Днес гоним Джабер, а кой чакаме утре...

От времето на лексиконите знаем, че раздялата е най-добрият тест за чувствата. В коалиционната политика най-сериозното изпитание е подреждането на изборните листи. Мъчна задача си е да наместиш все на избираеми места и старите партийни муцуни, и новите имена, олицетворяващи волята за промяна, и регионалните спонсори, да не говорим за известните имена от културата и спорта, които биха участвали в представлението само като водачи. Висшият пилотаж е след обявяването на кандидатите партньорите да продължат напред в мир и сговор.

Вместо да пеят „Кой уши байрака“ в предизборна тръпка, Обединените патриоти трябваше да преглътнат излизането от редовете им на екс-депутата Димитър Байрактаров. Лидерите на трите партии се били коалирали на бутилка водка, без да питат актива си по места, желае ли подобно съжителство. А за водачи на листи се поставяли компрометирани хора. Това не можел да преглътне Байрактаров и не само, че напускал Патриотичния фронт, но и събирал подписи за участие в изборите като независим кандидат. Сам юнак на коня да вее собствения си байрак в родния парламент. Стига лъчите на народната любов да стигнат и до него.

Животът ни учи, че когато амбициите са подхранвани от някакво лично разочарование, резултатът рядко е положителен. Байрактаров смятал, че дължи обяснение на избирателите си, защо предприема това действие. Това била причината да направи публично достояние семейните проблеми. И не спря дотук. Единият, най-вероятно Валери Симеонов, теглел чергата към ГЕРБ, другият, вероятно Каракачанов, гледал по-мило към БСП, а третият, със сигурност Волен Сидеров, просто го нямало. Как да го няма Волен, като е на подписка. На всичкото отгоре го осъди и Маги Халваджиян – 17 000 лева за обида.

Досегашният партиен лидер на бунтовника Валери Симеонов, който в рамките на едно интервю преминава цялата гама от емоционални състояния, му отвърна в характерния си стил: „Байрактаров да внимава какво приказва, да не започна аз“. Можем само да гадаем, колко ли хора истински ги вълнува какво пък Валери таи към Димитър. Че при тройните патриоти не всичко върви по мед и масло е ясно отдавна. След всяко изтекло в медиите противоречие между лидерите, те отвръщат, че това са нормални ситуации, които се случват във всяко семейство, но то остава заедно.

Патриотите имат чудесен пример от фрагментирането на родната десница, като за нито едно от парченцата й няма гаранция, че ще прескочи четирипроцентовата бариера. Подобни тревожни терзания щяха да тровят дните и на хората в НФСБ, Атака и ВМРО, ако лидерите им не бяха спрели навреме да си мерят патриотизма. И сигурно някой от тях щеше да опре дотам, да преговаря със Светльо Витков, както се случва с Реформаторския блок, запленен от титаничния резултат на „Глас народен“ от предните избори – 1,14%. Принципи, ценности и политики. Глупости. Стига им да събират и изваждат от едно до четири.

Не стана ясно на чии точно избиратели дължи обяснение Байрактаров. Като екс-депутат, той би трябвало да има бивши избиратели. А бъдещите ще лови по трудния начин – мажоритарно сред пропорционалните. Е, ако бе приета мажоритарната избирателна система, щеше да му е по-лесно. Но, къде ти. Ние машини не можем да осигурим, та ще сменяме системата. Правителството не на шега се притесни за вота – чукали на врати и в Европа, и САЩ, но удряли на камък с машините – бройката им засега е непосилна.

„Дори и да няма машини, никой няма да бъде лишен от правото си на глас“, заяви говорителят на ЦИК Цветозар Томов, с което само посипа сол в раната. Това да го каже на Радан Кънев и радетелите за машинния вот, пък да го видим тогава…

Столицата на Шоплука Елин Пелин въстана срещу семейство сирийски бежанци. Местна власт и народ вдигнаха единен юмрук срещу натрапниците. „Тука турчин не е стъпвал, няма и сириец да стъпи“, беснееха местните, наобиколили застрашително телевизионните екипи. Случаят се оказа своеобразен многопластов тест, за съжаление, на гърба на семейство несретници, търсещи не просто по-добър живот, а просто живот. Прономеровани и прошнуровани с истински статут на чисти бежанци, а не на задрямали камикадзета. Със синове, изкарващи прехраната си у нас и говорещи български език. Негостолюбиво село се оказа Елин Пелин за сирийците. Лошата новина за тях е, че където и да отидат, ще срещат подобно отношение. Поне в градчета от този калибър и етнически състав. А това семейство изглежда порядъчно. Повярвайте, когато се затопли и мигрантите отново опрат стълби на оградата в Странджа, ще се молим всички да са като семейство Джабер. Което сега пропъждаме.

„Казаха ни, че в България е много хубаво“, споделят Джабер и вдигат рамене, неразбиращи омразата на местните. Може и да е хубаво за някои, но за това семейство кошмарът у нас ще продължи. Ясно е, че политиката за разселване на бежанци в райони с друг етнически състав и вероизповедание претърпява крах. Преди случаят „Елин Пелин“ на бунт се вдигнаха и в Широка лъка - заради две момчета от Афганистан, на 16 и 17 години, настанени в Дома за деца, лишени от родителски грижи. Нежеланите бяха преместени в Пловдив. Там засега кротуват. Но в малкия град подобни експерименти вече не трябва да се правят. Въпреки, че и към столицата да бяха насочили Джабер, няма гаранция, че щяха да бъдат посрещнати спокойно и в панелка, където и съседите по етаж не се познават.

Жалко е, че се надъхваме срещу беззащитни нещастници, като законно настаненото семейство Джабер, избягало от главорези, а търпим безропотно от години примерно своеволията на нашите цигани. Иначе в Елин Пелин хората ги било страх, със сирийците да не стане като с циганите – дойде ли едно семейство и му хареса, викат братовчедите. Но ромите изглежда са ни по-мили, защото са си наши. Ако пък омразата към сирийците е на верска основа, то още по-жалко.

Прекрасно знаем, че за много от „правоверните“ у нас с Коледа и Великден просто се маркират дните, в които се колят прасето и агнето…