Павлина Календерова: Сегашните ученици не се вълнуват от 10-ти ноември

Павлина Календерова е учител по история вече 11 години. Преподава „История и цивилизация“ в 134-то СОУ „Димчо Дебелянов“.

Г-жо Календерова, по традиция всяка година около датата 10-ти ноември се завихря дебат, прехвърчат искри между политиците. Вълнуват ли се от тези събития сегашните ученици, които не са били родини по това време?

В общи линии – не. В интерес на истината, все още има такива ученици, които от родители, от коментари от по-възрастни близки или роднини, които се случва да кажат: „При Тодор Живков е било еди какво си“ или да питат „Кажете, госпожо, вие носили ли сте дънки“. Покрай тези разговори може по някакъв начин да се прояви интерес, но не мога да кажа, че това е нещо, което масово вълнува учениците.

Защо според вас е така?

В самото начало на прехода,  учениците бяха по-близо до тази дата, а и самите ние, учителите, бяхме емоционално обременени и говорехме по друг начин. Сега вече нещата улегнаха. Смятам, че това е нормален процес. Не може ние в училище да се опитваме по някакъв начин да оцветим политически събитията, въобще да вкарваме политиката в училище. По-скоро трябва учениците да знаят фактите такива, каквито са. Да им дадем на тях възможност сами да ги интерпретират.

Начинът, по който са написани учебниците по история, дават ли им такава възможност?

Тези събития са представени в учебниците, без да има абсолютно никаква емоция. Това е просто една дата. Нещо, което се е случило в българската история. Няма такава натовареност, каквато имаше едно време, когато учехме за 9-ти септември, например. Няма такова идеологизиране. Може би това е правилното – да липсва емоция, защото всеки трябва сам да си направи преценка.

Забелязвате ли в течение на годините промяна представянето на фактите в учебниците?

По-скоро тонът винаги е бил неутрален. Промяна няма.

Кога всъщност се изучава този период от историята?

В общи линии в 10-ти клас се учи световна история. А след това в 12-ти клас, когато се учи само българска история, отново се учи този период. В 10-ти клас просто се споменават процесите – всичко, което се е случило в Източна Европа, СССР, Горбачов, Перестройката и останалите държави, като се вмъква информация и за 10-ти ноември. Но все пак учениците са запознати с този материал.

А в 12-ти клас?

В последната година се учи българска история и там има няколко урока – зависи как е структуриран учебникът, защото има различни издателства. При всеки случай не са по-малко от два урока, в които се говори за  Перестройката, за промените, които настъпват в България, за Пленума. Дори в последния урок се споменава правителството на Жан Виденов. Но да ви кажа честно учениците не го учат особено много това нещо, защото това е вече накрая на годината и всеки се готви за кандидатстване. Мога да кажа, че тази част от историята най-малко разглеждаме. Но практиката в училище е всяка година, когато наближи тази дата, се подготвят материали от методичното обединение по история и в часа на класа се разказва на децата.

Учениците успяват ли да видят България в общия контекст на събитията в Източна Европа и света през 1989 г.?

Всъщност това им е много по-лесно да го направят, защото в 10-ти клас първо изучаваме другите държави, а след това се спираме на България. Те първо научават какво се е случило в Съветския съюз, в Унгария, в Румъния, в Чехия, в Полша и успоредно с тях научават това, което е станало у нас. Може би до известна степен те по-добре възприемат информацията като част от световната история. По-интересно е, когато не си обременен, да се опиташ сам да си направиш изводите. Хубав е начинът, по който се структурирани учебниците, защото ни показват на фона на световните процеси. Независимо че става въпрос за тяхната родина, като не им дадеш пример  за това, което се е случило в други държави, не го приемат толкова лесно.