За обруления нашенец и безброй любопитни неща

"Започваме с информацията, която вълнува всички - какво ще е времето през следващите няколко дни". Така наскоро стартира сутрешния си информационен блок една от водещите ни телевизии. Как човек да не си помисли, че се е събудил на най-скучното място на планетата. Новината можеше да обере зрителското внимание при условие, че едно домакинство у нас отглежда средно поне по десет декара бамя или алабаш. Уви…

А всъщност у нас се случват безброй любопитни неща, които звучат напълно достоверно. Да направим един своеобразен преглед на печата.

Делян Пеевски продаде дела си в цирк „България“ и изчезна. Около седем милиона по-дребни акционери останаха да се въртят в „Колелото на смъртта“.

Някой да свика общо събрание с една точка  - „Разни“.

Най-несигурното място за съхранение на 30 милиона лева е държавният бюджет.

Да помислим. От години обруленият нашенец е зомбиран с мантрата, колко много струват едни избори и как едни пари ще идат на вятъра. Харе-харе – 30 милиона. Партиите недоволстват, че референдумът на Слави може да се проведе заедно с изборите за президент. Криво им е, че желаещите промяна едва ли не ще се възползват от организацията и активността, които са създали и предизвикали партийните централи.  Нали видяхме колко помогнаха партиите за референдума на Плевнелиев. Зиро, както обича да показва с пръсти здравният министър, говорейки за предшествениците си. Как депутатите няма да са против референдума, когато една  от опциите е другия път да останат два пъти по-малко. Ако пък го насрочат отделно  –  ето, сега ще харчим грешни пари. Загрижили се, стига глупости. А парите, дадени за избори или референдум, заедно с пенсиите, социалните помощи и жалките заплати в бюджетната сфера са най-сигурните, които остават да се харчат в България. Нима хилядите членове на избирателни комисии ще ги изнесат в офшорки? Забравихме ли клетниците, които щяха да умрат в „Арена Армеец“ за 50 лева. Виж, ако тези пари останат в бюджета, варианти бол. Чак Астор ще си махне главата, потиснат от недостижимостта на фокусниците в родните финанси.

"Ние не сме глупаци...Ние не сме толкова глупави....Не ни мислете за чак толкова глупави...". По този начин започват обясненията на вносителите в промените на Избирателния кодекс. Всяка психоложка още преди края на първия семестър знае, че подобни изрази са характерни за тези, които имат проблем със самооценката. Ние нищо не си мислим, просто маркираме.

Влади Горанов сънувал, че казанджиите прехвърлят джибрите си в офшорки. Да не вариш ракия шест месеца е далеч по-страшно от половин година без риалити формат. Единствената допирна точка в пропастта между поколенията днес се явяват посещенията на ученици в домовете на столетници. Младите отиват там не с локум и въпроси за тайната на дълголетието, а да напердашат старците за има-няма за 20 лева. Ситуацията с нападенията над самотно живеещи пенсионери е толкова безнадеждна, че няма да е изненада, ако от НОИ им предложат опция „отказ от Коледни надбавки“. Да не се изкушават айдуците. По една телевизия съобщиха,  че шансът да ни удари гръм е едно на един милион. Миналата година цели дванадесет българи били пернати от мълнии. Един вид - над средното ниво сме. На месец по един. И изпълнен с патриотична гордост се замислих за възможните причини. Или жълтите стотинки по джобовете на овчарите привличат небесното електричество, или в статистиката са вкарани и мъртвите души от избирателните списъци, с които нацията нараства чувствително...

След като десетилетието на ромското включване приключи с пълно изключване от енергото, в Пазарджик сложиха бурки. Ако една „ислямееща се“ циганка ми донесе истинска квитанция, че е платила 300 лв глоба за първа бурка, лично ще и платя за втората…

А руснаците продължавали да трупат тръби край Бургас за отдавна виртуалния „Южен поток“. Надушили са, че ще открием нещо в морето, загадъчно отбеляза премиерът. И като тръгне нещото по тръбата към Сибир, не ни остава нищо, освен да пуснем по нея и краставици. В марината от нефт и газ...