Протестният вот у нас - взет назаем от Русия

Възможността избирателят да отбелязва „не гласувам за никого“ е въведен в Русия още преди 23 години, а задължително гласуване е използвано у нас преди 94 години

Публикувана: 20 Май, 2016 10:05
7 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 6131
  • Протестният вот у нас - взет назаем от Русия снимка #1
  • ШРИФТ ПЕЧАТ
    ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

    Възможността избирателят да отбелязва с квадратче „не гласувам за никого“ в изборната бюлетина, както беше решено окончателно от Народното събрание, не е прецедент в Европа и по света, установи проучване на Факти.бг. Още преди 23 години Руската федерация е предоставила такава възможност на избирателите си като в продължение на 13 години гласоподавателите са отбелязвали с квадратче „гласувам срещу всички“.

    Въвеждането на протестния вот у нас, според последните промени в Избирателния кодекс, беше обявено като бонус от управляващите при задължителното гласуване в средата на месец април. Протестният вот ще се зачита за валиден, но за разлика от някои европейски държави, където също функционира тази възможност при гласуване, гласовете няма да се зачитат при определянето на изборния праг.

    „Гласувам срещу всички“  

    Възможността да се отбележи „гласувам срещу всички“ в изборната бюлетина в Руската федерация е въведена с указ на президента Борис Елцин преди свикването на държавната Дума през септември 1993-а година. Мярката цели да стимулира избирателната активност в страната, но за разлика от промените в Избирателния кодекс у нас, гласовете на избирателите, отбелязали тази възможност в бюлетината, са играли решаваща роля при определянето на изборния праг и валидността на изборите. Според закона в Русия, ако протестният вот събере 51 % от гласовете на избирателите, изборите се считат за невалидни и се насрочва нова дата за избори. Изборите са се провеждали по този начин в продължение на 13 години. През 2006-а година, една година преди президентските избори в страната, тази възможност е премахната.  Според социолозите използването на тази възмножност е дало шанс на хората да участват по един по-различен начин в изборния процес и дори да оказват значително влияние на резултата от изборите. Критиците обаче не пропускат да отбележат, че всичките години, докато гражданите са имали възможност да поставят отметка в колоната „срещу всички“, избирателната активност в страната е намаляла. От друга страна, на изборите през 2007- а година, когато това правило вече е било премахнато, избирателната активност е нараснала с 63,7 % срещу 55,75 % на изборите през 2003-а година. Експертите, които обаче одобряват въвеждането на протестния вот, са на мнение, че премахването му през 2006-а година не е изиграло решаваща роля за малко по-високия процент избирателна активност през 2007-а година.

    Повторното въвеждане на протестния вот

    „След 2001-а година настъпва глобален процес на криза на представителната демокрация, който се изразява в апатичност на гласоподавателите и нежеланието на хората да гласуват“, коментира за Факти.бг преподавателят по политология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Карасимеонов. „Този процес все повече се задълбочава и води до все по-голям спад в избирателната активност“, обясни още проф. Карасимеонов. Социолози и политолози определят именно кризата в представителната демокрация като една от основните причини за повторното въвеждане в Русия на възможността избирателят да отбележи „гласувам срещу всички“ в изборната урна. Това е въведено с указ на президента на Владимир Путин от юни, 2014-а година. Промяната в закона обаче този път важи само за местните избори и влиза в сила от началото на 2015-а година. Според указа на Путин изборите се считат за невалидни, ако по-голямата част от избирателите гласуват с отметка „срещу всички“ и се съберат повече гласове, отколкото е събрал кандидатът с най-голям брой гласове. Тогава районната избирателна комисия трябва да назначи провеждането на нови избори при същите условия.  Проучване на Факти.бг показва, че много държави са въвели подобна форма за гласуване на избирателите си – Испания, Финландия, Швеция, Индия и Бразилия.

    Задължителното гласуване у нас – въведено още през 1922-а година

    В миналото у нас също са се провеждали задължителни избори,  обясни пред Факти.бг проф. Йорданка Гешева от Института за исторически изследвания към БАН. Такива избори са били свикани от Народното събрание за референдум през ноември, 1922-а година. „Моментът за страната е бил критичен, положението на държавата е било тежко и земеделското правителство свиква задължителен плебисцит за това виновни ли са министрите от правителството на Александър Малинов за националната катастрофа след Първата световна война.“ В допитването до народа са включени и предходните правителства на Иван Гешов и Стоян Данев.

    Правителството тогава подхожда, както и първоначално беше обявено и от сегашното коалиционно правителство със санкции срещу негласуващите. Разликата е, че земеделският кабинет на Стамболийски наистина въвежда такива мерки, които включват и парични глоби, а тези, които не са успели да гласуват, е трябвало да доказват с медицински бележки, защо не са могли да пуснат бюлетина в урната. Резултатът –  близо 90 % избирателна активност като близо 70 % от гласоподавателите смятат, че министрите и премиерите са виновни. След това, по предложение на Народното събрание и по специално повдигната процедура, се организира Народен съд, който съди премиерите и министрите.

    Повдигнатите обвинения са за нарушения на Конституцията и законите, за присвояване на средства в лична полза и за „измяна на Отечеството и на Княза“.  По-голямата част от обвинените, среди които цяла дузина министри и премиерите Александър Малинов и Стоян Данев, са изпратени в затвора в Шумен. Любопитен факт е, че няколко години преди това Малинов е адвокат на Стамболийски и го спасява от затвора.  Другият обвинен премиер – Иван Гешов заминава за Франция през 1922-а година, за да избегне затвора. След Деветоюнския преврат се връща в България.  Сагата за арестуваните политици на строг тъмничен затвор завършва след като Народния съд не стига до осъдителна присъда и след няколко месеца престой обвинените са пуснати на свобода. Повече за това до какви тънкости са прибягвали управляващите у нас в миналото, за да повишат избирателната активност, кога е бил въведен мажоритарен вот и кои са най-успешните начини за привличане на повече гласоподаватели – четете в продължението по темата във Факти.бг.

     

    София / България

    Въвеждане на коментар към статията
    Име :


    Напишете кода от картинката
    Визуална кептча
    Коментар:
    Коментари към статията
    ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

    Ловци на бисери
    Бенямин Нетаняху
    Това написа в Туитър премиерът на Израел, след като се срещна поотделно с Доналд Тръмп и Хилари Клинтън в Ню Йорк.
    След като се срещнах и с двамата водещи кандидати за президент на Съединените щати, съм по-убеден от всякога, че връзката между Израел и САЩ ще остане все така силна и след изборите."

    Още бисери