Наистина ли продават на източноевропейците по-лоши храни?

След като няколко източноевропейски държави се оплакаха, че марковите продукти, предназначени за техните пазари, са с по-лошо качество, отколкото същите стоки, продавани в Западна Европа, "Нойе Цюрхер Цайтунг" се зае да провери доколко основателни са тези обвинения. Швейцарското издание припомня, че унгарският министър на земеделието Шандор Фазекаш още в края на март обвини големите международни концерни, че продуктите, които предлагали на потребителите в Източна Европа, били произведени от по-нискокачествени суровини и били препълнени с овкусители. Министърът представи и ново сравнително проучване, изготвено от унгарската Служба за контрол на храните, която в рамките на изследването е сравнила над 70 продукти, предлагани в Унгария и в съседна Австрия, пише швейцарското издание и припомня, че премиерите на страните от Вишеградската четворка - Унгария, Чехия, Словакия и Полша - наскоро призоваха Европейската комисия да провери техните съмнения. От Брюксел обещаха да се заемат с този въпрос, съобщава швейцарското издание и продължава:

Заблуда или истина?

Дискусията около качеството на марковите хранителни продукти повдига интересни въпроси, които си заслужава да бъдат проучени - например дали е вярно, че международните концерни използват различни "рецепти" при производството на храните, в зависимост от това за коя страна са предназначени. И ако да - осъдително ли е това или се прави с цел да се нагодят съответните продукти към вкуса и предпочитанията на местните консуматори.

Упреците на страните от Вишеградската група се отнасят и до продукти на швейцарския концерн „Нестле”, който има няколко фабрики в Унгария. В някои от тях се произвеждат продукти, предназначени не само за Унгария, но и за западни пазари като германския и австрийския. В тази връзка от „Нестле Унгария” категорично отричат да има някаква локална специфика на произвежданите от тях продукти. Тази позиция поддържат и експертите от „Бари Калебо” - най-големия доставчик за шоколадовата индустрия. Оттам твърдят, че няма различни стандарти за Източна и Западна Европа. И че не може да става и дума за някаква дискриминация на източноевропейците.

В същото време от „Нестле Унгария” не крият, че при някои продукти съзнателно се използват изменени "рецепти", които отчитат определени национални предпочитания. Във фирмата имало дори специален отдел, който нагажда производството на „Нестле” към местните вкусови предпочитания. Така например супата на „Маги” с кнедли и фиде, предназначена за унгарския пазар, съдържа не само повече кнедли, отколкото в други страни, но и онзи сорт фиде, който е най-предпочитан сред унгарските потребители. С други думи: продуктите на международните концерни, предназначени за Източна Европа, очевидно не се отличават съществено от стоките, продавани на западните пазари.

Интересното в случая е, пише по-нататък швейцарското издание, че резултатите от унгарското проучване за качеството на храните на практика подкрепят тази теза. В 51 от общо 76 изследвани храни, предлагани в Унгария и в Австрия, не са били открити никакви различия по отношение на съдържанието, а само в половината от продуктите са били установени незначителни вкусови разлики, дължащи се на субективните усещания на оценителите. Едва в 25 от въпросните 76 продукти са били установени дребни разлики в съдържанието, които обаче не се отразяват съществено на качеството. Така например продаваната в Унгария Кока-Кола съдържа не кристална захар, а сироп от фруктоза и глюкоза. Фирмата-производител обяснява тази разлика с желанието си да използва произвежданата в Унгария смес, с което да даде предимство на местните доставчици на суровини.

Защо тогава е тази истерия?

Казано накратко: експертите от унгарската Служба за контрол на храните не са установили никакви съществени разлики в продуктите, продавани на Изток и на Запад, се казва в статията на „Нойе Цюрхер Цайтунг”. В резултат изданието стига до заключението, че източноевропейците консумират също толкова качествени маркови продукти, колкото и западните потребители. А от това следва, че истерията около некачествените храни е очевидно политически мотивирана. „Правителството на Орбан не от вчера създава настроения срещу чуждестранните концерни. Включително и поради това, че от изтикването им от пазара се възползват фирми, близки до управляващите", заключва "Нойе Цюрхер Цайтунг".