ЕС има нужда от единство

 “Решението на Великобритания за Brexit показва нуждата от реформи в ЕС. Обединеното кралство ще премине през тежък период. В този свят на глобални предизвикателства, противопоставянето между отделни държави е много по-неефективно. Когато са в един съюз те са много по-ефективни, а за България това е много по-полезно.“ Това заяви в интервю за Факти.бг Любов Панайотова – директор на Европейския институт, коментирайки решение на Великобритания за излизане от ЕС.

Показва ли излизането на Великобритания от ЕС нуждата от реформи в самия Съюз?

Естествено, че показва. Настроенията, които се породиха във Великобритания не са единствено само за тази страна. Виждаме, че някои страни от Източна Европа и някои стари страни – членки също говорят за напускане и реформи, които са необходими. Всичко това стана с натрупване на много фактори. Финансовата криза, която започна преди няколко години в Еврозоната беше много тежка. Трябва да отбележим и безпрецедентния поток от имигранти, който залива ЕС.

Заплашена ли е Великобритания от разцепление след сигналите за независимост, които идват от Шотландия, Северна Ирландия и дори Лондон?

 Обединеното кралство ще премине през тежък период. Това решение беше неочаквано дори за тези, които водиха кампанията за излизане. Виждаме, че дори те самите са изненадани от резултата. Би трябвало да успеят да се споразумеят, за да не се предизвикват и в други части на ЕС определени сепаратистки настроения, които тлеят от много години. Смисълът на Европа не е да се раздробяваме на по-малки парчета и това да не допринася за по-добро единение и отпор на тези предизвикателства, пред които сме изправени от години. Спекулациите за Великобритания са всякакви. Въпросът е дали решението ще мине през парламента и дали то ще бъде одобрено от кралицата, тъй като се оказва, че и тя има право на вето, което почти никога не използва? Това зависи от уменията на политиците и как техните решения ще бъдат комуникирани с избирателите.

Вече се появяват опасения в Европа, че Германия постепенно се превръща в едноличен лидер на ЕС, който няма реална опозиция. Реални ли са тези твърдения?

Не мисля. Това са по-скоро спекулации. Лидерите, които не се чувстват комфортно пред своите избиратели търсят какво да предложат и как да отклонят вниманието. Германия има предимството, че в момента е най-стабилната държава в ЕС, с добър икономически растеж и малък процент безработица. Показателите, които тази страна показва на фона на средните за ЕС, са най-добри. От там е и силната позиция на канцлера Ангела Меркел.

Вече се появиха спорове, за това на къде трябва да се насочи ЕС. Към пълна централизация и т.нар. Европейски щати или запазване на икономическите връзки и повече автономия на отделните страни. Кой е правилният път?

Предизвикателствата са изключително големи и те няма да могат да бъдат преодолени , ако се взимат автономни решения. Мога да дам един пример. През миналата година около 7 или 8 месеца лидерите на страните – членки не можаха да се споразумеят за посоката, в която трябва да се движи политиката за имигрантите и имиграционните вълни, които за първи път бяха толкова силни към Европа. Те се събираха седмица след седмица и съвет след съвет. Дори се наложи гласуване в Съвета, което не се бе случвало много отдавна. Когато обаче, се взе общото решение на Комисията, й бяха нужни по-малко от 3 месеца, за да сключи необходимите споразумения и да се пренасочи помощта към страните на произход , договори с африканските лидери, за да могат и те да участват по някакъв начин, задържайки хората, емигриращи по икономически причини в собствените им страни. Тоест, когато има единно решение и се знае посоката, може да се върви напред. Решението не е момента, в който се затваряха хаотично отделни граници, в който се строяха стени и се спираха отделни пътища на мигрантите. В този свят на глобални предизвикателства, противопоставянето им от отделните държави е много по-неефективно. Когато са в един съюз те са много по-ефективни, а за България това е много по-полезно..

 След решението за излизане на Великобритания, вече се заговори, че периодът за председателството на България на ЕС може да се промени за по-ранен период. Способни ли сме да се подготвим за него?

Все още не е решено дали българското председателство ще се дръпне по-напред, или някоя от старите страни – членки няма да влезе на мястото на Великобритания. 6 месеца плюс или минус едва ли имат значение. Ако ние не сме подготвени с допълнителни 6 месеца няма да сме по-подготвени. Надявам се, че ще се справим. Така България ще покаже, че е адекватна страна, която може да председателства ЕС.