Четири кървави нападения в рамките на една седмица шокираха публичното пространство в Германия, събудиха страхове и неврози, полязираха мненията из цяла Европа:
- В понеделник, 18 юли, 17-годишен афганистанец (или представящ се за такъв), който кандидатства за убежище в Германия, атакува с брадва пътниците във влак край Вюрцбург, Бавария. Четирима са тежко ранени, нападателят е застрелян от полицията;
- В петък, 22 юли, 18-годишен германец с иранско потекло, застрелва 9 души, впоследствие и себе си, в заведение за бързо хранене и търговски център в Мюнхен. Баварската столица изживява нощ на масова паника.
- В неделя, 24 юли, 21-годишен сириец, кандидатстващ за убежище в Германия, напада с мачете бременна жена на улицата в Ройтлинген, Баден-Вюртемберг. Жената умира, петима други са ранени, нападателят е арестуван.
- Същата неделя късно вечерта 27-годишен сириец с отказано право на убежище в Германия, се взривява край входа на музикален фестивал в Ансбах, Бавария. 12 човека са ранени, трима от които тежко.
Това написа в профила си във Фейсбук блогърът Драгомир Иванов.
На пръв поглед - сходни атаки, още повече че идват в момент на изострена обществена чувствителност, достигаща истерични измерения след наслагващите се катастрофични новини - прегазването на 84 души от ислямист в Ница, неуспешният, но удавен в кръв опит за преврат в Турция...
И все пак е нужно да се запази хладнокръвие и бистър разсъдък. Четирите случая в Германия, трагично съвпаднали в толкова кратък отразък от време, не са ислямистки терор. Ислямистки тероризъм са нападението във влака край Вюрцбург (атентаторът оставя видеопослание с ислямистки призиви, ИДИЛ се отъждествява с атаката), както и самовзривяването в Ансбах (това официално бе казано от баварския вътрешен министър Йоахим Херман). Атаката в Ройтлинген е следствие от лични отношения: убиецът и жертвата (45-годишна жена от Полша) са се познавали, работили са заедно в закусвалня, а преди деянието е имало разправия между двамата.
При масовото убийство в Мюнхен няма никакви ислямистки индикации: убиецът, по всяка вероятност фрустриран ученик, подложен на тормоз от съученици, крещи по време на атаката, че е германец, роден и отраснал в Германия, мразещ чужденците, и т.н.
Но така или иначе има достатъчно поводи за много сериозно безпокойство. Доста дългият (за съвременния свят и неговото свръхкомуникационно възприемане) период на относителна “пощаденост” на Германия от терористични удари изглежда вече приключил. Като цяло федералната република отсъстваше от втрисащите черни сводки за терористични удари с ислямистки характер в последните години.
Това не означава, разбира се, че атентати не са се подготвяли, нито пък че германци не са били мишена. Германски граждани загинаха в някои от най-знаковите и смъртоносни атаки в епохата след 11 септември: на остров Джерба в Тунис през април 2002 (14 германци), на индонезийския остров Бали през октомври 2002 (6 германци), при похищението на европейски туристи (основно германци и швейцарци) в Сахара през лятото на 2003, та чак до атентата в центъра на Истанбул на 12 януари т.г., при който бяха убити 11 германски туристи.
В самата Германия спецслужбите си вършеха тихо и ефективно работата и десетки замислени удари са били предотвратени.
Първият - и доста време единствен - доказан атентат с ислямистки характер и с фатални жертви на германска територия бе извършен на 2 март 2011 г. на летището във Франкфурт. Тогава косовският ислямист Арид Ука застрелва двама американски войника и тежко ранява други двама.
Като един от опасните, но за щастие разминал се без жертви случаи е този от 31 юли 2006 г., когато в регионален влак от Аахен за Хам (Вестфалия) и на гарата в Кобленц са открити два куфара-бомби. Разследването установява и задържа двамата атентатори - млади мъже от Ливан, част от група, свързана с радикалната ислямистка организация “Хизб ут-Тахрир”. Все пак германските следователи посочват, че самоделните взривовни устройства не са могли да експлодират поради грешки в конструирането им.
И няколко думи за германските медии - и тукашните им "познавачи".
Из родното публично пространство и най-вече в интернет се сипят с лопата хули по адрес на “германските медии”. Били премълчавали и спестявали истината за атаките в Германия - както сторили след сексуалните посегателства в Кьолн - мюнхенският стрелец нямало как да не е ислямист, още двама терориста имало в града, удари били извършени и в метрото (щото “аз познавам очевидец”, пък “чух по Си Ен Ен” и пр.).
Първо, германските медии - ако могат въобще да се поставят под общ знаменател - нищо не премълчават, нито крият. Ислямистко-терористичният характер на атаката със секира във влака във Вюрцбург бе разгласен масово, както и разкритията за видео-послание на нападателя, връзките с ИДИЛ и т.н. Не бяха спестени и изявленията (на официални германски представители) за ислямистката окраска на самовзривилия се бежанец в Ансбах. Тоест, изчистете си отношението, драги критици. Кога вярвате на “германските медии” и кога - не.
