Позволени и непозволени начини за увеличаване на изборния вот

Още в миналото управляващите у нас са търсили позволени и непозволени начини за привличане на повече гласове, установи проучване на Факти.бг. Както стана ясно в предишната част задължителното гласуване е било въведено преди 94 години. Депутати прибягват и до други начини – като една сполучлива мярка е частичното въвеждане на мажоритарния вот преди цели 105 години. Любопитен факт е, че до 1944-а година нито една партия в България не е получавала държавна субсидия.

Народни хитринки

Допитването на народа през 1922-а година, когато гласуването е било задължително, е организирано по особен начин. „Гласоподавателите, които са мислили, че министрите и политиците не са виновни, е трябвало да гласуват с черна бюлетина, а тези, които смятат, че министрите са виновни, гласуват с бяла бюлетина. Гласувайки с черна бюлетина и излизайки извън кабинката, на пръстите се е оставял отпечатък. Черната бюлетина е била наситена с боя и по пръстите са оставали някакви петна, което при взиране би могло да служи като някаква идентификация, че съответният гласоподавател е гласувал против виновността на министрите“, коментира проф. Гешева. „Доколкото съм чела пресата по това време, това се е възприемало като един вид натиск, за въздействие върху хората. Самият факт, че се гласува за невинен с черна бюлетина е показателен. Нормалното е като смяташ, че някой е невинен, да гласуваш с бялата бюлетина за него. Тоест правителството е смятало, че министрите са виновни и са искали да докажат, че и народът смята така“,  допълни още проф. Гешева.

Мажоритарните избори - частично въведени у нас в началото на XX век

След 1911-а година избирателната бюлетина за всяка една партия е била с определен цвят. В бюлетината са били подредени кандидатите за народни представители. Според тогавашния закон избирателите са имали право да зачеркват имената на кандидатите, които според тях не желаят да станат депутати. „Избирателната система е била пропорционална, но възможността на избирателя да коригира партийната листа би могло да се тълкува като някаква форма на мажоритарен вот“, коментира още проф. Гешева.

Прословутото духане на свещи в Бяла Слатина

Изборните манипулации също не са измислени у нас през XXI век. Един от най-ранните случаи, който се оказва и доста комичен, е описан още през 1895-а година в Бяла Слатина. Тогава става спречкване между привържениците и противниците на правителството на Константин Стоилов по време на парламентарните избори. Случката се разиграва в сградата, в която се броят изборните бюлетини и където по това време единственият начин за осветление е бил на свещи. След размяна на обиди между двете групи се стига до гасене на свещи, а в създалия се нарочно хаос изборните бюлетини се разбъркват. Резултатът – вотът в града е обявен за невалиден и е насрочена нова дата за следващата седмица, когато свещите не са били загасени до приключването на преброяването на бюлетините.

Без партийна субсидия до 1944-а година

От Освобождението на България до 1944-а година политическите партии не са получавали партийни субсидии от държавата. Въпреки това всяка една партия е организирала редовно партийни събрания и това е бил основният начин за повишаване за привличане на симпатизанти и за повишаване на избирателната активност. 

Начини за повишаване на избирателната активност днес – електронното гласуване

Според проучване на британски социолози и политолози един от най-ефикасните начини за повишаване на избирателната активност е чрез въвеждането на електронното гласуване. Естония е една от страните, която въвежда гласуването с компютър. През 2007-а година близо 30 хиляди души гласуват по този начин, докато през 2015-а бройката нараста до 176 хиляди души.

Задължителното гласуване

В Австралия гласуването е задължително и е въведено още през 1924-а година и всеки, който не гласува, се глобява с 20 австралийски долара. Ако гражданинът откаже да плати, санкцията достига до 170 долара. На парламентарните избори през 2015-а година избирателната активност в страната достигна до 93 %. В Европейския съюз гласуването е задължително в Гърция и Белгия. За разлика от Австралия предвидените по закон санкции в Гърция, ако не се гласува, не се спазват. „В Белгия санкциите се прилагат, като се стига дори и до намаляване на социални помощи, ако не се гласува“, заяви за Факти.бг Георги Карасимеонов.

