Унизително си плащаш да живееш в родината си

Модела „Кой“ или кръга „Капитал“. Забегналия Цветан Василев или отседналия Делян Пеевски. Вицето Маргарита Попова или президентът Росен Плевнелиев. Почетния Ахмед Доган или прогонения Лютви Местан. Цветан Цветанов или Румяна Бъчварова. Странната птица Веселин Марешки или старите играчи от петролния картел. Еколози или инвеститори. Дивото къмпингуване или пустите плажове…

Тези двубои би трябвало да вълнуват голяма част от народа, поне според отделяното им медийно внимание. Да се оплаче българинът, че няма избор – не е така. Избирай, човече – демонстрирай гражданска позиция! Ако не успееш да се аргументираш – поне пусни една дълга. То изразът за по-малкото зло не е дошъл от много добро. Как не са се сетили да обявят игра с есемеси. Разбира се, обвъзран със сериозни награди. Не някакви телефончета, като детските подаръци от пакетите с царевични пръчици. Защото такива викторинки и сега провеждат тук-там. Говорим за екскурзийка нещо, че Великден иде, не чак за апартамент в закрит комплекс, но и за това може да се помисли.

„За да върнеш Цветан Василев в България, пусни съобщение BACK на кратък номер…Един от вас ще получи уикенд за двама в Белград“. „За да размениш постовете на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, пусни съобщение CHANGE на кратък номер…Един от вас ще придружи Президента при следващото му пътуване в чужбина“. Трябва да се реагира овреме, защото двубоите могат бързо да загубят актуалност. Примерно като вече забравения „Борисов срещу анонимната заплаха“. Някой помни ли още случката? Онзи плик със снимка, куршум и закана, стъкмена от вестникарски изрезки, дето се бе внедрил сред премиерската поща? Вече не, нали. Пък и Борисов призова да не се занимаваме с това, защото не му е приятно. Човешко е - послушахме го. Както и да е – за ден-два си имахме премиер на прицел.

На прицел всъщност са обикновените хора, останали в България, които си плащат унизително за "лукса" да живеят в родината си. Не минава ден без някой да попита, къде било гражданското общество и има ли то въобще почва у нас. Дълбоко неверни са внушенията, че у нас няма активно гражданско общество. Ето, забраниха бивакуването на Карадере и веднага изскочиха едни хора, които летуват там без ток и течаща вода. Не само има гражданско общество, то дори се развива изцяло на професионална основа, надживяло хаоса на аматьорски времена. То е неголямо, но компактно, досущ като армията ни и е основен поминък за най-изявените си трубадури. Просто чака инструкции.

Стигнахме дотам, че когато някой излезе на улицата със своето недоволство, най-напред превантивно обяснява, че протестира спонтанно, да не би обществеността да си помисли нещо. защото се опасява, че ще го вземат за наемник със свободно време. За жалост едни от последните мохикани на спонтанните протести Йоло Денев и Кольо Босия се оказаха твърде зависими. Единият – от все по-слабите сигнали, които получава от Тангра, а другият – от цената на доматите, която зимата гонеше 5 лева килото по „Графа“. Но пък всички останали могат да си изплачат мъката в интернет. Да се жалват, да сипят огън и жупел във всички посоки. Има достатъчно фейсбуци, мейсбуци, форуми, моруми, както би казал емблематичният герой на прехода Митьо Пищова. Букмейкърите оценяват като много добри шансовете да ви олекне, ако излеете терзанията си във виртуалното пространство. Успех...