Златото на траките в Брюксел и на тарикатите в Катуница

В Брюксел днес се открива изложбата „Съкровища от България. Златото на тракийските воини“. На церемонията присъстват министър-председателят Бойко Борисов, председателят на Европейския парламент Йежи Бузек, министърът на културата Вежди Рашидов, комисарят за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева и други официални лица.

Това е една чудесна инициатива- крайно време беше да ни видят златото ( макар при предшествениците на сегашната власт в Брюксел вече да са показвани български археологични находки от колекцията на приближения до тях строителен бос и „герой” от тайните доклади на американското посолство Васил Божков, „осветен” в тази разсекретена вече преписка като водеща фигура по темата за незаконното забогатяване в България в особено големи мащаби), коментира Иво Инджев в блога си.

Някак симптоматично обаче в същото време в телевизионния национален ефир прозвуча споменаването на едно друго злато, което съвсем не предизвиква възторг- нито в Брюксел, нито във Вашингтон, а още по-малко в Катуница, българската столица на опожарения наскоро етнически мир.

Посланикът на САЩ Джейс Уорлик попита от екрана на Би Ти Ви защо не е била търсена сметка на „цар Киро” откъде е натрупал цели 350 килограма злато. Ако си спомняте, той и преди е правил изявления, дразнещи определена част от българската публика от първите редове- например за двойния стандарт на българското правосъдие. „Изядоха го с парцалите” всякакви коментатори. В яденето се включи самият президент Първанов, който беше натрупал толкова гняв по негов адрес, че без да е разбрал какво точно е казал (по друг повод), избълва обидни квалификации по адрес на посланика, макар да ставаше въпрос всъщност за една грешка в превода, провокирала държавния ни глава да си излее дълго сдържаната мисъл.

И ето, че Уорлик пак се обажда. Пита за златото на Кирил Рашков насред рекламирането на България чрез едно друго злато. Сигурно е съвпадение. Но пък е и златен шанс за властите да се решат: рекламата с древното тракийско злато ли смятат за определяща нашия съвременен облик или антирекламата със златото на самозвания цар от Катуница? Ако се съди по поредната декларация, в която се заклеймяват расистките изблици в Европа (този път от страна на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ), която определено е „вдъхновена” и от събитията в България, древното златно величие на нашите предшественици няма как да натежи на везните на преценката за нас с днешна дата.

Време е управляващите да престанат да се правят, че няма такъв проблем. Мълчанието не е злато, а позиционирането в „златната среда” на избуялото напоследък етническо противопоставяне чрез отричане на неговото съществуване може да доведе до непредсказуеми последици при следващ повод. За политическите спекуланти тук това е златна жила за извличане на електорални печалби и окопаване на властови позиции за експлоатиране на залежите от омраза, раздухвана от самите тях.