Кой се страхува от Сашо Диков?

Реакцията на журналистическата общност в България след този позорен опит за саморазправа с един от най-отявлените критици на управлението на Борисов ще се превърне в тест за нравствена състоятелност на съсловието. Същото съсловие, което се остави да бъде атрофирано, бездарно унижено от разпасания парад на медийните магнати, сведено до бутафорна имитация на интелектуална мощ.

Мълчанието на агнетата

Кога и как се стигна до тук, кой и защо го допусна - това са част от въпросите, които недостойно биват подминавани и от членовете на Комисията за защита на конкуренцията, и от Управителния съвет на Съюза на журналистите в България, и от членовете на Съвета за електронни медии - този “независим специализиран орган”, в чийто устав е записано, че се ръководи “от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори”...

В ловкия брътвеж на техните говорители бълбука висока доза чиновническо покорство и именно това представлява подмяна на мисията им и на смисъла от съществуването им.

Лутанията на България

В предизборна България дефицитът на свобода и плурализъм на словото е стигнал до опасни стойности, напомнящи добре познатите характеристики на едноличните режими. А опитът за саморазправа със Сашо Диков е чисто и просто обикновен фашизъм.

Атентатът, който най-вероятно ще остане неразкрит, е поредното посегателство срещу свободното слово в една страна, която се лута между безпътицата на “елита”, лицемерието на политическата класа и затихващата надежда за изход.