Битката за гласовете на колебаещите се

Остават броени дни до президентските избори в САЩ, когато милиони американци ще отидат до изборните секции, за да дадат подкрепата си за един от двамата кандидат-президенти.

На 8 ноември Хилари Клинтън и Доналд Тръмп ще се впуснат в последната битка за Белия дом.

Кой ще стане 45-тият президент на САЩ обаче, не зависи пряко от избора на населението, а от специална Избирателна колегия (Електорална колегия), чиито членове гласуват от името на жителите на всеки щат.

Колегията се състои общо от 538 представители (електори) на всички 50 щата и окръг Колумбия, включващ столицата Вашингтон. Броят им е равен на общия брой членове на Конгреса на САЩ (съставен от 435 представители и 100 сенатори) плюс трима електори от Окръг Колумбия.

Бащите основатели на Съединените щати създават структурата на Електоралната колегия като част от своя проект за разпределяне на правомощията между щатите и федералното правителство. Времената обаче се менят и днес мнозина смятат Избирателната колегия за изначално архаична и недемократична, тъй като дава на определени щати диспропорционално влияние върху избора на президент и вицепрезидент. Разбира се има и застъпници на този избирателен модел, които твърдят, че колегията е важна, отличителна черта на федерализма в САЩ и защитава правата на по-малките щати.

Най-общо казано, в деня на изборите, двамата кандидат-президенти ще се надяват на подкрепата най-малко на 270 от членовете на Колегията, за да влязат с триумфална стъпка в Белия дом.

Обявяването на победителя става едва когато бюлетините във всички щати бъдат преброени и оповестени резултатите от гласуването. Това се случва на място във всеки един от 50-те щата, тъй като различните щати имат различен брой представители в Избирателната колегия. Най-оспорвано е съревнованието в големите щати като Калифорния, която има 55 гласа. Малки щати като Делауеър разполагат едва с 3 гласа.

И в тазгодишните избори, както и предходни, двете основни партии в страната смятат, че могат да разчитат безпрекословно на подкрепата в определени щати, независимо дали са големи или малки.

Републиканците например ще разчитат на Тексас, а демократите на Калифорния. Останалите 48 щата са известни като "колебаещи се щати", тъй като симпатиите към единия или другия кандидат могат да се накланят ту в едната ту в другата посока до последния ден на предизборната надпревара, а понякога и в самия ден на изборите.

Така например през 2000 година Флорида реши изхода от изборите. 29-имата представители на щата дадоха своя глас за Джордж У. Буш, който загуби вота на национално ниво от демократа Ал Гор, но спечели вота в избирателната колегия.

И примерът с Буш не е единственият в историята на страната. При избора на 4 — ма президенти, победителят не е успявал да получи мнозинство при прекия вот, но въпреки това е заставал на чело на нацията. Първият от тях е Джон Куинси Адамс в далечната 1824 г.

Всички щати, с изключение на два — Мейн и Небраска — използват мажоритарна избирателна система, което значи, че ако някой от кандидатите получи повече от половината гласове, той автоматично печели целия щат.

Сред най-важните колебаещи се щати в тазгодишните президентски избори са Флорида, Охайо и Пенсилвания. Това са щатите, които при последните няколко избори са давали подкрепата си за кандидати и от двете партии. Те държат ключа към спечелване на изборите.

Други важни колебаещи се щати са Уисконсин, Ню Хемпшир, Минесота, Айова, Мичиган, Невада, Колорадо и Северна Каролина, като всички те могат да бъдат най-общо разделени в три категории:

1. Перлата в короната

През последните 5 десетилетия Флорида и Охайо са щатите, които определят победителя. Двата щата, които разполагат съответно с 29 и 18 гласа, при последните избори променяха цвета си и тази година не е ясно дали ще се оцветят в синьо за Клинтън или в червено за Тръмп.

Любопитен факт е, че на всички избори от 1960 г. насам Охайо е бил огледален образ на националния резултат, докато Флорида само веднъж се е откроявала от общонационалния избор.

2. Щатите, в които Тръмп задължително трябва да спечели.

Поради демографските промени в САЩ, щати, които някога твърдо са заставали зад кандидата на Републиканската партия, по време на тазгодишните избори е по-вероятно да подкрепят Хилари Клинтън.

Когато Барак Обама спечели Северна Каролина през 2008 г., той стана първият демократ след Джими Картър, който прави подобно нещо. По време на следващите избори през 2012 г. обаче, Мит Ромни успя да върне щата в редиците на републиканците като получи подкрепата му. Ето защо не е ясно за кого ще гласува Северна Каролина сега.

Демократите се надяват да разширят териториите си, като на 8 ноември спечелят Аризона, Джорджия и Мисури, все щати, които през последните две десетилетия неизменно са подкрепяли кандидатът, издигнат от Републиканската партия.

Заради променяната на облика на обикновения американски гласоподавател, Тръмп не може да си позволи да изгуби нито един от някогашните червени щати.

3. Щатите, спечелени от Обама, които Клинтън трябва да задържи.

Обама спечели Избирателната колегия през 2008 и през 2012 г., най-вече благодарение на колебаещи се щати като Айова и Пенсилвания. Той успя да обедини етнически разделени щати като Колорадо и Невада и да ги привлече в семейството на демократите.

Той успя да оцвети в синьо и щати като Вирджиния, като получи симпатиите на жителите в предградията и крайните квартали.

За момента изглежда, че Клинтън ще успее да задържи Колорадо, Пенсилвания и Вирджиния, но Айова и Невада все още висят на косъм.

Въпреки прогнозите на социологическите агенции относно резултатите от изборите, победителят на практика ще стане ясен в края на изборния ден, когато и последния щат обяви за кого е гласувал.