Българите се пенсионират на 57 години

В края на миналата седмица известен френски икономист предрече скорошен крах на еврото. В ProИнтервю попитахме анализатора от Industry Watch Лъчезар Богданов дали тези опасения са реални. „Мисля, че засега волята да се запази валутният съюз е достатъчно силна, за да не се случи пълна загуба на доверие в еврото. Според мен, краен сценарий е напускане на еврозоната от една или няколко страни - но това не е крах на еврото”.

Европа има нужда от решение на три проблема. На първо място, създаване на условия за устойчив ръст на частния сектор в глобална конкурентна среда. Това изисква либерализация на пазарите, на трудовото законодателство, на редица регулации, ограничаващи навлизането на пазара или създаващи привилегии. Същевременно, правителствата трябва да възвърнат доверието чрез подобряване на дисциплината - с други думи, бързо свиване на дефицитите, а някъде ще се наложи и пълно балансиране на бюджета. Това обаче ще трябва да стане с орязване на разходи, а не с вдигане на данъци. И на трето място, банковият сектор трябва да се стабилизира - по-малко поемане на риск, свиване на дейността на места, и същевременно привличане на нов частен капитал.

Вдигането на възрастта за пенсия не е изпреварващ, а закъснял ход е мнението на Богданов, помолен да коментира какъв ще е ефектът от подобна промяна. „Ако погледнете заложеното в пенсионната реформа от 1999 г., вече трябваше да са направени много промени - възрастта, ограничаването на ранното пенсиониране, привилегиите. В последните години българите се пенсионират средно на около 57 години - докато например в Швеция и Норвегия на около 65 г. Тъй като забавихме всички тези мерки с повече от 10 години, сега ще се наложи да се правят с по-бързи темпове.”

„Една от големите реформи, които вероятно ще се случат в ЕС, е цялостно преосмисляне на общата селскостопанска политика в посока ограничаване на субсидиите. Така че, погледнато в по-дългосрочен план, производителите трябва да се готвят да работят в среда на истинска конкуренция без държавно финансиране”, каза Богданов в отговор на въпрос дали са основателни протестите на зърнопроизводителите. По отношение на продължаващата стачка в БДЖ Богданов обясни, че под сегашната си форма компанията не може да съществува. „Тя е неефективна, има твърде много линии, твърде малко (плащащи) пътници, твърде много служители. Съкращаването на персонал е само една от крачките - ще са нужни още много, включително и свиване на обхвата на преференциалните пътувания например.