До Мосул и назад

Дългоочакваният щурм срещу Мосул – крепостта на „Ислямска държава” (ИД) в Ирак най-после е факт. Широкомащабната коалиция, оглавявана от САЩ, има важната задача да прогони джихадистите от града, в който започна всичко – роди се ИД, нейните бойци започнаха да сеят насилие и терор в обширен район от Ирак и Сирия, идеите им се прехвърлиха на северозапад и се трансформираха в терористични атаки на Стария континент.

Резултатът от щурма на Мосул ще определи бъдещето на военната кампания срещу джихадистите и може да предизвика радикални последици за целия и без това изключително размирен Близък изток.

Мосул беше буквално подарен на ИД от иракската армия на практика без бой на 10 юни 2014 г. Сега Багдад си го иска обратно. Няма да е никак проста задача, защото цената на Мосул винаги е била много висока, а сега стойностите са допълнително завишени.

Война в специфичните условия на подобна градска джунгла, пълна с безброй огневи позиции, взривни устройства и повече от 1 милион цивилни, няма как да бъде бърза и лесна.

Бързо се потвърдиха опасенията и се видя, че джихадистите ще защитават своята първа столица до последно. За ИД Мосул е от върховна важност в няколко направления. Лидерът на джихадистите – Абу Бакр ал Багдади обяви създаването на Халифата именно от голямата джамия в северния иракски град и сега няма начин да го предаде без бой. Ако Мосул падне, групировката ще загуби позициите си в страната и ще бъде принудена да бяга в съседна Сирия, а там също не я очаква безоблачно съществуване.

Според официалните данни числеността на сухопътните части, който щурмуват Мосул, надвишава 60 хиляди бойци. Срещу тях по данни на Пентагона стоят около 30 хиляди джихадисти, но може да се окажат и в пъти по-малко. Първоначалната идея на Вашингтон беше, че Мосул е проблем изцяло в градината на Багдад. След неочакваната руска доминация в гражданската война в Сирия обаче цената на иракския град се повиши. САЩ активираха целия си ресурс в региона, за да сформират широка коалиция, която да изключи вариант за провал.

Хеликоптери UH-60 Black Hawk на военновъздушните сили на САЩ в бойна готовност очакват реда си в неназована база близо до Мосул.

В този час около Мосул са разположени части на иракската правителствена армия, антитерористични подразделения, кюрдските формирования пешмерга, шиитските милиции „Ал Хашд аш Шааби” и въоръжени отряди на сунитски племена. По линията на фронта са дислоцирани стотици единици тежка техника и артилерийски оръдия. И не на последно място – въздушна поддръжка от САЩ, Великобритания, Австралия, Дания, ОАЕ и Франция.

Въпреки че изглежда като битка с предрешен край операцията в Мосул крие много подводни камъни. На първо място градът има огромно идеологическо и икономическо значение за ислямистите. По тази причина битката сред трудния релеф на Мосул може да се проточи с месеци.

На второ място иракската армия е слаба и зле организирана. Нейните бойци бяха обучавани от американски инструктори, но практиката показа, че извън полигоните те губят ефективност и обикновено не се справят без чужда помощ, справка – Фалуджа и Рамади. Иракчаните ще могат да надвият врага, само ако Пентагонът реши да се намеси по-сериозно.

Иракските командоси често демонстрират сила и смелост на снимки, но после се провалят на бойния терен.

Друг проблем може да стане желанието на Анкара да участва в щурма на Мосул. Градът е близък на турците в културен и етнически план. В подобна ситуация, а тя изглежда повече от сигурна, Вашингтон и Багдад ще трябва някак да изглаждат в движение конфликта между Анкара и кюрдите, което си е проблем, огромен проблем.

Дори случаен наблюдател може лесно да забележи, че коалицията срещу Мосул е прекалено разнородна и пълна с възможности за проблеми. Партньорите може и да имат обща цел в краткосрочен план, но в дългосрочен всеки от тях притежава свои собствени интереси и със сигурност крие задни мисли. Бойците пешмерга, например, вече превзеха райони, които възнамеряват да присъединят към своите територии. Силно се съмнявам, че не смятат да направят същото и в хода на офанзивата за Мосул и то за сметка на Багдад.

Когато обяви началото на операцията рано в понеделник иракският премиер Хайдер ал Абади обеща тя да приключи скоро. Не звучи невъзможно, но може да се окаже по-сложно от предварителните очаквания. Коалицията, сглобена от Вашингтон, вече се сблъска с първите вътрешни противоречия. Коренът на проблемите е лесно видим. Градовете, в които вече влязоха редовни иракски войски – Фалуджа, Рамади, сунитското население беше подложено на гонения.

Артилерията около Мосул от дни действа на пълни обороти.

За да е кашата пълна, трябва да се каже, че последните се ползват с подкрепата на Анкара. А тъй като мнозинството от иракските кюрди са сунити, повече от сигурно е, че пешмерга няма как да гледат безучастно докато ги разделят от единоверците им.

При такъв развой е възможно да се намесят дори турските сили. Отказът на Анкара да изтегли войските си вече доведе до напрежение с Багдад. И бойци на ПКК на северозапад от Мосул също е възможно да се мобилизират в отговор на критична ситуация. В понеделник иракският премиер потвърди, че бойци от шиитски милиции няма да влизат в града - едно много трудно за спазване обещание.

Правителството в Багдад, което логично има най-сериозни претенции към града, определено не притежава ресурс и капацитет да възстанови районите, унищожени в хода на започналата преди две години военна кампания срещу ислямистите.

Ирак продължава да страда от корупция, религиозно разделение и практически неработещо управление. Да не забравяме и пълната липса на сигурност. Въпреки това много малко вероятно е ИД да се пробва и да тръгне към курс на челен сблъсък с иракските сили за сигурност. Джихадистите най-вероятно ще прибегнат до добре познатата партизанска тактика и саботажи в силно урбанизирана територия като Мосул. Това означава, че джихадистите ще се смесят с местното сунитско население и ще са трудно различими сред обикновените граждани.

Някои вече празнуват победата, но вероятно много прибързват.

В подобни условия главен проблем за атакуващите ще станат евентуалните масови жертви сред мирното население на града – около 1,5 милиона души. ООН твърди, че битката за Мосул може да остави до 1 милион човека без дом. Вече се появиха информации, че цивилни са използвани от ИД за жив щит. Това са много повече хора, отколкото например в контролираните от ислямисти квартали на Алепо. Ако битката за Мосул се проточи, мащабът на хуманитарната катастрофа там може да надхвърли онова, което светът вижда в съседна Сирия.

Казано по друг начин, следващите три месеца, започващи с офанзивата срещу Мосул, ще бъдат крайно рисков период в световната политика. Нарастващо напрежение в Близкия изток между Русия и Запада и редица други очертаващи се остри конфликти в различни точки на света. И всичко това на фона на разиграващия се предизборен театър зад Океана. Цяла поредица от фактори, които отвличат вниманието на света от опасни явления, а те вече веднъж бяха подценени.