Драгомир Симеонов: „Трябваше да ударя дъното, за да започна да се интересувам от мен самия“

Журналистът и радиоводещ Драгомир Симеонов за първи път говори толкова открито за тежкия период, през който е преминал - голяма депресия, отключена от синдрома на празното гнездо. В изповед, която разтърси последователите му, той призна, че състоянието почти е съборило живота му, след като синът му завършил училище и напуснал семейния дом, пише flagman.bg.

„Не знаех, че синдромът на празното гнездо удря така. До онзи ден правиш неща в рутината - служиш, помагаш, грижиш се. И в следващия момент всичко изчезва“, споделя Симеонов. Според него натрупването на емоционален стрес е довело до реални физически прояви - безсъние, високо кръвно, тревожност и неврологични симптоми. „Трябваше да ударя дъното, за да започна да се интересувам от мен самия“, казва той.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Emprove Foundation (@emprove_project)

Темата за синдрома на празното гнездо остава подценявана в обществото, въпреки че все повече родители признават, че изпитват депресия, загуба на идентичност, чувство за излишност и внезапна празнота, когато децата поемат по своя път. Психолозите определят това като често срещана, но тиха криза на зрелостта - момент, в който човек осъзнава, че ролите му се променят, а новата реалност изисква преконфигуриране на целия живот.

Симеонов подчертава, че едно от спасенията за него е било движението: „Сега вися по лостове като маймунче. Свалих седем килограма… Лека-полека започва да става, както при всяко оздравяване.“ Физическата активност често се препоръчва от специалисти като естествен антидепресант, който помага на тялото и ума да се върнат към ритъм.

В трудния период до него е била партньорката му София Маринкова.

„Жена ми винаги е била много емоционално интелигентна. И тя е живяла с мен, и тя е развила същите драми. Изведнъж двама болни се събират“, споделя той. Но именно кризата ги мотивирала да започнат да работят поотделно върху себе си - процес, който според Симеонов е бил необходим, за да могат заедно да вървят напред.

Историята му се вписва в по-широката тема за психичното здраве у нас - тема, която все по-често излиза на дневен ред, но все още остава заобиколена от стигма. Преживяването на Симеонов показва, че подобни кризи могат да засегнат всеки, независимо от успех, статус или публичност, и че изходът често започва от едно единствено решение: да признаеш, че имаш нужда от помощ.