Търговци дискриминират потребители от България

Избрали сте си дадена стока от определен търговец и желаете да научите повече информация за нея или да я купите онлайн. Опитвате се да влезете в официалната страница на търговеца, която завършва на .com, но веднага ви препраща към българското представителство, респективно интернет страница, която завършва на .bg. В първия момент не разбирате какво точно става и съвсем логично отивате в Google, където отново изписвате името на търговеца. Първият резултат е официалната страница, завършваща на .com, но като я натиснете отново ви се отваря страницата, завършваща на .bg.

Къде е проблемът?

Определено не е във вас или вашия компютър. Проблемът е, че сайтът „майка” разпознава, че сте от България (т.е. имате български IP адрес) и автоматично ви отваря страницата на местния представител. На пръв поглед в това няма нищо лошо – все пак трябва да се стимулира не само родното производство, но и родната търговия, макар и под формата на представителство на чужда компания. В действителност обаче на вас са ви нарушени правата. Първо правото на информация и второ – правото да изберете по-изгодната цена на въпросната стока, защото цените й са различни за отделните страни от Европейския съюз, независимо че производителят е един и същи.

България е член на Европейския Съюз и като такава правата на българския потребител и на британския, германския, френския или който и да било друг би трябвало да са равни. Какви са ви правата, когато спрямо вас е наложена директна или индиректна дискриминация? Факти.бг потърси отговор от Европейския потребителски център, в лицето на неговия директор Игнат Арсенов.

- Господин Арсенов, разрешено ли е ограничение за достъп до даден сайт?

- Директивата за услугите забранява дискриминацията срещу европейски потребители на услуги на базата на тяхното гражданство или държава, в която живеят. Въпреки това все още им

а случаи на подобни проблеми – дискриминацията може да бъде и индиректна - например когато има ограничения или изисквания, свързани с държавата, в която е издадена разплащателната карта, мястото, на което може да се извърши доставка или заради IP адреса, през който се влиза, както е в случая.

В Европейския потребителски център (ЕПЦ) България също пристигат подобни сигнали. Преди време българин си поръчва козметика от френски сайт, където няма ясни ограничения за купуване от страна на БГ потребители. Компанията получава плащането, но не изпраща поръчката и дори отказва да върне платените вече пари с обяснението, че потребителят може да купи козметиката от някой от българските търговски представители на фирмата. След намесата на ЕПЦ във Франция и България тамошната фирма променя политиката си и в момента извършва доставки директно до България.

Дискриминацията обаче не е само за българи. В мрежата на европейските потребителски центрове има сигнал и от потребител в Малта, който иска да поръча спортни обувки от германски сайт. На сайта е посочено, че доставката е безплатна за всички държави в ЕС, но Малта е в списък с други държави, доставката, до които струва 50 EUR. Потребителят подава жалба и получава отговор, че това е решение на управителния съвет на дружеството. С търговеца се свързва ЕПЦ и впоследствие сроковете и условията на уебсайта са променени, а Малта е включена в списъка с държавите с безплатна доставка.

- Защо граждани на ЕС не могат да се възползват от ценовата политика, която се ползва от други граждани на ЕС?

- При определени случаи е разрешено търговците да прилагат различни условия за потребителите, но за това трябва да има обективна причина – например допълнителни разходи за доставка, специфичните рискове, свързани с действащите в други държави членки правила и разпоредби, различните пазарни условия, като например цените, предлагани от конкуренцията, или липсата на права върху интелектуалната собственост.

Правилото за недискриминация трябва да се прилага при разпространение на стоки и услуги, туристическите услуги, развлеченията, услугите за наемане и отдаване под наем (вкл. и на коли).

- Как може да се избегне подобно ограничаване до достъп до информация, съответно и ценова дискриминация?

- Заради това по принцип съветът ни е, че ако потребителят иска да ползва услугите на дружество в друга държава от ЕС, трябва да се свърже директно с търговеца (по мейл или телефон). Подобно запитване, особено ако се случи няколко пъти, може да стане повод търговецът да започне да предлага услугите/стоките си и в България.

В момента в мрежата от Европейски потребителски центрове тече проучване за проблеми, свързани с онлайн пазаруването, основани на националността или мястото на живеене.

Важно е да се знае, че всеки потребител, който се почувства дискриминиран заради проблеми с пазаруване в друга страна от ЕС, може да се оплаче до нас в ЕПЦ България.

Най-важното за онлайн пазаруването:

Имате право да анулирате покупката в срок от 14 дни, това е т.нар. - "период за размисъл", който почва да тече от деня, в който получите поръчаните продукти. След това продавачът е длъжен да ви върне парите в срок от 30 дни по начина, по който вие сте платили. Възстановената сума трябва да включва всички понесени от вас разходи.

Има и още няколко важни съвета, които е добре да спазват потребителите:

1. Да пазаруват от познати/проверени сайтове. Да преценят кое е твърде хубаво, за да бъде вярно – да не се доверявате на „ексклузивно” ниска цена, защото платената стока може изобщо да не пристигне при тях.

2. Да принтират всички документи и да ги пазят.

3. Да използват кредитна карта или друга система за плащане (Pay Pal). Никога да не попълват онлайн ПИН кода на картата си, нито да пращат подобна информация по мейла.