Калин Каменов: Насилието вкъщи ескалира в насилие навън

По повод зачестилите случаи на насилие от деца на деца и във връзка с случая, когато 16-годишен ученик беше пребит от свои връстници близо до 35-училище в София, Факти.бг разговаря с Калин Каменов, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето

 

Винаги е имало агресивни деца, но този случай вече отива в полето на криминалното. Защо се получава това?

Казвате го много правилно -  това си е абсолютно криминален случай. Изключително неприятен инцидент, който по мое мнение е можел да бъде предотвратен. Както и в повечето такива случаи, се касае до човешкия фактор – вероятно недооценен сигнал, който е можел да бъде идентифициран и да се работи по неговото разрешаване на по-ранен етап. Не винаги полицейската намеса е достатъчна. Затова и българското правителство преди година и половина подписа Национален координационен механизъм за взаимодействие в случай на насилие над дете или риск от насилие, който регламентира действията на всички органи по закрила. Във вчерашния случай, не е тайна, че е имало реакция на полицията още след първия инцидент, станал преди две седмици. За съжаление, тази реакция не е била достатъчна. Затова, в такива случаи, трябва да има намеса на останалите институции, като отделите за закрила на детето, представител на общината. За да може, ако се прецени в конкретна ситуация, че има нужда от намеса на друг специалист – педагог, педиатър или психолог, да се разреши бързо евентуален конфликт възникнал между групи деца. В тази възраст момчетата са много активни, агресивни, борят се за територия, искат да се наложат над връстниците си, търсят своето място в обществото.

Не трябва ли да има конкретни политики, които да насочват тази агресия, било в спорт, било в някакви други извънкласни занимания?

Безспорно това е една от насоките, в които може да се работи по отношение на превенцията на насилието сред подрастващите. И аз бих Ви отговори с конкретен пример: Познавам дете, което преди години беше много агресивно, биеше своите съученици, тормозеше ги, беше пред изключване... Тогава екипът в училището се беше сетил, че тази агресия може да бъде насочена на друго място. Така детето беше насочено към спорт и по-специално към бокса. След известен период от време, именно чрез спорта агресията на това дете беше насочена в правилната посока. Физическите му дадености бяха развити от неговия треньор и в момента това дете е много талантлив млад боксьор, който има много сериозни постижения. Така че, това е една много правилна насока за работа с такива деца. Просто специалистите, които работят в училище трябва да познават децата много добре. Те трябва да разговарят с тях не само в часа на класния, не само когато се случи проблем, а всеки ден. Те трябва да са техни приятели, не просто техни учители и ръководители. Защото те са онези, които комуникират най-много с децата, дори повече, отколкото самите родители.  Ако не направим децата си приятели, няма как да знаем какви са техните мечти, какви искат да станат, какви са техните проблеми, какво ги мъчи и притеснява, какво ги кара да ходят на училище навъсени и притеснени, какво ги кара да бягат от час. А ако не познаваме техните проблеми, няма как да работим за превенция на насилието. И именно училището е звеното, където това трябва да започне. Държавните институции няма как да работят по този въпрос, ако не се започне с приятелски подход към децата в училище, ако няма сигнали и обратна връзка от гражданите за случаите с насилие на и над деца. Колко често български граждани, които стават свидетели на насилие над дете, се обаждат? Все още част от българското общество мисли, че боят е форма на възпитание. А това е много грешно. Ако днес за нещо дребно ударим или наругаем детето си, то ще знае, че по този начин трябва да реагира в утрешен момент, когато се стигне до конфликт с негов съученик. Защото ние сме му показали този модел на реакция. Не на разговор, не на споделяне, не на решаване на проблема чрез диалог, а чрез бой.

Във връзка с битото момче - имало е сигнал преди две седмици, както казахте, но явно е имало някаква скрита агресия, убягнала на специалистите в училище?

Води се разследване по случая, ние свикахме и Координационния механизъм, който е трябвало, според мен, да бъде свикан много по-рано. В момента всички отговорни институции работят за разрешаване или поне за намаляване на напрежението в конкретния случай, защото има напрежение, има страх сред останалите ученици в гимназията. На 24-ти ноември изпратихме кризисен психолог, който да работи с децата.

