Дали историята с ядреното оръжие ще се повтори и със Северна Корея?

Анализът е на Майкъл Мандълблаум за Project Syndicate.

Майкъл Мандълблаум е професор по американска външна политика в университета „Джон Хопкинс“. Автор е на книгата „Америка и света в ерата след Студената война“.

Докато китайският президент Си Дзинпин провежда първата си официална среща с президента на САЩ Доналд Тръмп във Флорида, една от темите на разговора им неизменно ще бъде фокусирана върху Северна Корея. Въпреки продължилите с десетилетия преговори, ядрената програма на страната тласка света към стратегически вододел. Той прилича на ситуацията преди 60 години, когато и САЩ, и Русия се изправиха един срещу друг в Европа.

САЩ и техните съюзници успешно излязоха от предизвикателството в Европа, без да се стига до война. За да се постигне това и сега, Тръмп неизменно ще трябва да убеди Си да предприеме различна политика спрямо Северна Корея.

При противоборството между САЩ и СССР след Втората световна война, всеки имаше начин, да възпира другия. Смяташе се, че СССР има широко предимство при неядрените сили, което може да бъде използвано за покоряване на Западна Европа. В същото време САЩ с ядрената си мощ можеше да извърши ядрен удар от Европа до руската територия.

През 1957 г. пък стана ясно, че СССР ще може да отправи ядрен удар срещу континенталната част на САЩ, което постави под въпрос американския метод за възпиране. Америка и нейните съюзници имаха четири възможни решения на този проблем: присвояване, отбрана, полиферация и възпиране.

Превантивно нападение на ядрените сили на СССР можеше да доведе до Трета световна война с недобри перспективи. САЩ се отказаха и от тактиката на защита, заради нарастващия ядрен арсенал на Съветския съюз и трудностите по отклоняване на всеки снаряд.

Другият вариант беше снабдяването с ядрено оръжие на потенциално застрашени страни, които можеха да го използват за защита. Френският президент Шарл дьо Гол се позова на тази логика, за да оправдае ядрената програма на страната си. В същото време Франция имаше и други причини да се присъедини към ядрения клуб. Западна Германия също се нуждаеше от такова оръжие. Като се има в предвид историята на Германия през 20-ти век най-малко германците желаеха подобен резултат.

Така САЩ решиха да засилят своята политика на възпиране в Европа, посочвайки, че защитават своите съюзници, макар и рискувайки атака на своя територия. САЩ обясниха, че разполагане на ядрени оръжия в Европа и разполагане на войски на германската фронтова линия с това, че всяка комунистическа атака би предизвикала участието на САЩ. Тази тактика сработи, като СССР никога не предприе атака срещу Запада.

Шест дсетилетия по-късно виждаме подобно предизвикателство на Корейския полуостров. След края на Корейската война през 1953 г.., американското военно присъствие, помага да се възпре севернокорейска атака на юг, а комунистическия Север сплашва с големите си артилерийски части по демилитаризираната зона, които могат да унищожат Сеул.

Северна Корея обръща този баланс със своето ядрено оръжие. Страната разработва балистични ракети за далекобойни атаки. Така САЩ се изправят отново пред въпроса, дали биха жертвали Лос Анджелис, за да защитят Сеул? САЩ и техните съюзници имат същите четири опции, каквито НАТО имаше преди 60 години.

Те могат да приемат севернокорейските ракети, позовавайки се на възпиране. Така съдбата на милиони ще зависи от решенията на диктатора Ким Чен–ун. Един диктатор с вкус към гротескни екзекуции на членове на своето семейство и свои приближени.

В миналото подобно решение би изглеждало неприемливо за експертите по национална сигурност. През юни 2006 г. Уилям Пери, който е бивш министър на отбраната и бъдещият такъв Аштън Картър твърдяха, че ако Северна Корея се оборудва с ракети, способни да унищожат САЩ, Вашингтон трябва да нападне пръв.

При подобно статукво атаката срещу ядрения арсенал на Севера би носила огромен риск. Такава атака вероятно би предизвикала втора корейска война. Северът със сигурност ще загуби, а режимът ще падне. Това обаче няма да стане, преди да бъдат нанесени сериозни поражения на Южна Корея и вероятно на Япония.

САЩ вече започнаха да разполагат системи за ракетна отбрана, надявайки се да противодействат на атаки с малък обхват. Такъв вариант също носи големи рискове. Докато севернокорейския ядрен арсенал расте, ефективността на ракетната отбрана ще намалее. Дори един ядрен взрив в САЩ, Южна Корея и Япония би бил истинска катастрофа.

Ако страните от Източна Азия се усъмнят в ангажимента на САЩ за тяхната защита и скептицизма на Тръмп към американските съюзи, биха могли да изградят свои ядрени арсенали, както направи Франция. Южна Корея, Япония и Тайван със сигурност могат да направят това доста бързо.

За разлика от Европа при Студената война, в Азия ще има няколко ядрени сили, а не само две. На някои от тях ще им липсва възможността да абсорбират ядрен удар и все още да са способни да нанесат поражения. При липса на такъв фактор една държава ще има много по-голям стимул да атакува първа, ако се опасява, че може да бъде нападната.

На този етап нито един от четирите възможни варианта за преодоляване на кризата не вдъхва доверие. Има обаче един важен фактор. Реално Китай може да окаже силно въздействие на източника на ядрена заплаха.

Почти цялата храна и гориво за Севера идват от Китай. Въпреки, че се противопоставя на корейската ядрена програма, китайското правителство все още се въздържа от оказването на натиск. Китайците се опасяват повече от падането на режима Ким, което ще предизвика вълна от бежанци към тяхната граница. Също така може да създаде един силен и нежелан враг на тяхна територия, а именно една единна Корея, свързана със САЩ.

Фаворизирането на моментното статукво на Корейския полуостров от страна на Китай, приемащо ядреното въоръжение на Северна Корея, може да крие рискове. Китай може да се окаже заобиколен от въоръжени с ядрено оръжие неприятелски настроени държави или с война по границите.

Тръмп трябва да подчертае тези факти пред Си. Той трябва да разбере, че най-малката ядрена провокация на Северна Корея ще направи региона много по-опасен, дори за Китай.

Всички говорят и никой не прави нищо що се отнася до Северна Корея, но това не бива да продължава. Иначе последствията може да са дългосрочни.

Превод: Росен Стойчев

Copyright: Project Sindycate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.