Под сянката на един бюст

Някога бюстът на Чърчил бе подарен от бившия британски премиер Тони Блеър на бившия американски президент Джордж Буш-младши. Или иначе казано лейбъристът Блеър, който провеждаше политиката на консерваторката Маргарет Тачър, подари на републиканеца Буш бюста на Чърчил, който е бил и либерал, и консерватор. Тогава всички също се питаха какво означава това. И приеха, че е жест към специалните отношения между САЩ и Великобритания.

Сега също всички се питат защо Тръмп върна бюста на Чърчил в Белия дом след като бившият президент Обама го махна и на негово място сложи бюста на Мартин Лутър Кинг. Завръщането на бюста спомен за речта на Уинстън Чърчил на 5 март 1946 г. в Уестминстър колеж, Фултън, ли е? И ако е така кой цитат от нея ще е най-подходящ?

Вариант първи, който засяга отношенията между Запада и тогавашния Съветския съюз: „от Щетин на Балтийско море до Триест на Адриатическо една Желязна завеса се спусна през континента“.

Вариант втори: „ако населението на англоезичните членове на британската общност се прибави към това на Съединените щати заедно с всичко, което подобно приобщаване означава във въздуха и във водата по цялото земно кълбо, в науката и промишлеността и в сферата на духа, няма да има колебливо и неустойчиво равновесие на силите, което да създава изкушение за нечии амбиции или авантюризъм“. Този е право в целта и може да мине за ново американско издание на реверанс към Тереза Мей и специалните отношения с Лондон?

Интерпретации много. Една от тях бе и тази на Евгений Лебедев, син на руския олигарх Александър Лебедев и собственик на британските вестници „Индипендънт“ и „Лондон Ивнинг Стандарт“. В интервю за в. „Вашингтон Таймс“ той каза следното: днес демократичният свят се сблъсква с най-сериозната опасност за своето съществуване от времето на студената война. И отправя един съвет. Руските и американските интереси съвпадат в едно – унищожаването на ислямско-фашисткия тероризъм. Интересно мнение. Най-малкото заради това, че е на един руснак, притежаващ британски медии.

Но да се върнем на човека от бюста. Той е имал огромно самочувствие. Само Чърчил може да каже: „Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша там“. Бюстът му в Белия дом е прекрасно доказателство за това. Сега въпросът е дали обитателят на Белия дом ще го докаже с действия по своему, защото в историята не се остава с бюстове. Между впрочем същият този Чърчил има най-блестящото определение за световната политика. Тя стигала до правилните решения след като е изпробвала всички грешни възможности. А защитникът на гражданските права Мартин Лутър Кинг, чийто бюст отстъпи място, го е казал така: Накрая ще запомним не думите на нашите врагове, а мълчанието на нашите приятели. Така че внимание, когато бюстовете проговорят.

P.S. Бюст е един от най-разпространените видове скулптурен портрет, поставен върху постамент, наречен пиедестал. Този формат е често използван при изобразяването на политически, военни и културни дейци. Разпространен е още в Древен Египет и Древна Гърция, но се радва на особена популярност в Рим по време на императорската епоха.