Левите избиратели са по-готови от левите политици да се обединят. Това заяви в интервю за Факти.бг политологът Татяна Буруджиева, която коментира разговорите за единна президентска кандидатура в лявото политическо пространство. По думите й политическите партии са се фокусирали около обединението на лявото и кой ще го води, кой каква роля ще има в него и това много прилича на процеси, които вече сме виждали в десницата.
Ще има ли обединение в лявото политическо пространство
Ако говорим за обединение в лявото политическо пространство, то би трябвало да бъде на базата на политически платформи, идеи и конкретни политики. Това е нормално обаче да се случи преди парламентарни избори. Преди президентски избори обединението би могло да се получи около кандидат и кандидатура. То не изисква този тип разговори, които се водят през тази седмица. Малко съм объркана от формата, в който се състоят разговорите във връзка с едно бъдещо управление на страната. Относно предстоящите президентски избори би трябвало да се водят съвсем друг тип разговори в ляво.
Ако се появи кандидатура, която е достатъчно авторитетна, сериозна личност, която е несъмнена за избирателите в ляво, то обединение ще се получи на ниво избиратели при всички случаи. Струва ми се, че избирателите са по-готови да направят обединение на президентските избори, отколкото политическите партии, които са се фокусирали около обединението на лявото и кой ще го води, кой каква роля ще има в него. Това много прилича на процеси, които вече сме виждали в десницата.
Беше прокламирано, че ще се сменя „модела на прехода“...
До такава степен обществото и гражданите са критични и не харесват това, което им се случи през всичките тези години, че политиците решиха да им дадат тези официални позиции. Истината обаче е, че отговорност за този модел, който се критикува в тези декрларации, носят и партиите, които направиха тези декларации.
Все пак и те бяха в управлението...
Не просто защото са били управляващи, а защото са допуснали и допускат в момента да се случват нещата така, както моделът ги поражда. Давам Ви пример: Не е нормално, когато ГЕРБ са решили, че ще номинират човек, който ще бъде омаскарен и унищожен, ако рано бъде издигнат, другите партии да влизат в тази схема. Защото по-късна персонална номинация означава липса на дебат по политиките и по това какво ни се случва в живота. Ако те възразяват срещу този модел, би трябвало вече да са с кандидати, които да говорят и които хората очакват да чуят. Хората искат да чуят какво ще се случва, какви ще са позициите на България, каква ще е политиката ни по отношение на кризи и т.н. Нищо такова не се случва! Вместо декларации, партиите трябва с действията си да покажат, че са срещу този модел. Всъщност те влизат в модела.
Какво бихте прогнозирали? Ще има ли единен кандидат вляво?
По начина, по който засега стоят нещата, стига да не се получи тежко изкривяване и такава ниска активност, че контролирания и купения вот да доведат до избори в един тур, всички индикатори показват, че ще има избори в два тура и кандидатът на БСП ще е този, който ще има най-големи шансове да стигне до този втори тур. Разбира се, интересно ще бъде, ако се появи някакъв „трети“ кандидат, като казуза „Кунева“ през 2011 г. Вероятно и ще има опити за такава кампания.
Истината е че при обичайната активност, която се очаква да бъде около 50% от имащите право на глас, най-вероятната двойка на балотаж ще са кандидатите на ГЕРБ и БСП. И точно от кандидата на БСП зависи дали ще се случи обединение вляво. Независимо от това, какво ще решат лидерските ръководства. Аз смятам, че само се губи време, тупа се топката и се работи по други, по-далечни проекти, които са вън от необходимостта. А необходимостта е едно сериозно представяне на президентските избори, които са ключови в този момент. Те са ключови не защото може левицата или десницата да бъде в президентската институция, а заради международната и европейската ситуация. И това че партиите и най-вече левицата, се занимават с нещо друго, не работи добре сред избирателите.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА