Престъпно ли е Интернет-поколението

Становище на Национален център за безопасен Интернет при Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Асоциация „Родители“

 

В рамките на 1 години станахме свидетели на 3 тежки случая на агресия между ученици с един загинал във Варна, един ученик с тежки физически травми в София и няколко ученика с по-леки наранявания в Дупница.  Националният център за безопасен Интернет при Фондация „Приложни изследвания и комуникации (Фондация ПИК) и Асоциация „Родители“ неколкократно обръща внимание на институциите, медиите и обществеността, че случаите на насилие между непълнолетни не са изолирани инциденти и е крайно време да се предприемат адекватни мерки.

Преди 8 месеца след случая в Дупница на тормоз над ученичка, саморазправа на родител, масов изблик на агресия от ученици и арест на 8 ученика Националният център за безопасен Интернет призова спешно да се разработи конкретна процедура и координационен механизъм за справяне с насилие, която включва откриване на признаци за криза, управление на самата криза и обезопасяване на ситуацията и последваща работа с отделните участници и цялата училищна общност. Но при всеки нов случай се тръгва отново от нулева позиция с обяснения, че става въпрос за ново явление и то трябва да се изследва. Явлението всъщност е толкова ново, колкото е Интернет, който пое голяма част от социализацията на Интернет-поколението. В условията на неконтролируем поток от информация децата са поставени през сложни морални и етични дилеми, които надхвърлят емоционалната им зрялост. В следствие те спонтанно се идентифицират с негативното, което е по-видимият поведенчески модел на улицата, в училище, в медиите.

Ефектът на преливане между реалния и виртуалния тормоз беше идентифициран от Националния център за безопасен Интернет още преди 3 години и беше разработена методика за специален обучителен курс за развиване на социалните умения на учениците като превенция на насилието. В момента интерактивно обучение по този курс се води на доброволен принцип в над 80 училища в София, Варна, Димитровград и Русе от над 100 обучени учители.

В средата на 2011 г. Националният център за безопасен Интернет проведе изследване върху онлайн-културата „Омраза за забавление“, което идентифицира механизма за засилване на агресивността у децата чрез използването на онлайн-технологиите за агресивно забавление.

На 15 ноември на кръгла маса в София, организирана от Центъра за приобщаващо образование, бяха представени разработени от експерти от неправителствения сектор индикатори за насилие върху деца. Съществуват изпробвани в световната практика методики за оценка на риска дете да стане жертва или извършител на насилие.

Проблемът е, че наличните инструменти не се използват и училищните общности само при добро желание могат да се възползват от тях, а те трябва да са част от задължителна процедура и координационен механизъм са предотвратяване и реагиране в случаи на насилие над непълнолетни.

Процедурата и координационния механизъм следва да се изработят под ръководството на квалифициран психолог с участието на училищното ръководство, представители на родителите, на Регионалния инспектора по образованието, Отдел за закрила на детето, Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, представители на ученици от горен курс.

Следва да си даваме сметка, че в контекста на съвременното общество отношенията между децата и младите хора може да бъдат усложнени от възможностите за използване на интернет. Както показаха резултатите от общоевропейското изследване „Децата на ЕС онлайн“, проведено през 2010 г., 20 % от децата в България да били подложени на реален или виртуален тормоз от съученици през предшестващите 12 месеца.

Асоциация „Родители“ и Фондация ПИК призовават българското училище да припознае водещата си роля и отговорност в развитието на социалните и гражданските умения на децата. Настояваме българската държава да предостави на всички училищни общности достатъчно ресурси за осъществяване на ефективна превенция, управление на кризи и ефективно междуинституционално взаимодействие.