Достатъчно ли са психолозите в училищата?

Повечето училища имат щатни психолози, въпросът е до каква степен те се използват по предназначение, до каква степен те комуникират с учениците. В такава конкретна ситуация смятаме, че трябва да има доста по-квалифицирана намеса от психолози, които знаят и умеят как да реагират в такива кризисни ситуации. По този начин може бързо да се свали напрежението и да се намали риска от повторна ескалираща агресия сред тези млади хора, които в подобни случаи често реагират първосигнално и емоционално. При нас има кризисни психолози и, ако недай си боже се случи такъв инцидент, винаги изпращаме експерти, които да работят за овладяване на стреса и ситуацията.

Имате ли данни колко деца стават жертва на насилие?

За първото деветмесечие на 2011 г. 1095 деца са били жертва на насилие и по тези случаи са работели социалните служби. От тях 594 /33%/ са били жертви на физическо насилие. Жертви на психическо насилие са били 17% /308 деца/. 16% са били жертва на сексуално насилие, което никак не е малко – това са 287 деца. В училище са изолирани 73 случая на насилие. Както и миналата година, най-много са случаите на насилие в семейството, 75%, след това на улицата и на трето място са случаите в училище. В повечето от случаите конфликтите в училище се решават извън него. В училище, учителите успяват да изолират в малка или голяма степен случаите на насилие. По отношение на извършителите, учениците които упражняват насилие над свои връстници са 6% - това са 111 деца.

 

А какви са тенденциите? Какво се е случвало преди 10 или 20 години?

Може да прозвучи странно на Вас и Вашите читатели, но ако трябва да направим сравнение с данните отпреди 10 години, когато официално стартира системата за закрила на децата в сегашната й форма, тогава е имало 20-30 сигнала годишно. Не че тогава не е имало насилие, а просто системата е стартирала. През този десетгодишен период сигналите за насилие се увеличават, но анализът показва, че това е следствие на възможността да се сигнализират компетентните институции. Безплатната европейска телефонна система 116 111 за консултиране на деца в риск способства за по-доброто информиране на децата. Ежедневно се обаждат стотици деца, които търсят консултации по различни проблеми. Немалко от тези проблеми са свързани с насилие – между ученици, вкъщи, на улицата. Чрез тази алтернативна форма за информиране консултиране голяма част от децата изобщо не стават жертви на насилие, тъй като получават компетентна консултация как да реагират в определени ситуации и да избегнат конфликт. Само за тази година имаме близо 12 хиляди консултации.

 

Знаят ли децата този телефон? Информирате ли ги?

Нямам самочувствието да кажа, че всички деца знаят за този телефон, тъй като той съществува сравнително отскоро. Наскоро се навършиха две години от стартирането на телефон 116 111. Всяка година правим анализ и се концентрираме в определени области. Давам Ви пример: От големите градове се обаждаха, но от малките населени места почти нямахме сигнали. Затова през тази година концентрирахме кампанията си чрез Министерството на образованието и чрез техните Инспекторати, чрез Агенцията за социално подпомагане, Сдружението на общините и стигнахме до кметствата на малките населени места, където разпространихме информационни материали, бяха разлепени плакати, за да може жителите на общините да научат съществуването на този телефон. Същият проблем съществуваше и в специализираните институции – много малко сигнали. Затова направихме кампания във всички домове и популяризирахме сред децата телефон 116 111. И мога да Ви кажа, че заваляха обаждания от тези домове и в немалко случаи успяхме да изолираме проблеми и конфликти още  в техния зародиш.

 

Къде са най-големите опасности за децата?

Колкото и парадоксално да звучи - вкъщи. Няма как да влезем във всеки един дом, за да проверим какво се случва. Единственият вариант е да получим сигнал, обаждане, да получим индикация отнякъде, че в конкретното семейство има проблем, че се случва нещо нередно, че има викове, крясъци, че има данни за насилие. Може би затова получаваме най-много сигнали в семейството. И за това насилие сигнализират най-вече децата. За съжаление, немалка част от българските родители възприемат ударите, шамарите, агресията като форма на възпитание. А насилието вкъщи утре ескалира в училище, на улицата.