„Това, което, обаче, не е публично известно е, че гласуването се отчита като допълнителен положителен фактор при кандидатстване за работа в общинските служби. Този пример едва ли може да се оцени като положителен, защото за всички нас станаха ясни потоците на политическата система на Гърция“, коментира за Факти.бг доц. Ваня Нушева,  програмен директор на асоциация "Прозрачност без граници.

Материални и нематериални стимули за гласуване

Един от най-дискусионните начини за повишаване на избирателната активност е материалното стимулиране, който включва дори и държавна томбола с раздаване на награди – плазмени телевизори, коли, перални, леки автомобили. Другият вариант е далеч по-компромисен и по-пестелив за държавата. „Разсъждавайки за допустимите стимули при задължително участие в изборите, можем да стигнем до извода, че има и друг подход към търсенето на адекватен отговор – това е предоставянето на данъчни облекчения за избирателите, които са участвали в изборния процес и по този начин са съдействали за формиране на институциите на представителната демокрация. Проблемът, който обикновено се посочва, е свързан с трудности при администрирането на този тип облекчения. За съжаление, никой не си задава въпроси как ще бъдат администрирани санкциите, които в момента въвежда нашият законодател – никой не си дава сметка, че за изключването от избирателните списъци е необходимо създаването и администрирането на софтуер, който да отчита и анализира (не)участието на всеки избирател в два последователни избора от един и същи вид; никой не поставя въпроса кой ще събира тези данни – кметовете ли, избирателните комисии ли? Друга насока, в която може да бъдат търсени разумни варианти, е свързана с предоставяне на други, нематериални, стимули, които водят до развитие на човешкия потенциал. Замисляли ли сме се колко хора биха искали да си купят нова книга (например на класически автори на българската и на световната литература) и не могат да си позволят това, колко хора не са посещавали театрална постановка, въпреки че биха искали? Защо не опитаме, например, да погледнем  по този начин на изборния процес и на включването на стимули? Ако изобщо се търси включването на стимули, то би следвало да се търсят в тези насоки и да не служат като единствен инструмент за попълване на дефицитите в изборния процес“, коментира още доц. Ваня Нушева.

Томболата у нас за гласуване – въведена още преди 11 години

Въпреки че стана ясно, че идеята на Патриотичния фронт няма да бъде реализирана и няма да има държавна томбола за тези, които са гласували, проучване на Факти.бг установи, че такава томбола у нас е била въведена още преди 11 години. Това е станало през 2005-а година. Промяната беше идея на правителството на НДСВ и по-конкретно – на министъра на държавната администрация Николай Василев, който беше ангажиран с организационната подготовка на изборите. Официалният мотив тогава беше свързан с открояващата се негативна тенденция на апатия и с нарастващото нежелание на избирателите за участие в изборите. „В този контекст се появиха и бяха реализирани „авангардните“ идеи за томболи с раздаване на мобилни телефони и плазмени телевизори, както и бяха раздадени огромни средства за развитие на селата на избирателен принцип. Не зная дали някой си спомня за така наречените „царски чешмички“, но и това беше част от политическия пейзаж през 2005-а година. Това, по същество, са механизми за официално купуване на избирателите и по никакъв начин не може да се определят като нормални демократични инструменти за повишаване на избирателната активност. Всъщност, на базата на сравнителния анализ на тенденциите за купуване на гласове от 2001-а година досега можем да направим също така и извода, че през 2005 -а година стартира процесът за системно изграждане на схеми за купуване на гласове. Идеята за изборни томболи е официалната страна на този процес и отразява начина на мислене на водещите политици към този момент, които считаха, че по този начин могат да мобилизират избирателна подкрепа. За никого не стана ясно какви ресурси реално бяха използвани, но не беше постигнат резултатът, който официално беше търсен“, коментира още Ваня Нушева.