Защо президентската надпревара в САЩ е толкова оспорвана?

Анализ на Елизабет Дрю за Project Syndicate.

Елизабет Дрю е редовен сътрудник на The New York Review of Books и автор на книгата „Вашингтон джърнъл: Разкриването на Уотъргейт и падението на Ричард Никсън“.

Много хора по света вероятно се чудят защо Хилари Клинтън — която очевидно е по-подготвена и по-подходяща за поста на президент на САЩ от съперника си Доналд Тръмп — не се носи във валсова стъпка към победата. Много американци се питат това.

Националните проучвания на общественото мнение може би ще продължат да се колебаят до изборите на 8 ноември. Но Тръмп все повече се приближава към Клинтън през последните седмици, дори заплашва да я настигне при гласуването на Избирателната колегия на САЩ, където демократите контролират най-многолюдните щати (Ню Йорк и Калифорния), давайки предимство на Клинтън. Защо се случва това?

Като начало Тръмп, макар да не знае почти нищо за управлението или обществения ред, успя да си осигури подкрепата на повечето републиканци. Един от основните мотивиращи фактори за това е отколешната омраза на републиканците към Клинтън. Друг е свързан с Върховния съд; съдът вече има едно свободно място, което да се запълни от следващия президент и вероятно ще през следващите четири години ще се освободят още места.

Освен това Тръмп се възползва от икономическите тревоги на много американци, побутвайки същата антиимигрантска, антиелитарна ярост, която се разпростира в цяла Европа. Но Тръмп няма как да спечели само с подкрепата на бели мъже без висше образование. Така че той непохватно се опита да покаже, че го е грижа и за афроамериканците и латиноамериканците — но не, говорейки с представители на тези две групи гласоподаватели, а говорейки с преувеличени стереотипи за тях пред белялата си аудитория. Не е изненадващо, че афроамериканците и латиноамериканците смятат неговите коментари за нечувствителни и снизходителни; белите жени — истинската му целевата аудитория — също не са убедени, че той е техният кандидат за президент.

В същото време, Клинтън се сблъсква с други трудности в опита си да обедини и възстанови коалицията на президента Барак Обама, в която влизат жени, афроамериканци, латиноамериканци и представители на поколението Z. Много млади хора, които страстно подкрепяха опонента на Клинтън в надпреварата за номинацията на Демократическата партия, сенатор Бърни Сандърс, пренебрегнаха призива на своя кандидат да подкрепят Клинтън и обявиха, че ще гласуват за кандидата на третата партия в надпреварата (Джил Стайн от Зелената партия — бел. ред.). Тяхното решение обаче ще е в полза на Тръмп.

След националните конвенции на двете основни партии през юли, всеки един от кандидатите, на ротационен принцип, жънеше успехи и търпеше загуби. Този месец, точно когато Тръмп започна да се изкачва в социологическите проучвания, той се опита да се разграничи от расисткото движение, което твърдеше, че Обама — първият чернокож президент на Америка — не е роден в САЩ и по този начин нелегитимно заема президентския пост.

Забележките на Тръмп, лаконични и дадени с неохота, напомниха на всички, че самият той беше един от най-яростните поддръжници на тезата за нелегитимността на Обама. Неговите усилия да контролира щетите, имаха допълнителен обратен ефект, защото той невярно твърдеше, че слухът за рожденото място на Обама е тръгнал от Клинтън и президентската й кампания през 2008 г. Много медии най-накрая започнаха да използват думата "лъжа" при отразяването на Тръмп.

Неотдавнашните изборни успехи на Тръмп говорят по-малко за неговия напредък като кандидат, отколкото за слабостите и лошия късмет на Клинтън. Извън щаба със страстни привърженици, Клинтън винаги е имала проблем с ентусиазираните гласоподаватели. Повечето хора гледат на нея като на всезнаещо, суперумно момиче, което слага на място момчетата в училище. Освен това тя се изправя смело срещу известно количество дискриминация, дори и сред нейните поддръжници. (Бивш губернатор от Демократическата партия наскоро обяви, че тя трябва да се усмихва повече. Дали щеше да направи подобно изказване по адрес на мъж?)

