Тихите протести на 2015

.... „И като започнаха да протестират, продължиха, после забравиха за какво протестират, но не спряха”...

Фейсбук статус на анонимен потребител

Докато 2013 ще се запомни с мощното изригване на недоволство, с десетки хиляди протестиращи по улиците, с песните, танците и пърформансите на неуморните недоволни, изминалата 2015 година остави в паметта ми само протестите на служителите на МВР и на бизнеса срещу цените на тока. Може би защото те постигнаха своето. Освен това бяха нещо необичайно – полицаи блокираха Орлов мост, а работодатели и синдикати протестираха рамо до рамо.

Иска ми се обаче да обърна внимание на „тихите” протести – тези които получиха по лъжичка медийно внимание. Сега виждам, че на страниците на Факти.бг добросъвестно сме ги отразили. И веднага искам да отбележа това, което според мен, е добрата новина: Хората „узряха” да протестират. Явно изминалите 25 години не са минали съвсем напразно. Когато се появи проблем, дори и за малка общност, тя се организира и прави необходимото, за да й бъде обърнато внимание. И понякога успява да постигне, ако не окончателно решение, то поне стъпка в правилната посока от страна на институциите и властта.

Симптоматично, годината започна с протест на хората с увреждания. Те реагираха на премахването на добавката за инвалиди за хората в трудоспособна възраст. Протестиращите отново напомниха с тихия си глас, че държавата почти никак не спазва техните права. Да не говорим колко други абсурди се изсипват върху тях, включително и минаването през ТЕЛК на всеки една до три години, дори когато си болен от неизлечима болест. Да не говорим за тези хора, на които липсва някакъв крайник, но трябва едва ли не да доказват, че не им е пораснал...И, естествено, докато минат на ТЕЛК, им се спират всякакви помощи. В началото на месец май министърът на здравеопазването Петър Москов обеща да коригира подобни абсурди, но в края на годината родители на деца със синдрома на Даун отново се обърнаха към медиите за да се чуе гласът им. Децата трябва да минават на ТЕЛК на една, две и на три години, в зависимост от решението на комисията. Всеки път те може да получат различен процент инвалидност и така да загубят част от социалните помощи. А докато чакат решението, тези деца се водят здрави...

Сагата с вечно субсидираното БДЖ пък принуди стотици хора да протестират в средата на януари. Без особено разгласяване бяха спрени над 100 влака, като ударът беше върху най-бедната част от населението, която ползваше този транспорт, за да отиде на работа. В резултат, правителството върна старото разписание и остави решението на проблема за... догодина. В началото на 2016 години историята сигурно пак ще се повтори. Докато се намери приемливо решение.

Протести имаше от страна на тютюнопроизводители и животновъди, които блокираха пътища в страната на 4 февруари заради ниските изкупни цени на тютюна и млякото.  На 12 юни се стигна до изливане на прясно мляко на Дунав мост пред камионите, които превозват мляко за България от Унгария и Румъния – действие, което по-скоро очакваме от френски фермери, които неведнъж са го правили, включително и пред сградата на ЕК.

Множество протести имаше и срещу „войната по пътищата”. Прегазването на няколко деца от шофьори, някои от които пияни и с отнети книжки избликна в мощно недоволство, което, „канализирано” от социалните мрежи, доведе до мащабни демонстрации срещу безнаказаното отнемане на човешки живот.

Арогантността на управляващите също не оставаше незабелязана. Когато министърът на културата Вежди Рашидов заяви (по повод статус във фейсбук на тенора от „Йоан Кукузел” Георги Петров, че не са им изплатени хонорари за концерт в Париж): "Ще му дадеме 100 лв., за да се успокои и да не пее, ако може. 50  лв. ще ги дам от моя джоб", последва незабавна реакция, протести и призиви за оставка.

Не можем да не споменем и тихите протести на родители и библиотекари, които излязаха по улиците на 10 декември. Унизени от властта – едните с мизерни детски надбавки, другите с мизерни заплати, те все пак се отърсиха от апатията и напомниха, че съществуват.

Ще завърша с безпрецедентния протест на повече от 40 съдии, които излязоха с тоги пред Съдебната палата, за да се срещнат с граждани и да отговарят на техните въпроси за съдебната реформа. И с присъствието си да подчертаят, че системата има нужда от промяна.

През годината, често в редакцията отбелязвахме, че няма енергия за протести, че хората са се свили в черупките си и в личното си пространство. Сега обаче започвам да мисля, че има доста клокочещо недоволство в почти всички социални групи, което нараства незабележимо и нищо чудно след няколко месеца, всички да бъдем изненадани от шумен, а не от тих протест.

Е, не всички, вас ви предупредих.