По отношение на невярната аналогия със събитията в Кьолн: Укриването на информацията за масови сексуални нападения над жени в новогодишната нощ беше по вина на полицията, властите, не на медиите. Няколко дни институциите държаха под килима подробностите, както и сигналите на стотици пострадали. В момента, в който медиите надушиха скандала, нямаше никакво криене. Напротив, тъкмо медиите допринесоха и за свръхраздухването на случилото се. Иначе просто вие нямаше как да разберете, мили ми родни “анализатори”.
Второ, медиите в Германия са многобройни, разнородни, пъстри, с различен профил, политически и обществени предпочитания. И няма как да бъдат контролирани или насочвани от едно място (зловещ команден център на лошата Меркел или каквото там си представя родният кръчмарско-фейсбукски познавач). Медийният ландшафт в Германия включва от (крайно)леви издания - напр. junge Welt, Jungle World и die taz - до консервативния Die Welt. A пропо, много повече и с много по-голяма аудитория са ляво-ориентираните медии - а те не могат никак да бъдат обвинени в симпатии ни към Меркел, ни към Вашингтон. Да не говорим, че едни от най-острите разследващи и критични материали към толковата любимата на световното прогресивно човечество тема за “американската хегемония” са дело тъкмо на германски журналисти: от аферата “Шпигел” през 1962 г. до днешното сътрудничество с Асандж и “Уикилийкс”.
И още нещо: общественото мнение в Германия е все по-податливо на въздействието на руската пропаганда. Кремъл налива мащабни суми в медийни дейности във федералната република: RT Deutsch, Sputnik, Deutsche Wirtschaftsnachrichten, притурките Russland Heute (до 2014 в Sueddeusche Zeitung, днес в Handelsblatt като Russische Nachrichten/Russia Beyond The Headlines) и др. Как вярвате, че всички те крият - по заповед на лошата Меркел - информация?
И трето. Много е странно (а всъщност забавно) как доморасли експерти и журналисти се впускат пламенно да обясняват какви били журналистите (полицаите, политиците и т.н.) в чужда страна, без да познават нейната специфика, особености и (пред)история. А още по-странното - дори и без да познават езика ѝ. После се чудим що цялото ни дередже е такова. Ами такова ще е - като черджето пред (кенефа на) Ганковото кафене.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Митко
08:26 26.07.2016
2 бфг
Така че не пиши за неща които и ти не разбираш.
Коментиран от #5
10:56 26.07.2016
3 123
11:33 26.07.2016
4 еее
11:35 26.07.2016
5 Дер Шмекер Цвайтер
До коментар #2 от "бфг":
Венцислав само препечатва написаното в страницата във Фейсбук от блогъра Драгомир Иванов. Проблемът е, че блогърът Иванов не е ясно на база какво "анализира" събитията в Германия - според мен отново "стъпва" върху данните от медиите. Например, там ще се спомене какво е заявил вътрешният министър Урсула фон ден Лайен или представител на управляващия в Бавария Християн-социален съюз като Хорст Зеехофер. Няма обаче да се каже дори дума за това, че убиецът на полякинята е получил 30-годишно възпитание в строга ислямска страна, място, където мъжете биват възпитавани в култура на хегемония над жените и дори право данаказват "прегрешилите" представителки на нежния пол. Особено в кризисни моменти целият този взривоопасен заряд от търканията между националното възпитание и новата заобикаляща го среда "изригва" по начин, по който това би се случило и в родните му места.Съгласявам се, че това не е ислямистко поведение и нападение в резултат на терористична подготовка, но в дъното на всичко е отново исляма. Отново да погледнем - в арабските страни жените не трябва да поглеждат мъж в очите, камо ли да се карат с него и да се смятат за равни. В половината Арабски свят такава жена ще бъде убита. Наистина ли ислямът няма нищо общо?! Помислете си пак, блогърчета!
Драги блогъре! Бих те попитал още нещо, но без да влизам във Фейсбук - германците не искаха българи и румънци, защото щели да им източат социалните системи, при все, че повечето сънародници в Германия работят и съвсем малък процент са на социални помощи. Как ли реагират германците на идеята да се пращат милиарди за интеграцията на хора, които доказано се интегрират изключително трудно? Защо турците в Германия и от второ и трето поколение все още в своето мнозинство дори не говорят немски? Плаща ли С. Арабия за построяването на нови и нови джамии в Германия и махат ли се разпятията от училищата, като същевременно се отварят стаи за мюсюлмански молитви?
Какво, в такъв случай, са неразбрали коментиращите, след като отбелязват именно настъплението на исляма в една от най-големите по територия и с най-мощна европейска икономика държава? Случайно ли е случващото се на фона на материалите отпреди няколко години, че на Европа са й нужни мигранти, за да задържи силни своите социални системи, които иначе ще експлоадират под тежестта на многото пенсионери и малкото работещи?
Случайности в живота няма!
11:39 26.07.2016
6 кроко
16:07 26.07.2016