Но също така Клинтън създаде част от собствените си проблеми. Лошата ѝ преценка при използването на частен сървър за служебна кореспонденция, от времето, когато заемаше поста на държавен секретар, се превърна в постоянно бреме за кампанията ѝ. Тя усложни проблема, когато излъга, че предшествениците ѝ са правили същото, а служителите по сигурността към Държавния департамент са разчистили всичко. И, за разлика от Тръмп, тя не получи почтително отношения от пресата по този въпрос.

Сагата с имейлите остави в гласоподавателите впечатлението, че Клинтън е "нечестна и некоректна" и открито я изложи на атаки на десните ѝ противници. Най-консервативната правозащитна група Judicial Watch, непрестанно обръщаше внимание на въпроса, давайки тласък на разкритието, че Клинтън не са предала част от имейлите си на Държавния департамент. (ФБР намери почти 15 000 имейла на сървъра на Клинтън, които тя не е предала.) Много, още неразкрити имейли, имащи потенциала да навредят на Клинтън може да бъдат освободени преди изборите.

Макар директорът на ФБР Джеймс Коми да не препоръча повдигане на обвинения срещу Клинтън за издаване на държавни тайни, той нарече действията ѝ "изключително небрежни". Във всеки случай, изборът на Коми да не бъде повдигнато обвинение срещу нея, накара много републиканци и консервативни коментатори да нададат вой, че тя получава преференциално отношение от Демократическата администрация. Анкети показват, че 56% от запитаните са били на мнение, че Клинтън е трябвало да бъде наказана.

Клинтън се изправи пред нов проблем през август, когато "Асошиейтед прес" съобщи, че многобройните дарители на Фондацията Клинтън са получили специално отношение от Държавния департамент по време на мандата на Клинтън. Но много от тези хора така или иначе щяха да получат назначение там и няма доказателства, че политиките на Държавния департамент са се променени в резултат на тези събития.

Междувременно в. "Вашингтон пост" започна да докладва за съмнителни — евентуално незаконни — разходи в благотворителната фондация на Тръмп. Тръмп, които не е правил дарение към собствената си фондацията от 2008 г. насам, впоследствие е използвал средствата, за да закупи лични вещи (включително двуметров портрет на самия него) и да плати съдебни такси. Преди това, друго разкритие, извади наяве информацията, че средства на фондация Тръмп са били използвани в предизборните кампании на сенатори от Флорида и Тексас, които също са били незаконни.

И накрая, Клинтън имаше лошия късмет да се разболее и да бъде заснета как почти колабира докато напуска рано церемония в Ню Йорк, посветена на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Това доля масло в огъня, разпален от десни спекуланти, които твърдяха в медиите, че здравословното ѝ състояние е изключително лошо. Тръмп добави и сексисткото обвинение, че тя не разполага с "издръжливостта" да бъде президент.

Журналистите, които отразяваха събитията около Клинтън бяха бесни да научат, че два дни по-рано тя е била с диагноза пневмония и е запазила информацията в тайна. Но американските президентски избори са брутално състезание и е напълно разбираемо, че тя не е искала да отмени планираните събития. По-късно анкета показа, че по-голямата част от обществото е съгласна с това.

Клинтън оздравя за 4 дни и бе на крака точно навреме за речта си, с която да убеди гласоподавателите защо трябва да гласуват за нея, а не за Тръмп. Точно както тя възобнови агитационната си кампания, в Ню Йорк и Ню Джърси станаха атентати, както и още два инцидента с полицейска стрелба по невъоръжени афроамериканци, които предизвикаха демонстрации в Северна Каролина. Събитията станаха основна тема на националния дебат, в който Тръмп, както обикновено, се позова на расовите разделения и обвини за тях Обама и Клинтън.

Това е фонът, на който ще се провеждат дебатите между двамата кандидати до началото на вота и които най-вероятно ще изиграят голяма (дори прекалено голяма) роля в оформянето на американския избор. Би било неразумно да обявим края на тези избори преди те наистина да приключат.

Превод: Милена Трачева

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.