ГЕРБ и реформаторите - иде ли раздяла?

През късната пролет на 1990 г. никой си нямаше и хабер от демократични избори, но те някак се проведоха, минаха и заминаха. А избраните депутати, появили се сякаш от нищото, приеха новата ни демократична Конституция. Вярно, и тогава останаха съмнения за фалшификации, но пък днешните опасения от същото са много по-големи от тогавашните. А онези избори за ВНС бяха далеч по-сложни от предстоящите президентски, които на теория са възможно най-простите. Но създадоха небивал хаос и вземане на нови и нови решения за процедурата по провеждането, които може да продължат буквално до деня за размисъл. А предизборната кампания е на път да катализира правителствена криза. Нещо, което влизаше в очакванията на основните играчи и наблюдатели, но най-рано в разгара на зимата.  Когато сметките за ток скочат няколко пъти, пластмасовите домати от Аржентина ударят 5 лева, а в задния двор не расте коприва.

ГЕРБ опитва с късни промени в Изборния кодекс да потуши недоволството от намаления брой на избирателни секции в чужбина – от 35 на държава, както е сега, да достигат до 55. А пуснатите бюлетини с „не подкрепям никого“, да се считат за действителни гласове. Реформаторите ги обвиниха, че те са идеолозите на последното, с което целели бърз и лесен успех за кандидата си и вбесиха премиера. Само че управляващите забравиха, че намалението на секциите бе гордостта на Патриотичния фронт, която е на път да бъде заличена. Красимир Каракачанов скочи и настоя броят на секциите в чужбина да си остане до 35. Ако ли не, оттеглят подкрепата си за кабинета. Ситуацията позволява на Каракачанов да говори на воля и да извършва и по-резки движения, отколкото останалите от коалицията могат да си позволят. А ако някой има най-голям интерес от предсрочни избори, като оставим БСП, това е именно Патриотичния фронт. Под угрозата от бежанска вълна и със запазване под обща шапка на триото ВМРО-Атака-НФСБ, патриотите биха получили резултат, близък до прогнозния на кандидата им. А така могат да вкарат и 50 депутати в новия парламент.  Така и така нямат министри, твърдят, че подкрепят програма – съответно няма какво да губят и са напълно отвързани. За останалите от управляващата коалиция трудно може да се каже нещо подобно. Дори за ГЕРБ, които пропуснаха момента сами да предизвикат такъв вот, когато можеха да презаредят батериите и сега да дишат по-спокойно. А авторитетът на управляващите сериозно е разклатен. Дори военният министър Ненчев изненада и свои, и чужди с неочакваното си изявление, че предсрочни парламентарни избори през пролетта са най-добрият вариант, ако бъдат изчерпани останалите възможности. Какви са те – той си знае.

Борисов най-вероятно няма да предприеме нищо срещу министрите от РБ в сочения за ден-разделен вторник. Просто не му е времето. Ако сега прогони подчинените си от блока, единствено ще вдигне резултата на Трайков, а това е последното, което би искал. По-удачен ход за него би било сплашването им, но в едни разумни рамки, за да не си тръгнат сами. Премиерът атакува министрите и парламентарната група на РБ, защото каквото и да каже срещу Радан Кънев и ген. Атанасов, които тровят дните му – файда няма. Надява се, че с този ход ще настрои допълнително лоялната му част от РБ срещу открито или скрито опозиционната. „Видяхте ли какво стана заради вас“, това е очакваният от Борисов ефект от заплахата в кухненската битка на коалиционните му партньори. И, разбира се, удар по резултата на Трайков, следствие на допълнителните колизии в дясно. Борисов прекалено се е фиксирал в кандидатурата на РБ. Не може и не може да преглътне, че излизат самостоятелно и то с кандидат, негов бивш министър. Съдбата на РБ-министрите най-вероятно ще се реши след изборите, какъвто и да е резултатът. При загуба на Цачева, както обеща премиерът, отиваме на избори и си тръгват всички заедно. Ако Трайков изкара до 5%, а Цачева стане президент, Кунева, Лукарски, Москов и сие ще останат, защото ще е ясно, че на този етап броят на хората зад тях не вещае опасност. По същата логика може и да се раздели с тези министри, защото на първо време няма как да му навредят като открита опозиция. Но ако Трайчо Трайков подгони 10% пак при успех на Цецка Цачева, Борисов ще се настрои още по-негативно към реформаторите, защото ще разбере, че имат своя по-осезаема и напълно реална подкрепа. Тогава собствената му партия ще засили натиска „храни куче, да те лае“, нищо че и досега настояването за наказателна чистка уж идваше от нея. Ако ги остави, мнителността му ще се засили до болезнени прояви, ако пък им покаже вратата – те официално ще застанат срещу него – със или без нов десен проект. Освен ако от ЕНП пак не ги сдобрят и венчаят. Неслучайно Цветан Цветанов час по час им напомня, че като част от ЕНП двете страни имат общ враг, който остава встрани от огъня – БСП и кандидатът му.