"Честта" на Турция, "честта" на Германия

Турският президент Ердоган и неговите сподвижници на няколко пъти отправиха към Германия и Холандия обвинения, че си служели с похвати от времето на националсоциализма. Могат ли държавите Германия и Холандия „да се обидят” от подобни злословия? Не, защото държавите нямат „чест”, твърди в коментара си германският журналист Кристиан Зеебаум. Ето част от аргументите му:

В грубо противоречие с нашите ценности

„Можеш да обвържеш честта си с какво ли не. Семейната чест например - с девствеността на дъщерята, а „честта на нацията” - с изискването никой да не я обижда като „нацистка”. И в двата случая засегнатите вярват, че защитават нещо свое, което външни сили искат да наранят. Всъщност обаче те просто сляпо следват зададени отвън негласни норми за редно и нередно", пише Зеебаум в коментара си.

По-нататък авторът цитира едно изказване на германския министър Петер Алтмайер, който е шеф на кабинета на Ангела Меркел. В отговор на многобройните реплики на Ердоган и на други турски политици за засегнатата „чест на Турция”, в едно интервю Алтмайер възкликна: „Но и Германия си има своя чест!”.

„Такова изказване е в грубо противоречие с всички ценности, които днешната Федерална република изповядва: просветеното общество, либерално-демократичната правова държава. А „честта” - едно понятие, което звучи възвишено, но всъщност е кухо и подлежи на запълване с какво ли не - в случая просто не е на място.

Идеята за „чест” е прастара и открай време върви ръка за ръка с битки и насилия. Някога тя е била изпитано средство за поддържане на реда в традиционните общества без развита правна система и без функционираща централна власт, която да налага спазването на законите във всекидневието. И до днес в обществата, които се доминират най-вече от патриархални семейни структури и кланове, „честта” е важна и вездесъща, а понякога тласка хората дори към тъй наречените „убийства в името на честта”.

Чест: не е ли архаично?

Приказките за „чест” обаче са съвършено несъвместими с всички ценности, които Германия изписва на флага си, например - с универсалните човешки права или с равенството между половете. Доказва го простият факт, че в традиционните общества се прави много ясна разлика между „мъжка” и „женска” чест. Мъжът трябва да се налага, да оказва съпротива и да закриля, докато жената трябва най-вече да опазва собствената си непорочност и девственост. А достойнството на един мъж зависи именно от опазената „чест” на жените в неговото семейство. Тъй че всеки, който днес тръгне да говори за „чест” в нашето общество, спешно трябва да се запита: Искам ли да живея в такова архаично общество?", пише авторът и припомня, че понятието "чест" е индивидуално, свързано с конкретната човешка личност. Така пише в речника, така пише и в Наказателния кодекс, подчертава Зеебаум и обобщава:

"Тъй че: наистина ли Германия има „чест”, както твърди министър Алтмайер? Едва ли. Ако действително желае в бъдеще да защитава малко по-успешно своите идеали, нашето общество трябва да прибере боздугана на честта някъде дълбоко в мазето. И дори да помечтае за деня, когато определението „безчестен” вече ще бъде не ругатня, а комплимент."