Слабостта на Меркел ни прави зависими от Ердоган и Путин

Западът трябва да се осъзнае. Иначе ще е безпомощен срещу Тръмп и Льо Пен, пише в коментар германският вестник „Ди Велт“.

Застиналата Европа от седмици е подложена на удари. Честотата на сътресенията е висока и обезпокоителна. Три атентата в Германия, два във Франция. Турският президент трансформира радикално държавата си в автокрация. В Сирия режимът на Асад и Русия са обкръжили 250 000 души. А и преди по-малко от два месеца за първи път една нация реши да напусне ЕС, коментира Клаус Гайгер.

Много хора са загрижени. Никой не може да гарантира какво ще стане. Сигурното е, че това, което ще се случи не е игра на съдбата. Зад шоковете стоят хора, които преднамерено си играят с неподвижността на Европа и света. Това са хора като Реджеп Таип Ердоган, Владимир Путин и Марин Льо Пен. Наричат ги един път популисти, друг път автократи или деспоти. Понятия, които повече объркват, отколкото поясняват. Какви са тези фигури? Хора, които радикално опростяват нещата. Те обясняват обърканата застиналост на Европа като старомодност. Те обещават нови, прости конструкции с планове, които ще решат всички проблеми.

Ангела Меркел е чистата противоположност. Канцлерът се опитва да изолира въздействащите върху Европа сили, да ги пресметне и едва след това да действа. Но на много места канцлерът и други политици, чиито действия се основават на разума и отговорността, са зависими от провокаторите и тези, които опростяват нещата. В момента канцлерът е зависим от тях. Същото важи и за президента на САЩ Барак Обама, най-малкото във войната в Сирия.

Ангела Меркел се нуждае от Ердоган за охраната на външните граници на ЕС. Тя се нуждае от Владимир Путин за мира в Сирия, истинският ключ за решаване на бежанската криза. Тази голяма зависимост от провокатори и демагози е резултат от собствената слабост, коментира външнополитическият редактор на в. „Ди Велт'.

Две исторически сътресения, еврокризата и бежанската криза, показаха брутално ясно колко лабилна е икономическата и политическата неподвижност на Европа. Тази лабилна, временна Европа, изглежда неспособна сама да реши актуалните кризи. Тя съвсем не е в състояние да обуздае войната и хаоса в Близкия изток, камо ли да ги спре. Тя е без ориентир по въпроса какво ще дойде след Брекзит. Положението е сложно, не се виждат прости решения. Континентът изглежда парализиран.

Според в. „Ди Велт“ „не може парализата да е самоцел и да води до компромиси с враговете на свободата“. Големите предизвикателства пред Европа изискват ясно поведение вместо безсмислени аранжименти. Ден след ден след пуча, турският президент изгражда своята власт. Ден след ден той ограничава човешките права. Германия предупреждава за пореден път, че реакцията на турския президент трябва да е съразмерна. Това е странно. „Европа трябва най-накрая да каже, че Турция отиде твърде далеч и че сътрудничеството е приключило. Споразумението за бежанците не е без алтернатива. Това е грешка. Европа трябва да вземе най-после защитата на своите граници в свои ръце. Това е трудно в сегашния ЕС, но правилно“, пише вестник „Ди Велт“.

Докъде води примирението показва Владимир Путин. Надеждите, че той ще води Русия към демокрация, се разпръснаха. Путин използва сирийската сцена, за да организира бавното завръщане на Русия като суперсила. Рисковете на нищо правенето се виждат в Алепо. Западът и най-вече САЩ се колебаеха и лавираха. Те вкараха Ирак в този хаос, който по-късно се прехвърли в Сирия. От години те се плашат от тази отговорност.

До изборите в САЩ има три месеца, до тези във Франция осем месеца. Малка вечност в бурни времена.