Дългият път от Коми до Уотъргейт

Анализ на Шом Уилнец за Project Sindycate

Шон Уилнец е професор по история в университета „Принстън“.

Уволнението на Джеймс Коми е безпрецедентно, както и голяма част от това, което Доналд Тръмп прави като президент. Въпреки сравненията със скандалното т.нар. „клане от събота вечер“ на Ричард Никсън по време на скандала „Уотъргейт“, политическите ситуации са съвсем различни.

През един уикенд на 1973 г. Никсън разпореди уволнението на новоназначения главен прокурор Арчибалд Кокс. Това стана, след като се разбра, че Кокс е поискал Никсън да разкрие засекретени записи от Белия дом.

Настойчивостта на Никсън беше директна, а резултатът беше катастрофален. Главният прокурор Елиът Ричардсън и заместник – главния прокурор Уилям Ръкелхаус подадоха оставки, вместо да изпълнят заповедта на президента. Федерален съдия потвърди, че уволнението на Кокс е незаконно. Тогава за първи път общественото мнение показваше, че мнозинството от американци подкрепят импийчмънта на Никсън.

Това беше началото на края. Конгресмените въведоха резолюция за импийчмънт. Никсън беше принуден да назначи нов специален прокурор. За десет месеца драмата се задълбочи. Тогава Върховният съд разпореди Никсън да предаде записите. Няколко дни след това Никсън подаде оставка, вместо да се изправи пред импийчмънт и отстраняване от офиса.

За разлика от тогава, сега уволнението на Коми може да даде началото на нищо, или поне на нищо лошо за президента. Тръмп, подобно на Никсън, може и да е виновен за тежки престъпления, които да са дори по-тежки от тези на Никсън. Подобно на него, той може и да се е страхувал, че ако не уволни лицето, което го разследва, може да се стигне до ужасни разкрития. Но въпреки всичко това, за разлика от Никсън, Тръмп може успешно да се измъкне от ситуацията. Двете събития се различават по много начини, включително и по времето, в което се развиват.

Когато Никсън уволни Кокс, аферата „Уотъргейт“ вече се беше разгоряла от дълго време, от колкото идеите за връзки на Тръмп с Русия. Така, че нервните действия получиха суров отговор.

Основните разлики обаче са политически. По времето на Никсън имаше солидни демократични мнозинства и в двете камари на Конгреса. Имаше и републиканци, особено в Сената, които се грижеха първо за конституцията и после за интересите на своята партия. Сенатът назначи специална комисия, оглавявана от демократа Сам Ървин и републиканеца Хауърд Бейкър. Те чуха показания на свидетели и събраха доказателства, които доведоха до повдигането на обвинения срещу 40 представители на администрацията, насочване на фокуса срещу висши служители на Белия дом и оставката на самия Нискън.

Днешното републиканско мнозинство в Конгреса обаче изглежда е посветено на забавянето и ограничаването на евентуално сериозно разследване на докладите, показващи руски усилия за победата на Тръмп по време на изборите през 2016 г. Дори и някои републиканци да говорят за назначаването на специален прокурор, който да разследва случая, съпротивата изглежда несравнима с тази от 1973 г.

Ако разгледаме събитията от последната седмица, изглежда че републиканците по-скоро ще биха се справили с изтичането на вътрешни данни, дори и на такива свързани с изтеклите имейли на Хилари Клинтън, от колкото да се задълбочат във въпросите относно връзките на бившия съветник по националната сигурност Майкъл Флин с Русия и Турция. Без големи промени, разследванията в Конгреса ще продължат да се ограничават около постоянните комисии на Сената и Камарата на представителите, които винаги страдат от липса на хора и са недостатъчно мотивирани.

Преди имаше преса. През 1973 г. новините на Карл Бърнстейн и Буб Удуърд във „Вашингтон Поуст“ поддържаха аферата „Уотъргейт“ жива, след като повечето медии бяха пропуснали темата. След като твърденията им придобиха цялост, всички останали медии поеха случая и започнаха да пристискат Белия дом и самия Никсън. Тръмп обаче може да разчита на голяма пропагандна подкрепа, за която Никсън можеше само да мечтае. Зад него стоят противоречиви медии като Fox News и Breitbart News. Говорим също така за про-руски настроени блогъри и руски тролове, които поддържат пропагандата.

В момента коментаторите на Fox се надпреварват да се присмиват на твърденията, че Тръмп уволнява Коми, заради действията му по време на предизборната кампания. Вече можем да очакваме голямата звезда на медията в лицето на Шон Хомити да започне да призовава за ареста на бившия директор на ФБР.

Действията на Търъмп можеше да накарат някои републиканци да усещат, че им е дошло достатъчно и да последват примера на Бейкър. Ранните отговори бяха миксирани, въпреки че сенаторите Джеф Флейк, Джон Маккейн и Бен Сейс изразиха разочарование. Все пак сенаторите Сюзън Колинс и Линдзи Греам подкрепиха Тръмп.

В такъв момент винаги може да се появят доказателства, които да нарушат договореностите и да излязат неоспорими факти, като тези, които съсипаха Никсън. Международното развитие може да събуди и някои републиканци за руската офанзива в западните демокрации. Офанзива, която след френските избори, е в състояние на недекларирана война.

На този етап обаче не би трябвало да гледаме на това как Тръмп уволни Коми като на повторение на „клането от събота вечер“ на Никсън, или с което и да е друго събитие от американската политическа история. Президентът, подобно на Никсън, може да се държи така, сякаш има нещо ужасно за криене. Това обаче няма да е достатъчно обстоятелство, за да предизвика каквото и да е било.

Иронично е, че Тръмп, който спечели президентския пост с повече гласове в Избирателната колегия, губейки народния вот в ролята си на самоувeрен аутсайdер, се чувства по защитен от Никсън. Никсън сечели изборите през 1972 г. с поразително мнозинство. Трябва да признаем, че историята не се повтаря. Няма значение колкото тrагедии и повратноsти мoже да се появят. Тръмп все още може да падне. Много неща обаче трябва да се променят.

Copiright: Project Sindycqt

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.