Кремъл и президентските избори в САЩ

Анализ на Джоузеф С. Най - младши за Project Syndicate

Джоузеф С. Най - младши е бивш заместник-секретар на отбраната и председател на Националния съвет по разузнаването на САЩ, настоящ професор в Харвардския университет и автор на книгата "Настъпи ли краят на американския век?"

В началото на ноември се появиха слухове, че американският президент Барак Обама се е свързал с руския президент Владимир Путин с цел лично да го предупреди срещу опити за кибератаки, насочени към президентските избори в Щатите. Предходният месец, директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър и секретарят по вътрешната сигурност Джей Джонсън публично обвиниха висши служители на Русия за използване на кибератаки, целящи "намеса в изборите за президент на САЩ."

В крайна сметка след 8 ноември, така и не се появиха солидни доказателства, че е имало хакерска намеса, която да е манипулирала по някакъв начин машините за гласуване или друга избирателна техника. Въпреки това в изборите, включващи над 100,000 гласа в три основни щата, някои наблюдатели твърдят, че руска намеса в кибернетичното пространство може да е имала значително въздействие.

Може ли подобно руско поведение да бъде ограничено в бъдеще? Всъщност, възпирането винаги зависи от това кой и какво се опитвате да възпрете.

По ирония на съдбата, възпирането на държави от използване на груба сила може да бъде много по-лесно, отколкото те да бъдат отказани от действия, които не се издигат до това ниво на опасност.

Заплахата от изненадваща атака, наподобяваща "кибер Пърл Харбър" е вероятно силно преувеличена. Жизненоважните инфраструктури, като електричеството и комуникациите са уязвими, но основните сектори не са в толкова тясна взаимозависимост. А САЩ даде ясно да се разбере, че ограниченията няма да се свеждат само до ответен удар в кибер пространството (макар такъв да е много вероятен), но наред с това в цел ще се превърнат и други сектори, които ще бъдат нападнати с всякакво приоми, вариращи от посрамване и заклеймяване, та чак до налагане на строги икономически санкции по отношение на ядрените оръжия.

САЩ и други страни, включително Русия, стигнаха до съгласие, че законите на въоръжения конфликт трябва да се прилагат и в киберпространството. Дали една кибер операция може да се третира като въоръжено нападение зависи най-вече от нейните последици, не толкова колкото от използваните инструменти. Тя трябва да доведе до унищожаване на физическо имущество, да причини наранявания или да отнеме човешки живот, за да бъде счетена за такова.

Но какво да кажем за възпиране на операции, които не се свецдат до въоръжено нападение? Има сиви зони, в които важни цели (да речем, един свободен политически процес) не са със същото стратегическо значение като електрическата мрежа или финансовата система. Унищожаването на последните може да повреди живота и собствеността; докато намесата в изборния процес просто заплашва политическите ценности.

През 2015 г. група от правителствени експерти на ООН (включително такива от САЩ, Русия, Китай, и по-голямата част от държавите, които разполагат със значителни кибер възможности) се съгласиха да не се превръщат в цели обекти с цивилни, в мирно време. Това споразумение бе одобрено от страните от Г-20 на срещата на върха в Турция през ноември 2015 г.

Когато анонимна кибератака още на следващия месец удари украинската електрическата мрежа, част от анализаторите заподозряха именно руското правителство за използването на кибер оръжия в продължаващата си хибридна война срещу Украйна. Ако наистина е така, то това би означавало, че Русия е нарушила споразумението, което току-що бе подписала.

Но как трябва да се тълкува поведението на Русия по отношение на изборите в САЩ? Според американските власти, руските разузнавателни служби са хакнали имейл на високопоставени служители в Републиканската партия и са предоставили материали за WikiLeaks, с което са целяли да управляват хода на кампанията, като по този начин да се стартира серия от новини, които са неблагоприятни за Хилъри Клинтън.

Тази предполагаема руска намеса в хода на президентска кампания на Демократическата партия попада в сивата зона, като може да се интерпретира като пропаганда в отговор на прокламацията на Хилъри от 2010 за глобална Интернет свобода или пък просто като отмъщение за някои от коментарите й, които се считат за критични при избирането на Путин през 2012.

Какъвто и да е истинският мотив, това изглежда като опит да се изопачи политическия процес в САЩ - това е видът несмъртоносна политическа заплаха, която всека страна би искала да ограничи в бъдеще.

Администрацията на Обама по-рано опита да отчете сериозността на кибератаките, но без да изясни достатъчно неяснотите около тези опасни сиви зони. През 2016 г., Обама бе изправен пред труден избор при оценяването на нарастващия потенциал на заплахата - да отговори с кибер мерки или с налагане на междусекторни санкции. Така в крайна сметка администрацията отказа да предприеме стъпки, които сами биха могли да нарушат изборния процес и осем дни преди гласуването, САЩ изпрати на Русия предупреждение за внимание по отношение на кибер намеса в изборите по горещата линия - създадена три години по-рано, с цел справяне с големи инциденти в кибернетичното пространство - която свързва центровете за намаляване ядрения риск и в двете страни.

Защото руската хакерска активност изглежда се забавяше или дори бе в застой, администрацията на Обама цитира предупреждението като успешно упражнение по възпиране на този вид заплаха. Според някои критици обаче руснаците вече са успели постигнати основните си цели.

Три седмици след изборите, администрацията заяви, че остава уверена в общата цялост на избирателната инфраструктура на Америка, и че изборът е бил свободен и справедлив от гледна точка на сигурността на киберпространството.

Но служители от разузнаването продължават да разследват въздействието на руската информационна военна кампания, в която фалшиви истории за Клинтън се появиха с цел да повлияят на избирателите.

Много от фалшивите доклади произхождаха от RT новини и Спутник, две руски медии, финансирани от държавата. Това трябва ли да се третира като традиционна пропаганда или е нещо ново?

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.