толкова отдавна. По-обиграните го виждат отдалече и стратегически сменят маршрута си. Правят го с лекота, защото всъщност не отиват никъде. От ресторанта зад гарата се чува „Бяла роза“ и женски писък. Пред входа безмълвно пушат преяли сватбари. Единият от тях шумно се секне в подарената му от булката кърпа. Друг, шишко с вратовръзка-лигавник, гълта шепа хапове за жлъчка. От близка панелка долита характерният саунд на семеен скандал. Смесва се с надпяването на дърворезачки, бръмчащи в далечината. Става студено. Изнервен мъж псува пред бакалията – хлябът е свършил, а е неделя. Забравил е. Няма в целия град. Иска да се линчува сам. Денонощният също е затворен – ревизия. Някой е повърнал до секвоята пред тотото. Нагласени девойчета гнусливо правят чупка по пътеката. Трима тийнейджъри минават с двулитрова бира край заклещените кучета. Хилят се. Едното псе премигва. От електричката слиза луд от съседна гара. На перона пристига линейка. Кондуктори свалят припаднал пътник. Откарват го. Лудият пуска портативно радио и го засилва докрай. По „Христо Ботев“ тече радиопиеса. Нещо на Сирак Скитник. Лицето на лудия замръзва в усмивка. Отива при кучетата и кляка с радиото при тях. Тримата слушат. Площадът опустява. Последното такси напуска празно стоянката. Вече е тъмно.